Петък, 05 Апр 2024
    
Мнения

Не изхвърляйте в коша отминалото време

  05.01.2024 09:45  
Не изхвърляйте в коша отминалото време

Д-р Катя Пенева

Семеен консултант

 

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

 

И тази изтече…. Не беше година, беше живот. Докато преобличахте детето и му четяхте приказки за лека нощ. Докато белихте лука за яхнията и слагахте киселото зеле. Проточи се между сутрешното кафе и червеното вино за вечеря и си стегна куфарите до вратата. Брои часовете за да изчезне безвъзвратно във времето. Все й е тая, знае че не е била най-добрата, нито най-плодородната, поредната, която взе и даде по реда си. Само новородените един ден ще я търсят в календара си. Ще забравите датите й, цифрите й ще измерват временният земен престой. В съзнанието ни ще останат спомените, а в албума ще запазим само щастието, болката, разочарованието, поредният провал, болестите, нека си отиват заедно с нея и ако обичате затворете тази страница, че станахте досадна с тази сантименталност. Защо му е на човек да си спомня и да тъжи за неща, които са му причинили само нещастие? Те за това са и новогодишните празници. Да седнем и да си хапнем, да се напием, да я полеем както се полага за изпроводяк. Пък да си ходи където ще и повече да не се връща. Така в края на едната и в навечерието на другата се опитваме да намерим онова, равновесие, което все свиваше вдясно и изчезваше по пътя-нито да го търсиш, нито да го гониш. Миналото не ни дава усещане за радост, то сякаш ни ограбва, като тежък товар е, който нямаме търпение да съблечем за да сложим новата дрешка. Странното е, че винаги на прага на Новата ние сме изпълнени с инфантилно щастие, с очакване за нещо, по-голямо и по-значимо, нещо което тепърва ни предстои, без изобщо да си даваме сметка за новите трудности и изпитания, с които ще е павиран житейският ни път. Пияната надежда ще ни отведе усмихнати до олтара на другото време и ще продължи да плете нишките на човешките ни съдби. Кой ви пита дали искате или не? Поне ще се замислите ли, колко пъти сте плакали и колко ви болеше. Ще си спомните ли от какво не заспивахте и колко потен труд ви коства годината, която ви държеше за ръката денонощно за да ви докара до началото на Другата. Тя не заслужава да бъде изхвърлена с календара от стената! Забравете за лошото и си я спомняйте само с добро. Не, не го правете. Точно в тези последни часове, си спомнете всички гадости и помии, през които трябваше да преминете. Спомнете си за всички излъгани очаквания, които се превърнаха в поредните ви разочарования. Припомнете си семейните скандали, боя, предателствата, обидите, загубите. Не е страшно, когато боли, страшното е когато се опитваме да потънем в забвение, в празнично опиянение, което да изличи всеки опит, който провокира постижение. И всичко онова, което накара да светнат нови светлини на хоризонта ни. Кой ви е обещавал, че живота ви ще тече като по „ мед и масло“ и като се хлъзнете по удоволствията, та няма спиране в надолнището на провала. Сега изкарайте грозните, грубите, камъни на светло, онези с които ви замерваха тази година, а вие ги полагахте в тинята под краката си за да стъпвате крачка, по крачка напред и нагоре. Не е страшно когато се чувстваш неуспял или провален, страшното е когато отказваш да научиш уроците на нещастието и бързаш да го изгониш в миналото заклеймявайки ги като нещо ненужно. Не искам да си спомняте в това навечерие хубави неща и да потискате солените сълзи, с които овкусихте живота си. Няма път и бъдеще напред ако загърбваме с лекота болезнените си преживявания. Точно те ни дават усещането, че сме живи и сме раними, че сме несъвършени. Че сме хора, които трябва да се превърнат в Човеци и това е смисълът на всичките ни напъни за постижения и успехи. За мен тази година не беше лека. Болезнено стръмна и непредвидима, осеяна с пропасти. Понякога не е достатъчно човек да е смел, иска се и сила. А как бихме могли да придобием сила, ако нямаше трудности, които да каляват волята ни? На прага във времето, точно когато Старата ще отвори вратата за да направи път на Новата, искам да й благодаря за откровението. За всичко онова, което не ми спести и за доверието, че имам способността да понеса всеки товар във времето и с него да построя своето бъдеще. Е, така вече може. Нека тогава да е честита! И Нова, и трудна, и успешна, човешка.

Д-р Катя Пенева

0897 25 81 81


Анкета

Мнения

Мнения
Делян Пеевски, председател на ПГ на ДПС: Трябва да бъдем при хората и да работим за тях! Имаме силата и отговорността да го направим
  04.01.2024 08:58      

Скъпи приятели, депесари,  Политическото време ни изправя пред изпитания и предизвик