Тодор Колев го кани да пее на сватбата му
В един ден съдбата го среща с Тончо Русев и Лили Иванова – върха на българската естрада в Народната република
Моника ИЛИЕВА
Определението, което пасва най-точно на Мустафа Чаушев, е легендарен естраден глас – с безспорно, безмерно, безкрайно нежни и красиви трели – самото олицетворение на музикална звезда от близкото минало. Преди дни, на 10 април тази година, навърши осемдесет години, но изглежда с десетилетия по-млад. Харизмата му не само че не отслабва, а сякаш годините я надграждат в най-хубавия смисъл.
80-годишният юбилей е отпразнуван в най-тесен семеен кръг. Традиционно рожденикът е зарадван с красиви подаръци и стотици честитки. Почетният гражданин на Бургас (6 декември 2018 г.) получава личен поздрав от кмета на града Димитър Николов. Първата дама на българската естрада го поздрави в личния си профил във Фейсбук, обръщайки се към него със „скъпи приятелю Муси“ и „големият български певец“.
Един от акцентите в празничната вечер е тортата на звездния бургаски юбиляр. Шоколадовото изкушение на два етажа, извиква сълзи в очите на Чаушев. Основата ѝ е кинолента с вълнуващи моменти от житейския му път, над нея се извисява негово величество микрофонът – златен, достоен за звездния му статус.
Мустафа Чаушев не се страхува от възрастта: „Благодарен съм, че съм я достигнал. Благословия е. За мен е радост, жизнен съм – обичам да се разхождам край морето, играя карти, гледам футбол. Много от колегите ми си отидоха от този свят“. На въпроса на колко години се чувства, отговаря с усмивка, че духът му е млад. И как да не му повярваш, като пристига за срещата ни в централно бургаско кафене елегантно облечен в тъмносин пуловер на райе с бяла риза и в отлично настроение.
С дъщеря си Ажда
Мустафа Чаушев пее от съвсем малък. Развива таланта си покрай своята майка, която изпълнява народни песни. Баща му го кара да прекопава лозето. Прави го с голямо нежелание. Един ден, връщайки се, хвърля лопатата, зарича се да си изкарва прехраната не с нея, а с гласа си.
Незабравим спомен от житейската вишка на осемдесетте за естрадния певец е Тодор Колев. Земляци. И двамата от Шумен. Мустафа Чаушев пее с младежки оркестър в ресторант „9 септември“ в родния град. В съседния ресторант си вади прехраната с песен и Тодор Колев. Един вид, двамата са конкуренция, но в най-сладкия ѝ вид, защото се уважават много. „Две неща, свързани с Тошко Колев, ще помня винаги. Първото е, че бяхме двата най-добри оркестъра в Шумен. Това е времето 1965 - 66 г. Те свиреха в Казиното. Гостувахме си едни на други, въпреки че бяхме конкуренти. Много добри музиканти. На Тодор тепърва му предстоеше да се сблъска с известността. Изведнъж той изчезна от Шумен и стана много популярен. Мина се известно време, аз и оркестърът вече работим в „Дебрецен“ – ресторант (не пропуска да обясни, че унгарският град и Шумен са били побратимени градове). Идва един ден Тодор Колев, сяда на нашата маса в ресторанта и казва: „Момчета, колеги, аз ще се женя! Какво ще кажете вие да свирите на моята сватба?“ Обедна сватба в шуменския „Дебрецен“ и аз му пях, и няма как да забравя това“, спомня си Мустафа Чаушев.
Към Консерваторията е насочен от сестра си. Малко по-късно негови приятели вземат съдбата му в ръце и решават на своя глава да му подадат документите за кандидатстване във висшия музикален институт. От него се иска само да се яви на приемния изпит. И той го прави. Още на първо класиране е приет, заедно с Мими Иванова и Йордан Марчинков, в класа на Ирина Чмихова.
