След пожар. През 1919 година се събират дарения за нея в Сливен, Бургас, Ямбол
Соня Кехлибарева
Един от най-старите мюсюлмански храмове в Бургаския регион е джамията в гр. Айтос.
През 1367 г. градът е завладян от османската армия под ръководството на Мурад I. Няма много информация за историята на джамията на Йълдъръм Баязид, наричан Вели (1389 – 1402), но от архивните записи се разбира, че сградата е построена от него. Съществува надпис в източната фасада на джамията, поставен върху мраморна плоча: Sultan Bayezid Veli Camii 1435. Тази дата 1435, която е изписана, не се разбира по каква причина, съответства на управлението на шестия султан на Османската държава Мурад II (1421 – 1451) известен също като Големият Султан или Гази. Тя става известна като „Султан Баязид Вели“. Най-забележителните черти на тази историческа джамия в центъра на Айтос са единичното минаре и вътрешният свод с оригинален дизайн и форма.
Мюсюлманският храм е забелязан от минаващите през Айтос чужденци, които отбелязват в своите бележки за съществуването му. През 1582 г. Мартин Грюневег, немец,търговец, живял в Гданск, пътувал шест пъти до Цариград, отбелязва в дневника си впечатления за джамията: „Градът е от зидани постройки, покрити с керемиди. Също куличката на джамията е покрита с олово“. Интересни, но кратки сведения отбелязва и турският пътешественик Евлия Челеби, който минава през Айтос в 1659 г.: „Жителите са мюсюлмани и християни, най-много българи. Има пет махали и 5 мюсюлмански храма“.
И така джамията е съществувала близо 600 години, но през 1917 г. избухва пожар и джамията изгаря. Оцелява турското медресе (училище), което е на отсрещната страна на улицата. Две години сградата е в руини.
Стара снимка на Джамията
На 15 юли 1919 г. членове на Мюсюлманската духовна общност се събират и решават да се възстанови джамията чрез волни пожертвувания. Местните приходи на вярващите обаче са малко, което налага да се събират дарения от мюсюлманското население в Айтоско, Карнобатско и Анхиалска околии, а така също и от Сливен, Бургас и Ямбол.
Това решение налага да се потърсят архитекти за изготвяне на проект за възстановяване. Мюфтийството се обръща към архитектурното бюро на арх. Славов & Тоскани от Бургас. Рикардо Тоскани е познат на градската общественост от работата му като главен архитект на Айтоската община през 1900 до 1902 г.
На 18 април 1920 г. членовете на Мюсюлманската духовна общност в Айтос Ахмед Евтимов, Али Мехмедов и Селман Салиев се събират в канцеларията на турското училище за обсъждане въпроса по постройката на джамията Султан Баязид Вели. За целта е необходимо да се извърши търг в съкратени срокове, за да може да се определи окончателната стойност за постройката. Айтоското мюфтийство използва празника Рамазан да обяви начинанието и да отпочне събиране на даренията. За избор на предприемач и отдаване право на строеж се уточнява търгът да стане по възможност в кратък срок от 10 дни.
На 19 април 1920 г. арх. Славов и Тоскани предлагат план-сметка за изграждане на изгорялата джамия за 227 500 лв., залогът (гаранция за плащането) е 11 375 лв. и с 60% 136 500 лв. увеличение, като крайната сметка е на стойност 364 000 лв. Книжата по проекта са предоставени за разглеждане в канцеларията на турското училище и в архитектурното бюро на ул. „Александровска“ в Бургас.
На 24 октомври 1919 г. от строителното бюро Славов & Тоскани дават разработка на поемните условия и ведомост на цените с описание на 6 листа. Вътре се изброяват: изработване на нов проект, ломни камъни от айтоската кариера, зидове цокли, скеле, тухлени зидове, външна и вътрешна мазилка, греди, дюшеме, отделение за жените, обшивка на таваните с летви 2/4см с форма на трапец, конструкция на покрива с чамови греди, железни връзки, олово в каменните стъпала, входна двукрила врата, обкови, брави, стъкла, плочки за пода, циментови украшения и т.н. Поемните условия са съставени и подписани от арх. Славов, а проверката е осъществена от Окръжния архитект Минко Георгиев с дата 24 октомври 1919 г.
Следва разработена сметка в 12 листа или 24 страници, в която детайлно е описано кое колко ще струва. Разгърнат с прецизна подробност е целият строителен процес от началото до края: изкопаване на основи (допълнително 1,5 м по-дълбоки от предишните), зидане на основите с едри ломени камъни от айтоските кариери, които да се спояват с варов разтвор, примесен с едрозърнест пясък, тухлена зидария, корнизи, горен етаж, мазилка на минарето, външна и вътрешна мазилка, варосване отвън и отвътре на сградата, иззидане на цокли от айтоски камък, доставка и наместване на чамови греди, както и наместване на колони, поддържащи галерията, отделни греди за сайванта, поставяне на дюшеме, обшивка на тавана с чамови дъски, конструкция на покрива, избор на марсилски керемиди за покрива (които „при почукване да издават ясен глас“, поставянето им да стане върху слой глинена мазилка, примесена със слама, по гребените и около комините керемидите да се измазват с варов разтвор, доставяне и поставяне на улуци. Всичко е остойностено и посочено качеството на материалите, начина на извършване и измерване на работата. Цялостната строителна рекапитулация е посочена за 364 000 лв.
Арх. Славов и Тоскани са описали каква да бъде мазилката, посочили са, че разтворът трябва да е 3-слоен – пясък, вар и козина, как да бъде рендосано дюшемето, покривът на минарето трябва да бъде покрит с галванизирана ламарина, улуците да са от цинк с боядисани скоби, циментовите украшения върху корнизите да бъдат по шаблон.
