Сряда, 21 Фев 2024
    
Малко Търново Царево

ПП „Странджа“ днес празнува рожден ден

  24.01.2024 09:09  
 ПП „Странджа“ днес празнува рожден ден

Днес /24 януари/ е рожденият ден на Природен парк "Странджа", защото точно днес се навършват 29 години от неговото обявяване. То се извършва със Заповед от Министерството на околната среда с №РД-30 от 24.01.1995 г., с цел дългосрочно опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска, както и за осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в региона.

Природен парк "Странджа" се намира в най-югоизточната част на България, в района на Същинска българска Странджа, непосредствено до границата с Република Турция. В нашата страна има общо 11 Природни парка, обявени през 20 и началото на 21 век. Парк "Странджа" не е най-старият от всички, но несъмнено е най-уникален сред тях в много отношения. Това е най-голямата защитена територия у нас, същевременно най-големият български Природен парк, покриващ 1% от територията на страната. Неговата площ е 1161 квадратни километра. В границите му попадат общо 21 селища, сред които 19 села и 2 града (Малко Търново и Ахтопол). Това го прави уникален сред всички останали Природни паркове в България. Никой друг от тях не включва толкова много населени места в границите си, в повечето от парковете дори въобще не попадат селища. Изключение правят природните паркове "Витоша" (с едно село – Чуйпетльово) и Българка, намиращ се край гр. Габрово (включващ няколко планински селца и махали). В границите на Природен парк "Странджа" попадат и много защитени територии от други категории, които са със собствен статут на защита - резервати (5 на брой), защитени местности (19) и природни забележителности (6 бр.). По този показател няма никой друг от българските природни паркове, който да включва в границите си толкова много други защитени територии със собствен статут на защита. Паркът е уникален и в друго отношение – той е единственият от всички 11 защитени територии от неговата категория в България, който има излаз на море. Другият български Природен парк който е близо до морето – Златни пясъци, няма пряк допир с морския бряг, тъй като още по време на обявяването му неговите основатели са решили да не включват плажна ивица към територията му. По този начин "Странджа" остава единственият наш Природен парк с пряк достъп до черноморското крайбрежие. Непосредственото съседство с Черно море, близостта на Мраморно и Егейско морета от юг и същевременно на Континентална Европа от север, плюс планинското влияние на климата в най-високата югозападна част на Парка, го прави уникален в климатично отношение сред Природните паркове в България. Никой друг от тези паркове няма такова богато съчетание от толкова много и различни типове климат на своята територия. Парк „Странджа” се явява и единствен представител на суббиома „широколистни листопадни гори на умерения пояс с лавровиден подлес” не само у нас, но и в целия Европейски съюз.

По отношение на биологичното разнообразие, в Странджа "всичко е най-..": най-голям процент горско покритие (80% от територията на Природния парк е заета от гори) и същевременно най-големият дъбов масив в Източна Европа; най-много природни местообитания (121 типа, от които 25 са включени в европейската Директива за хабитатите); най-много видове растения (около 2000), най-много безгръбначни животни (като почти всяка година учени откриват нови видове както за Природен парк "Странджа" и за България, така и нови за науката); най-много видове риби (42 сладководни и проходни, плюс още около 70 вида, обитаващи крайбрежната акватория); най-много видове земноводни и влечуги (съответно 10 и 25 вида); най-голямо видово разнообразие на бозайниците (62, от които 26 вида прилепи, при общо 33 вида от този разред в България); най-много видове птици (283) сред всички Природни паркове у нас.

