Моника ИЛИЕВА
Лефер в големи количества се появи за кратко време във водите край Поморие и отплува на юг към Царево и Ахтопол, споделят местни рибари пред в. „Черноморски фар“. Лови се сафрид и скална риба – скорпид, врана. Бодливката с вкусно месо – скорпид – излиза заедно с попчето. „За няколко дни имаше много лефер при нас в Поморие. И в момента има, но по Южното Черноморие. В Ахтопол днес се чу, че една лодка е хванала над 700 кг лефер“, разказа Янчо Христов. 60-годишният рибар става всяка сутрин между 6.30 – 7.00 часа – слънцето по това време на годината започва да закъснява – за да риболува със своята лодка в морето. „Миналата година нямаше лефер – прескочи ни, но беше богата на паламуд. Тази – паламуд няма. При него има цикличност, масово излиза на 4-5 години. Преди дни колега – единствено той, беше успял да хване турук (паламуд над 2 кг) към Царево“, добави Христов.
Янчо Христо с улов
Цената на лефера – една от най-вкусните риби, започва от 30 лв./кг. Поради обилния улов на места по нашето Черноморие спада до 25 лв./кг. Килограм сафрид в края месец октомври струва между 10 и 12 лв. Враната и скорпидът са на същата цена. Клиенти за рибата има, макар и на тази цена – украинци и българи – местни, туристи, търговци – които купуват за ресторантите си в града.
Рибарството е „тежък“ поминък, трудно е да се препитаваш с него. „Искат лицензии, приспособления, оборудване, за да сме законни. Малките лодчици не подлежат на проверки и обикалят където им скимне. Рибата в морето намалява. Ние, рибарите, смятаме, че се дължи на пречиствателните станции, защото филтрират само фекалните води, а химията се излива в морето. Никой не я чисти. Черната мида изчезва, а тя е основен филтър. Изгубва се заради замърсените с олово морски води. Останаха малко места, където се развива черна мида“, споделя собственикът на безименната Пм 411.
Рибари споделят притеснението си във връзка с изграждането на развъдник за миди в района между Поморие и Ахелой. „Взимат ни от места, в които риболуваме. Не сме съгласни, не останаха много места за риболов край Поморие. Преди две-три години отново имаше апетит за морски територии наоколо. Тогава се заговори за морето, макар и навътре, срещу плажовете на ул. „Крайбрежна“. В този район на града – североизточния, дойде ли лошо време, вятърът е ураганен. Нищо няма да остане от тези ферми. Ще ги построят, бурите ще ги съборят. Съоръженията ще останат под вода, нашите мрежи ще се късат в тях. Инвеститорът веднъж усвои ли парите по проекта, никой не може да го накара да извади амортизираните потънали съоръжения“, коментират те. Аргументират се с подобни мидени развъдници, вече потопени, край „Ропотамо“.
Захари Стоянов обясни, че влиза в морето и лови на чепарета, ей така, за удоволствие. Има право на до 3 кг улов за деня. „Сафрид и чернокоп вадим. Леферът мина и замина към Царево. Хвърляме въдичките с по десетина кукички (чепаре). Мрежи не пускаме. Бате Иван бореца – той е местен помориец – това са неговите мрежи, има лиценз, лови професионално и продава“, добави той. От думите на Стоянов стана ясно, че лодката му е отвън, не може да я пусне на вода. Морето се е отдръпнало от слипа (механично устройство за спускане и повдигане на корабите във и от вода). „Това ме спира да вляза за риба днес. Чакам водата да дойде, а тя зависи от лунния цикъл. Нали го учихте едно време в училище“, усмихва се добронамерено възрастният мъж.
Топлото време изкара въдичари айляци на морския кей и по вълноломите в града. Ентусиастите с железни нерви споделиха, че „кълве, не си играе“. Хващало се попче и зарган – идващ от Азовско море и движещ се на юг – на бомбарда, булдо и плувка.
*Рибари наричат паламуда с различни имена в зависимост от теглото:
- 0.500 кг и по-малко - циганка
- 0.500 – 2 кг - паламуд
- над 2 кг – турук