Документите са предоставени и одобрени в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в София.
Строителят е избран чрез търг
На 29 април 1920 г. се извършва търг, на който се явяват арх. Светослав Славов от гр. Бургас с оферта за 364 000 лв. и Кузман Димитров с 345 800 лв. Комисията предлага Димитров за спечелил, което не отговаря на поемните условия и книжата му приложени към тях са непълни. Търгът се счита за нестанал.
На 18 юли 1920 г. се провежда втори търг. Конкуренти са строителните предприемачи Минчо Попадополу от Бургас с оферта от 400 400 лв.
Аврам Иванов от Бургас с 402 675 лв.
Желчо Фотев от Айтос с 409 500 лв.
Кузман Димитров от Бургас с 398 812 лв.
За разочарование търгът не се състоява отново, защото конкурентите не се явяват, а и оферираните суми са доста над първоначално посочените.
Пуснато е ново обявление за търг и на 5 април 1921 г. Тръжната комисия се събира отново, за да излъчи предприемач по строежа на джамията. Този път се явяват двама кандидати:
Сотир Савов от Айтос с оферта 438 340 лв. с 6% над обявената сума, и Кузман Димитров от Бургас, посочил сумата 447 130 лв. с 8% над. Одобрен е Сотир Савов. Той представя документи, че е изплатил своите задължения като работодател по Закона за осигуряване на работниците в случай на злополука и не дължи данъци.
За съжаление тогавашният план на джамията не бе открит, но от две прекрасни снимки от 30-те години на миналия век можем да видим външния вид и да добием представа за новоизградената сграда. Прави впечатление, че тя блести в белота. Централната ос сочи към Мека. Сградата е правоъгълна. Вътре галерията се поддържа от дървени четиристенни колони. Молитвеният салон се осветява от засводени прозорци, подредени в симетрична композиция. Градежът на основата от дялани камъни изисква големи умения и сръчност, а тухлената зидария на минарето е изпитание за майсторлък. То е цилиндрично, украсено външно с канелюри и е „врата между небесата и земята“. Разположено е от северозападния край, долепено до сградата. Стълбите са дървени, разположени вътре в минарето, обратно на часовниковата стрелка, и осигуряват необходимата здравина. При реконструкцията през 2015 г. и сваляне на мазилката се вижда колко перфектно е изградено от тънки тухли. Няма пластични орнаменти под викалото. Куполът е островръх, облечен в ламарина, а върхът е увенчан с алем (символ) с форма на полумесец, обърнат по посока на свещената Мека. На външната фасада се виждат прозорци, разположени на два реда и са засводени, окантовани с линии. Допълнително са украсени с подпрозоречни первази, продължаващи с гипсови орнаменти.
Джамията е построена за две години
С протокол от 11 април 1923 г. комисия извършва проверка на строежа и установява, че „работата е извършена добросъвестно, според цените в сметкоплана и в предвидения срок, а предприемачът се е съобразил с изискванията“. Обектът е окончателно приет. Документът е подписан от бургаския окръжен инженер: В. Донев, пом. айтоския финансов началник, касиер и от предприемача изпълнител на строежа Сотир Савов.
По-късно Савов предявява иск за 90 070 лв. допълнително извършени вътрешни работи, включващи: разкриване на старите зидове, направа на дървена стълба, направа на дюшеме, направа да дървено кюре (амвон), на покрит дървен трон (менбер), на нови стъпала, поправка на стаята на минарето.
Изглед на Джамията през 30-те години на 20-и век
Предприемачът дълго изчаква изплащането на тази сума, но осем години е прекалено голям срок и той обявява, че ще си търси парите по съдебен път.
В писмо от 17 ноември 1931 г. председателят на мюфтийството в Айтос пише до Главния мюфтия в София с молба как да стане изплащането на допълнителната сума. Описва ситуацията за изплащане на сумата от 421 220 лв. на два транша, но признава, че остават още неизплатени сметки. Пред угрозата да влязат в дълги съдебни дела и допълнителни разноски мюфтийството се обръща за помощ до София.
Лисват документи какъв е краят на тази сага, но джамията е построена .
Джамията днес
През 2015 – 2017 г. е направен последният ремонт на джамията в Айтос, финансиран от Турция. Строителните дейности са извършени от фирма „Артисма“ ЕООД със седалище Кърджали. От отчета им разбираме, че покривът на джамията е заменен с нов, куполният таван под покрива на джамията е изцяло отстранен и заменен по същия начин. Вътрешните помещения и дървените колони са възстановени в съответствие с оригинала. Женското помещение е премахнато, но е оформен красив балкон. Дървените михраб (ниша в стената на джамия оказваща посоката, в която се намират свещеният камък Кааба в гр. Мека), минбар (издигнатото място в джамията, откъдето имамът чете проповеди), са изградени така, че да допринесат за вътрешната атмосфера на джамията. Фреските и стенописите също са възстановени, дървеният под е заменен с килим. Прозорците са заменени с PVC дограма и формата им е променена от първоначалната. Фасадата е изчистена от орнаменти, махнати са и подпрозоречните украси видни от снимката от 30-те години. Свалена е мазилката на минарето и е измазана с нова. Подменени са дървените стъпала. Градината, умивалнята и тоалетните също са обновени.
Джамията днес
Вътрешен изглед след реконструкцията
Така на джамията е даден нов живот.
Авторката благодари на колектива на Териториален архив – Бургас за предоставените документи по строежа и възстановяване на джамията, на Деян Росенов Димитров от В. Търново, изпратените стари изгледи на гр.Айтос и джамията от 30-те години на миналия век и на преподавателя Николай Димитров, историк от гр. Айтос, за сътрудничеството и предоставения снимков материал. С тяхна помощ възстанових историята отпреди 100 години.