В един на пръв поглед обикновен ден през 1968 г. прекрачва прага на радио „София“, записва песен. След края на записа влиза в студиото на тонрежисьорите, които му казват, че има гост. Оказва се, че това не е кой да е, а Тончо Русев – най-известният композитор в Народната република. По-късно имено той ще напише най-хубавите му песни, а Мустафа ще съумее така да ги изпее, че да се превърнат в абсолютни хитове. Русев му дава безценен съвет, трябва да „седне“ на всяка една българска маса, ако го направи, значи е успял. Недоумявайки какво се иска от него, Русев му пояснява, че когато негова песен звучи от радиоприемника, той не трябва да бъде изключван. Така се запознават с Тончо, който му пожелава успех и за когото отсъжда: „станахме много добри приятели, бяхме в близки отношения. Чувствах го като по-голям брат“.
Връщаме действието отново в тонрежисьорната на онзи далечен съдбовен ден, където насъбралите се му съобщават, че очакват Лили Иванова, която ще прави запис на песен на Тончо. Вижда Лили от кабината, която се намира високо горе, а долу остава сцената. Това е първата среща на прохождащата естрадна звезда с примата на българската естрада. Тогава не стигат до запознанство. В онзи момент Мустафа споделя, че се чувства много притеснен. Едва втори месец е в Консерваторията, няма близък контакт с никое от големите имена на музикалната сцена. „Бях приятел единствено с Борис Гуджунов, случайна среща в Шумен ни сближи. Той бе много добре разположен към мен“, връща лентата назад естрадният певец. Остава да изслуша записа на Лили в радиото. Изпява песента два-три пъти и като един истински професионалист – уверена на сто процента в резултата, хваща палтото си и тръгва, без да чуе отзив за свършената работа. По време на изпълнението ѝ Чаушев изпитва огромно вълнение. Птичето е кацнало на рамото, съдбата го среща с Тончо Русев и Лили Иванова едновременно – върхът на българската естрада.
Животът за Мустафа Чаушев продължава с лекции в Консерваторията, когато в един слънчев следобед секретарката влиза в часа по музикознание, водено от композитора Жул Леви. Изправя се пред всички и каза: „Другарю Леви, отвън е дошъл Димитър Ганев, ръководител на оркестър „Балкантон“, иска да говори с Мустафа Чаушев“. В този момент бъдещият солист на оркестъра изживява истински емоционален шок, чувства се и безкрайно поласкан и безкрайно неудобно, че от всички двайсет и няколко човека в аудиторията извикват именно него – момчето от провинциалния град.
„Питах се защо и откъде-накъде аз. Излязох. Димитър Ганев-Чичито, ми обясни, че Тончо Русев ме е чул и харесва гласа ми. Искаха да ме прослушат, трябваше им солист за оркестър „Балкантон“ – представителният на едноименния завод. Тогава всички певци записваха с „Балкантон“. Аз станах солистът им“, споделя Чаушев.
Малко по-късно следва съвместна изява с Бисер Киров и оркестър „Балкантон“ в зала „България“ в София, по повод 50-годишнината на Чичито. Концерт, на който присъства целият български елит за времето (1969 г.). Във фоайето са събрани много хора, поднасят своите поздрави към Ганев. Муси – наричан така от тесен кръг хора, с които дели общ професионален интерес, сред които и Надежда Захариева – една от най-талантливите ни поетеси, разговаря с приятели, които идват да видят неговото участие в спектакъла. Преддверието на залата е претъпкано с хора. Изведнъж дамска ръка го прегръща и казва: „имаш хубав глас и хубаво пееш, искам да работим заедно. Това беше Лили Иванова. В първия момент като я видях, щях да припадна“, откровеничи той. Следва дълга съвместна работа с примата на българската естрада, концерти зад граница, в бившата СССР.
Звездата на Мустафа Чаушев изгрява с пълна сила на музикалната сцена и у нас, и в чужбина. Става първият победител в конкурса „Бургас и морето“ през 1973 г. с песента „Зимно море“ на Тончо Русев. Печели и конкурсите „Песен за Варна“, „Пиринфолк“ (2000 г.) с песен по текст на Надежда Захариева. В музикалното му досие са записани над 10 000 концерта, 20 плочи – превърнали се по продажби в златни, платинени и диамантени, аудиокасети и дискове.
