Интервю за кампанията „Промени картинката“
Работи в лабораторията по морска екология в Созопол към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАНС и се занимава с изследване на микропластмаса в Черно море. Никола е ентусиаст и заклет оптимист, който е превърнал темата за замърсяването с пластмаса и в своя лична кауза. От 2017 година досега поддържа страницата LessPlastic Bulgaria – блог, предлагащ информация, свързана със замърсяване на околната среда и воденето на природосъобразен начин на живот. В него той говори с данни и предлага изводи и решения, чрез които замисля читателите си и ги стимулира да ограничат използването на пластмаса в живота.
Днес препечатваме интервюто му, дадено за кампанията „Промени картинката“. През изминалата седмица Никола Бобчев изнесе лекция за замърсяването в Черно море в пространството Симбиотично.
– Каузата LessPlastic Bulgaria е вече на четири години. Как започна всичко и как се разви дейността ви през годините? Защо е важно за вас да я поддържате и какво ви дава тя? А отнема ли ви нещо?
– Всичко започна през 2017 година. За семинар от университета трябваше да изготвя работа на тема „Антропоцен“. Нов термин в геологията, който цели да покаже човешкия отпечатък върху Земята. Промените, които оказваме върху околната среда, са толкова мащабни, че са повод за създаването на една нова епоха от историята на Земята – епохата на хората. По време на семинара прочетох проучване от геолози, които бяха открили нов вид скала на име пластигломерат. Смес от пластмаса и лава, образували се при изригването на вулкан на Хавайските острови. Тук започна всичко.
Реших да започна да споделям информация за проблема. Първо създадох фейсбук страница и направих собствено проучване за замърсяването по Българското Черноморие. После се появиха уебсайтът и профилът в Instagram. Каузата се превърна донякъде в професия и се гордея, че се запознах с много хора покрай нея. Разбира се, за да си отдаден на едно нещо, отнема време за подбор, синтезиране и визуализиране на интересна информация.
– Кои са най-важните числа, проучвания в последните години, свързани изобщо със замърсяването с пластмаса, които широката общественост трябва да знае?
– Годишното производство на пластмаса в световен мащаб надхвърли 450 милиона тона през 2018 г. За последните 70 години по света са произведени над 8300 млн. тона пластмаса. Повече от половината от това количество е произведено след 2000 г. Повече от 35% от годишното производство на пластмаса се използва за направата на опаковки. Пластмасата, използвана в този сектор, се превръща в отпадък много по-бързо в сравнение с другите сектори. Средностатистически една опаковка остава в употреба шест месеца, след което се превръща в отпадък. Именно поради това трябва да фокусираме вниманието си върху редуциране на пластмасата за еднократна употреба.
Що се отнася до микропластмасата, от обществен интерес може би са проучванията, които доказват наличието на микропластмаса в морските обитатели. Малки синтетични частици са открити в черната мида и в някои видове риби.
Трябва ли изобщо да се борим с пластмасата и защо? Не можем да забраним или да ограничим пластмасата напълно. Пластмаса има навсякъде около нас. Компютърът, кабелите за ток и изолацията на жилището ни, автомобилът, обувките, дрехите и дори пломбите на зъбите ни. Въпросът е, че тази пластмаса остава в употреба дълго време и има високо полезно действие. Опаковките и пластмасата за еднократна употреба, от друга страна, се превръщат много бързо в отпадък. Една пластмасова торбичка се използва средно 25 минути, след което се превръща в отпадък. В световен мащаб всяка секунда се произвеждат по 160 000 торбички, а едва между 1 и 3% от тях се рециклират. Ако искаме да редуцираме замърсяването, трябва първо да започнем от продуктите, които се превръщат най-бързо в отпадък и се срещат най-често в околната среда.
– Фокусът ви е съсредоточен върху Черно море – споделете ни какво е състоянието му в момента, що се отнася до замърсяването му? Какви са наблюденията ви за тези четири години – натоварваме ли с повече боклуци водите и плажовете му, или полагаме старание това да не е така?
– Замърсяването варира според сезона. Близо 85% от всички отпадъци по брега са съставени от пластмаса. През лятото и есента основните отпадъци са фасове, торбички и опаковки от храна, докато през зимата и пролетта се срещат множество пластмасови капачки и бутилки. Въпреки че по брой пластмасовият отпадък по българското Черноморие е най- съществен през лятото, изчислено по обем и тегло, замърсяването е най-голямо през пролетта. През този период от годината реките са най-пълноводни и повличат със себе си множество отпадъци към морето. От друга страна, първите месеци от годината са характерни със силно вълнение и силен вятър, които изкарват множество отпадъци от морето към брега. Плажът през зимата изглежда много по-различно, отколкото през лятото. Разбира се, не само ние сме отговорни за отпадъците по плажовете. Около 15% от тях са с чуждестранен произход, изхвърлени в открити води при корабоплаването или довлечени чрез морските течения до нашите брегове.
