Кирил Евтимов
В началото на месеца отборът на „Нефтохимик 2010“ (Бургас) стана за 6-и път волейболен шампион на България! Момчетата на треньора Атанас Петров детронираха вече бившия носител на титлата „Хебър“ (Пазарджик) в изключителна драма с общ резултат 3:2 в 5 двубоя. В първия мач, в края на 4-тия гейм, едно момче направи страхотно впечатление. При 21:24 наставникът на бургазлии пусна в игра втория си диагонал, който заби 3 поредни аса и изравни резултата до 24:24. След това „Нефтохимик“ успя да спечели частта с 29:27, а след това и тайбрека с 19:17. Останалото е история.
Въпросният състезател се казва Мариян Наков, на 26 години, родом от Велинград. Ето какво сподели Мариян пред читателите на „Черноморски фар“.
– Марияне, дни след спечелената титла по волейбол как се чувстваш, отминаха ли емоциите?
– Здравейте, чувствам се прекрасно, благодаря! Наистина да спечелиш този равностоен и силен шампионат е страхотно изживяване. Имахме много трудни моменти, бяхме отписани от много хора, но характерът на момчетата и отборният дух си оказаха ролята. Емоциите не са отминали, а спомените ще са вечни.
– Ти си с основна заслуга за крайния успех над „Хебър“. В първия мач точно ти върна отбора в играта след невероятна сервис серия, на която дори легендата Теди Салпаров отдаде почит. Очакваше ли да окажеш такова влияние в края на 4-тия гейм?
– Бяхме в ситуация, в която нямаше какво да губим, а от мен се изискваше да рискувам. Знаех, че мога да затрудня отбора на „Хебър“ със сервис и дадох всичко от себе си, за да се стигне до този обрат. Радвам се, че успях да помогна на отбора в този тежък момент и да допринеса за победата.
– Какво е за тебе тази титла?
– Тази титла значи много за мен. Радвам се, че попаднах в този отбор, с тези уникални хора и бойци. Най-хубавото е, че всички заедно се израдвахме на тази приказка.
– Кое според теб бе в основата тимът да бъде първи с оглед на не много добрия старт на сезона?
– Появата на Атанас Петров. Този отбор премина през доста перипетии, но беше болезнено упорит, непримирим, борбен и задружен! Хвърляше много пот в залата и напълно заслужено се поздравихме с титлата.
– Кой ти бе най-близък от съотборниците и какво е легендата на бургаския волейбол Иван Станев да ти е разпределител и капитан?
– Всички бяхме много близки и задружни, именно това бе в основата на успеха. Все пак, ако трябва да отлича някого, това са Любо Телкийски и Тодор Димитров. Относно Иван Станев, той на първо място е уникален човек, професионалист и пример за подражание.
– Преди „Нафтата“, си играл при Мартин Стоев в „Сливнишки герой“, както и в „Добруджа“. Къде се чувстваше най-добре и от кого научи най-много?
– В „Сливнишки герой“ изкарах доста време. Благодарен съм за времето, прекарано там с Мартин Стоев, защото, всички го знаем, няма нужда от реклама. После изкарах един полусезон в Добрич. Там се запознах със страхотни хора... и не толкова. След това се озовах в този шампионски отбор, с който си създадохме незабравими мигове. Може би навсякъде съм научил по нещо, но първият и третият отбор ще са ми по-близо до сърцето.
– Къде се очаква да си през новия сезон и какви са волейболните мечти?
– Винаги давам максимума независимо къде ще съм. Времето ще покаже. Надявам се, че най-добрите ми дни като волейболист тепърва предстоят.