Днес Мустафа Чаушев живее живот спокоен и радостен. Заобиколен е от любимите си хора – съпругата Лейла и дъщерята Ажда. С осемнайсетгодишната Лейла се запознават в Бургас, в „Златна котва“ – емблематичен ресторант, който и до днес съществува и е притегателно място за жители и гости на града. Харесват се, ще вдигат сватба, Мустафа обаче заминава на турне и нещата се размиват. Десет години по-късно съдбата си знае работата, след като е драснато. Лейла работи в хотел „Приморец“. По чиста случайност той отсяда имено в него, заради концерт в Поморие. Непредвидена среща след няколко години раздяла е последвана от брак и дълъг съвместен живот. За съпругата си казва, че тя е тази, която се грижи за него, за покоя вкъщи. Впоследствие певците вече са двама – Мустафа и Ажда, и става още по-трудно, защото и баща, и дъщеря са хора на изкуството и имат своите потребности. Лейла е балансьорът между тях, те я обичат безкрайно и са ѝ благодарни за всичко, което ежедневно прави за тях. Съпругата на Мустафа Чаушев е зодия Лъв и като един истински представител на знака ги е взела под царствената си опека до най-малкия детайл. Дори поставя себе си на втори план: „Моята скъпа Лейла обича да се шегува с думите: „Ние сме едни големи котки, трябва леко да ни погладиш по косъма и нещата се получават“, споделя един от любимите гласове на България.
Баща и дъщеря излизат за първи път на една сцена, когато Ажда е на две години във филм на БНТ. Впоследствие пеят в цирк „Глобус“, който гастролира в цялата страна. Когато Ажда записва първата си песен, едва на десет, тогава започват да пътуват заедно. Пеейки на сцената, баща и дъщеря изпитват много хубаво чувство.
Добър и честен човек, така го определят най-близките му, който има своите принципи за живота. Не допуска компромиси. Ако нещо е в разрез с тях, то не може да се случи. Не съжалява, че не е емигрирал в Турция, въпреки примамливите предложения, които получава и от музикални компании, и артисти – България е неговият дом. Какво го свързва с южната ни съседка ли? Неговата майка е родена в Истанбул, тя е едва двегодишна, когато семейството ѝ се изселва в България. Към днешна дата в Истанбул живее неговата сестра и единият му брат, другият е починал. Възродителният процес у нас ги кара да се завърнат към корените си в космополитния град, разположен на два континента.
Мустафа споделя за себе си, че е по-затворен, интровертен човек, стаява емоцията. Особено болезнено изживява факта, че въпреки безспорните си хитове, неговите песни не са от масово завъртаните в медиите. Не го канят за участие на „Златният Орфей“, а плочите му са с големи обеми продажби.
За пенсията, усмихвайки се, коментира така: „смятам, че много се дъвкаха нещата около нея“. До сумата от 390 лв. се стига след оправдания, че архивите на „Концертна дирекция“ не са запазени – погубени са безвъзвратно. Милиони плочи са продадени, от които естрадната звезда не получава нито лев.
Властелинът на естрадните хитове от близкото минало е в отлично здраве – не пуши, но не отказва едно малко питие в компания. Все още шофира. Любител е на високите скорости. По магистралата е като Фитипалди. Натиска газта, но не престъпва Закона за пътя, изряден шофьор е.
Чаушев се вълнува от политическата обстановка в страната и цикълът от парламентарни избори, в който сме изпаднали. Има своето мнение. Като всеки един човек в държавата, иска България да е на високо ниво, което гражданите ѝ заслужават. През годините не му липсват покани от ДПС да влезе в голямата политиката, но предпочита да стои настрани.
Професионалните ангажименти на Мустафа Чаушев приключват с грандиозен бенефис за 75-ия рожден ден в Летния театър на Бургас през 2018 г. Слиза от сцената с фантастично музикално шоу, за което дълго време се говори извън пределите на града. Към днешна дата рядко пее, прави го за най-близки хора. Авансово анонсира, че заедно с Ажда подготвят автобиографична книга, чийто автор ще е самата тя.