Сред растенията в Парк "Странджа" особен интерес представляват т.нар. терциерни реликти – топло- и влаголюбиви видове, запазили се до наши дни още от времето на геологичния период Терциер преди 65 – 2,6 млн. г., характеризиращ се с топъл и влажен климат на територията на почти цяла Европа (без най-северните й части). По онова време тези топлолюбиви и влаголюбиви растения са били широко разпространени на европейския континент, на север са достигали чак до Южна Швеция. След Терциер настъпва настоящия геологичен период – Кватернер. Той започва с неколкократни заледявания в Северна и Средна Европа и същевременни силни застудявания и засушавания в южните части на континента, поради което цялата терциерна растителност там измира. Изключение правят териториите на днешна Странджа и Кавказ, където климатът през цялото време чак до наши дни се е запазил достатъчно топъл и влажен, с подходящи условия за оцеляване на част от тази растителност. Днес в Природен парк "Странджа" са се съхранили 64 терциерни реликтни вида растения, като за шест от тях Паркът е единствено убежище в границите на Европейския съюз. Най-известният от тези 6 вида е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – символът на Природния парк. Останалите 5 от тези видове са странджанското бясно дърво (Daphne pontica), кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидският джел (Ilex colchica), чашковидната и багрилната звъника (Hypericum calycinum, H. androsaemum). Терциерни реликти за които Природен парк "Странджа" се явява единствено убежище в България, са пиренът (Erica arborea) и калуната (Calluna vulgaris), сформиращи природното местообитание Европейски сухи ерикоидни съобщества, включено с код 4030 в Директивата ЕИО 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите). Голям е и процента на ендемизъм сред растителните видове в Парка – установени са 39 вида балкански ендемити (в света се срещат само на Балканския полуостров), 16 български ендемита (разпространени единствено в България) и два локални ендемични вида (срещащи се единствено в Странджа в световен мащаб). Последните са търиловото великденче (Veronica turrilliana) и йордановото подрумиче (Anthemis jordanovii). От растенията които не са реликти и ендемити, "Странджа" е единственият Природен парк в България, в който се опазва рядката пясъчна лилия (Pancratium maritimum).

С цел дългосрочното опазване на уникалната природа и осигуряването на устойчивото социално-икономическо развитие на района на защитената територия, в края на 1995 г. е създадено Управление на (по онова време) Народен парк “Странджа” към тогавашния Комитет по горите. След влизането в сила на Закона за защитените територии през 1998 г. и прекатегоризирането на народните паркове в Национални и Природни, Управлението е преобразувано в Дирекция. От времето на своето създаване Дирекцията на Природен парк "Странджа" провежда мероприятия по опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтното разнообразие, извършва образователни, популяризаторски и консултантски дейности, целящи повишаване на екологичната култура, оказва съдействие при провеждането на учебни практики на студенти от биологични, екологични и лесовъдски специалности, съдейства при провеждането на научни и научно-приложни дейности на парковата територия, изгражда и поддържа туристическата инфраструктура в Парка, осъществява съдействие и кореспонденции с институциите отговорни за контрола върху режимите в защитената територия. Сред по-големите постижения на Дирекцията са: възстановяването на нестинарския обряд в с. Българи и нестинарското шествие до Голямата аязма (Влахов дол) край с. Кости; редовните (с изключения на случаите при възникване на извънредни положения и обстановки) ежегодни провеждания на Фестивала на зелениката, превърнал се в традиционен регионален форум за туристическо предлагане на територията на Природния парк; издаването на многобройни пътеводители, карти, определители на различни елементи от биоразнообразието, наръчници, фотоалбуми, брошури, дипляни и други популяризаторски и рекламни материали, представящи уникалната природа и устойчивото развитие в района на Парка; създаването на регионална марка "Странджа", ползвана от местни производители, занаятчии, собственици на къщи за гости и др., явяваща се своеобразен сертификат за качеството и устойчивото ползване на ресурсите на парковата територия. По отношение на образователната дейност и повишаването на екологичната култура, в последните години основният фокус пада върху най-малките, най-вече учениците от началните и основните училища, както и децата от предучилищна възраст. Целта е под формата на множество игри, забавни презентации и занимателни дейности на природозащитна тематика, провеждани както в учебните заведения, така и на терен сред природната среда, да бъде грабнат интереса на децата към разнообразието и очарованието на дивия свят, да осъзнаят колко важна е природата за човека, поради което е нужно тя да бъде опазена. Всички тези дейности ще продължат и занапред, като се надяваме това да допринесе за съхраняването и просъществуването на Природен парк Странджа дълги години след нас.

 


Бургас Любопитно

Анкета

Мнения

Бургас Мнения
Николай Николаев, директор на РПЗСБ – Бургас:  Трудно можем да стигнем до горящ апартамент или кола заради паркирали автомобили
  19.02.2024 17:13      

Силвия Шатърова Всяко разширение на синята и зелена зона става със съгласуване с нас. За