Георги РУСИНОВ
Дияна Бедросян е програмният директор и главен редактор на „Дарик Югоизток“, коeто заема важна роля в бургаската журналистика и безспорно е един от факторите не само в града, но и в целия регион. За себе си споделя, че след работа в телевизия и вестник е била скептична за реализация в сферата на радиото. Повече от 10 години в „Дарик“ опровергават първоначалните ѝ съмнения.
„Мислех, че радиото ще е скучно. За щастие, след покана от Краси Калудов – тогавашният главен редактор в Бургас, се озовах точно там, защото „Дарик“ не е просто радио, това е жив и постоянно растящ организъм. Разбрах го още в първите месеци, когато започнах там, заедно с Калудов и Веселин Максимов. Има силата на въображението и изобилие от инструменти, с които да променя нагласи, но без да е агресивна. Неслучайно повечето ярки личности в България са тръгнали именно от „Дарик“… и им личи. Най-вече по свободата да изразяват мнение, защото мисля, че много малко са националните медии в България, които могат да се похвалят с такава свобода. Щастлива съм, че работя тук, защото остана единствената новинарска частна медия с национално покритие“, споделя тя.
Всички, които са съвременници на появата на „Дарик“ на пазара, помнят какво събитие беше това – първото частно радио в България след промените през 89-а. Вече 31 години продължава да е фактор.
„Приносът на „Дарик радио“ като дете и лице на демократична България е безспорен и през годините е носело характера на своя създател Радосвет Радев. За пример ще дам самото начало: той прибира най-добрите журналисти на БНР, след като са уволнени по политически причини. В момента, в който свалят „Каналето“ от ефир, им предоставя студиото на медията си, за да направят предаването. B края на социалистическия режим в България Радосвет Радев съобщава в ефира на държавното радио, че вече ще се обръща към събеседниците си с „госпожо“ и „господине“. Зората на прехода има обективната и мащабна картина именно на „Дарик“. Мисля, че този модел на плуване срещу течението е запазен, а развитието му продължава“, обясни главният редактор.
Радио и подкаст удрят социалните медии по рейтинг
Като традиционна медия радиото продължава да е конкурентоспособно заради това, че си остава най-бързият начин да получиш информация, дори и нещо повече – от него ще чуеш всичко, без възможност да избираш, обяснява Бедросян.
„Също както и е при вестниците на хартия. Силата му е в това, че днес, заради дигиталните услуги, хората не получават цялата информация. Чрез устройствата си вече всички сме таргетирани в интернет пространството. Всички сме продадени така да се каже. Търсачката така е направена, че ти предлага само това, което би искал да видиш, според възраст, пол, интереси, по тема. Но не си даваме сметка, че това ни отнема реалният поглед над нещата. Той е пречупен през това, което ти би искал да видиш, а това не е реалността. Ето това го няма в радиото. В този смисъл ефирът е чист и слушателите не получават избирателно, а цялата информация“, поясни тя.
Световни проучвания вече показват една нова тенденция – радио и подкаст стават все по-конкурентни на социалните медии и ги удрят по рейтинг.
„Водещият на рубриката ни „Икономистът говори“, проф. д-р Милен Балтов, изведе тази тема още преди две години, позовавайки се на сп. „Икономист“. И ако в САЩ това вече е осезаемо, ние като периферия ще усетим със закъснение този феномен“, каза още главният редактор.
„Дарик“ тя определя като медия с много инструменти – пакет от дигитални медии, които са строго профилирани, заедно с новинарски портал, онлайн телевизия, подкаст, списание, дългогодишните проекти като класацията „Мъж на годината“, „Най-добрият град за живеене в България“, „40 до 40“, „Стиховете остават“, фондацията на Дарик за подпомагане на успешни и талантливи хора.
С Дияна Бедросян също обсъдихме въпроса с наблюдаващата се тенденция за феминизиране на професията журналист. Тя обаче е категорична, че в „Дарик“ по-скоро дори се наблюдава противоположния тренд.
„В ефира звучат повече мъжки гласове. Те не са само водещи, а са журналисти, които не само могат да анонсират и да поставят теми, но и могат да ги анализират. Винаги е било така, въпреки че през годините е имало много силни, успешни журналисти и публицисти жени, аудиторията на „Дарик“ е предимно мъжка и водещите на предаванията също. Ако някъде има феминизиране, което невинаги означава повече жени, то е по причини много далечни от журналистиката. По-скоро у нас е свързано с… бъркането на професиите поради други водещи фактори. Но пак да кажа, това е много далеч от журналистиката“, категоричен е програмният директор.
Екипът – най-голяма гордост
Нито една медия няма как да е успешна, ако няма професионален и сплотен екип. На въпроса с какво най-много се гордее от работата си на мениджър в „Дарик“ тя посочва стотиците случаи, в които тя и колегите ѝ са били полезни на отделни хора и най-различни общности.
„Въпреки че сме частна медия, работим много в посока да сме обществено нужни. Екипът ни на този етап е малък, но доста качествен и вероятно затова ефективността му е голяма. Много от успешните ни социални и благотворителни кампании сме правили за изключително кратко време, чрез смели и креативни проекти бих го сравнила на моменти като скок от висок мост само с едно спасително въже. Впоследствие резултатът е бил дълготраен“, каза тя и продължи:
„Тонрежисьорът ни Мелкон Задикян е пианист, диригент и разбира се, професионалист в работата си, но успява да предава много от собствения си сензитивен подход към изкуството на всички нас. Мара Дучева – рекламният ни мениджър, е човек с изключителни познания в различни сфери, много опитна и е буквално генератор на творчески идеи. Мисля, че работя и с един от малкото останали стойностни разследващи журналисти, които подхождат с прецизност и почтеност в професията – Лалка Димитрова. Тя има редица национални награди за своите разследвания по теми с регионално, национално и с международно значение. И винаги тръгва от индивидуалния случай към сериозните последствия, до които той може да доведе“.
А за да изброи външните автори на рубрики и смисълът на това, което правят, Бедросян коментира с усмивка, че ще ѝ трябва цял отделен брой на „Черноморски фар“, в който също е имала честта да работи.
„Работата в радиото ме научи, че ако даваш това, което е нужно, полезно за хората, получаваш удоволствие от ежедневния си труд и това ти помага да надграждаш. Даде ми умения в много различни сфери, в които преди това не бих си и помислила да се пробвам“, завърши тя.