Събрани за 2624 угарки от цигари
Все пак най-често срещаният вид отпадък са угарките. При летен мониторинг за определяне видовете отпадъци по плажове от Българското Черноморие да събрани 2624 цигарени угарки. През лятото по българските плажове се срещат между 200 и 800 угарки за 100 м плажна ивица. Концентрацията им през другите сезони е значително по-ниска. Колкото по- посещаван е даден плаж и колкото по-далеч е той от населеното място, толкова по-голямо е замърсяването. Голям брой от хората не са склонни да си приберат отпадъка или да го носят със себе си дълго време, докато достигнат до кош за боклук.
Хубавото е,че вече следят за чистотата на плажовете.Не мисля, че трябва да се притесняваме, а по-скоро да поемем нещата в свои ръце. Всяко наше действие е от значение.
– И какво да правим с угарките?
– Редно е да има повече информационни кампании за замърсяването с този вид отпадък. Пушенето на някои плажове в Испания и Белгия е забранено. Инициативата на Община Бургас да поставя малки пепелници за многократно ползване на плажуващите също бе приветствана добре в обществото.
– Какъв е основният проблем при тях?
– Филтърът при повечето цигари е направен от ацетил-целулоза. Разграждането му в околната среда се влияе от много фактори и може да отнеме до 15 години. Когато филтърът бъзе изхвърлен в околната среда , той може директно или индиректно да повлияе на различни видове организми.
– Тема, която следите отблизо и популяризирате, е тази за микропластмасата. Доколко обществото масово е запознато с нея? Къде е тя в живота ни и как се отразява на хората и животните? Моля, споделете актуални данни, свързани с нея?
– Според мен трябва да започнем да обръщаме повече внимание на микропластмасата и този вид замърсяване. Това са пластмасови отпадъци с размер, по-малък от 5 мм. Много от тях не виждаме с просто око. Когато нещо не е пред очите ни, е много по-лесно да не му обърнем внимание или да преценим, че не съществува. Микропластмаса има навсякъде около нас. Над 1900 синтетични нишки се отделят при всяко пране на полиестерните и акрилните дрехи. Те попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето. Средно от всеки автомобил по пътищата остават по 12 кг микроскопични частици на година. Вече в почти всеки град се срещат детски площадки и спортни игрища с настилка от пластмаса. При занимателни дейности, спорт или износване на игрищата сред природата попадат по 131.8 грама на човек за година. Можем да погълнем микропластмасата чрез храната или да я вдишаме под формата на фини прахови частици от въздуха. През 2018 учени откриха пластмаса в човешки изпражнения, а през 2022 г. такава бе открита и в кръвта ни. Време е да започнем да обръщаме повече внимание на тази тема.
– В момента светът страда от ефектите на пандемията, войната и икономическата криза – възможно ли е да останем също толкова устойчиви в борбата си срещу замърсяването и пластмасата, както през 2019 г?
– Хората се вълнуваме от негативни новини. Имахме възможност да живеем в много мирно и спокойно време, което ни позволи да замислим вниманието си върху климатичните промени и замърсяването с пластмаса. Но тези проблеми са дългосрочни.Не е рядкост да пренебрегнем даден казус само защото не виждаме моментното въздействие. В случая сме заобиколени от ежедневни трагични новини. Надявам се ситуацията в световен мащаб да се подобри възможно най-бързо и да започнем отново да мислим за бъдещето ни. Не само за утрешния ден.
–Дайте ни няколко изпитани и лесни съвети как да живеем с по-малко пластмаса?
– Можем да посетим магазин без опаковки. Появяват се все повече магазини, които позволяват на потребителите да пазаруват насипно и да купуват продукти без пластмаса. Хубаво е, че големите вериги също започват да го правят. Аз лично не използвам пластмасови торбички. Имам си метална бутилка за вода, която запазва много добре течността студена през лятото и топла през зимата. Ако човек не си носи торбичка за пазар, винаги може да вземе някое празно кашонче и да го ползва за екокошница. Може да изберем да се откъснем за минута от бързото ежедневие, като консумираме напитка или храна на място, избягвайки множеството пластмаса при опаковане „за вкъщи“. Можем да изберем козметика без наличие на микропластмаса и да заложим на облекло без полиестер, полиамид и акрил. Така дрехите ви няма да отделят микроскопични синтетични влакна при пране.
– Ако можете да кажете нещо, което да стигне до всеки, който замърсява морето ни, какво би било то?
– Замърсяването може да стане и несъзнателно. Човек може да забрави или да изпусне отпадък, без да осъзнае. Отпадъци от контейнери и кофи за боклук могат да бъдат разпръснати от вятър или животни. Вярвам, че хората, които замърсяват съзнателно, са много малко. Нужно е да се активизира масата от хора. Много обичам да споделям любимия ми цитат от морската биоложка Силвия Ърл: „Много от нас си казват „какво бих могъл да направя, та аз съм само един човек“, но историята показва, че всички добри или лоши неща са се случили, защото някой някъде прави нещо! Ако искаме промяна, просто трябва да вдигнем глава, да погледнем реално на нещата и да започнем да действаме.
