Шанс. Забавена виза е причината той да не се качи на самолета с Паша Христова
Ивелина ТОДОРОВА
Има хора които се чувстват бургазлии, независимо от това, къде са родени. Безспорно такова име е Христо Тодоров – тромбонистът, покорил с таланта си не една и две сцени, който счита себе си за бургазлия, въпреки че се ражда в село Тишевица, Северозападна България, в далечната 1942 година.
Музикантът идва от бедно семейство с баща инвалид, който пък бил добър математик. Навремето неговите родители не могли да му осигурят да се развие в сферата на математиката, защото нямали средства. Той усеща увлечението на сина си, че обича да пее и да свири на хармоника и като цяло обичал музиката.
Един ден бащата на Христо чува по радиото, че има
приемни изпити
за Военно музикално училище „Чайковски“ в София. И записва Христо, защото искал малкият му син да се реализира в това, в което очевидно бил добър, а именно музиката.
„Дядо ми наистина е искал децата му да се развият, защото той е нямал тази възможност.
Чувайки тази новина по радиото, решава и го записва“, разказва малката дъщеря на Христо – Ивелина.
Председател на комисията бил Саша Попов, дядото на Александрина Пендачанска, който изслушва внимателно представянето на Христо и решава да го приемат специалност „Тромбон“.
Ивелина разказва как баща ѝ кандидатствал с
народна песен,
идвайки от село, а останалите били предимно от София и се явявали с инструмент.
Това до известна степен потиснало баща й, но въпреки всичко решил да се яви. Било много трудно, но Саша Попов казал, че всеки заслужава да получи шанс, особено когато си личи, че има талант. Така Христо Тодоров започва обучението си във Военно музикално училище “Чайковски”, София със специалност „Цугтромбон“. Един от преподавателите му бил Николай Братанов – бащата на актрисата Сашка Братанова.
Оркестър „Бургас“
След завършването си работи малко във военния оркестър на Разград. Но заради голямата си
любов към джаза,
се освобождава от там и започва работа в небезизвестния оркестър „Оптимистите“ – София с диригент Божидар Сакеларов. Работил е и към Оркестъра на Български държавен цирк. Бил е на турнета в Полша, Чехия, СССР и наистина казва, че работата му в оркестъра „Оптимистите“ му дава една „близост“ до джаза.
Оркестърът на Мустафа Чаушев
През 1971 година поканват Христо Тодоров от оркестър „София“. „Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова и баща ми трябва да заминат за
Дните на българската култура
в Алжир. Обаче визата на баща ми се забавя и той не тръгва с тях.
Самолетът, с който пътуват, е Ил-18, току-що излязъл от ремонт. Ремонтът, изглежда, не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Не разбирам от самолети, но това е версията за катастрофата. Закъснението с визата спасява живота на баща ми, защото както знаете, Паша Христова загива при този полет”, споделя Ивелина.
През 1974 година Христо идва в Бургас, където започва работа в оркестър „Бургас“ с диригент Иван Пантелеев. Работи в оркестъра до 1982 година. След това свири в бар „България“, „Кубан“, „Бар Вариете“ и в други заведения. Има неколкократни изяви и с кубинския оркестър „Тропикана“ при участията им на „Златният Орфей“ в Слънчев бряг“. Дори получава покана за постоянна работа с тях.
В ресторант "Черно море"
След това работи с дирекция „Музика“ – Бургас. Тогавашният директор Живко Данов споделя: „Приятелството ни с Христо започва много преди дирекция „Музика“. Бяхме заедно в казармата. Той биеше барабана на плаца и още от тогава си личеше, че музиката, ритъмът, живеят в него. Когато работехме заедно в дирекцията, той беше един изключително дисциплиниран и много добър музикант. Притежаваше едно от онези качества, които трудно се откриват днес.
Абсолютен педант
към музиката и представянето на всяка шоупрограма, разработване на заведение и неговото лично представяне като изпълнител. Със сигурност Ицо ще продължи да ми липсва много.“
Най-дълго време работи с известния български естраден певец Мустафа Чаушев. С него имат участия заедно с Йорданка Христова, Георги Христов, Нели Рангелова и редица турнета в страната и чужбина. „За мен Ицо беше един от любимите ми музиканти, с които съм работил – много всеотдаен и обичащ професията си. Той беше скъп и добър приятел. Беше изключителен професионалист. С него се работеше леко и приятно, а той ме наричаше „чичо“, споделя Мустафа Чаушев.
През 1999 година Христо Тодоров е единственият български музикант, който свири с групата THE BLUES BROTHERS, поканени тогава в Бургас от покойния вече голям музикант и приятел на Христо – Пламен Ставрев.
Завършва кариерата си в Бургаски духов оркестър, Бургаска опера и свири до 79 години в Духовия оркестър на град Поморие.
Семейството, приятелите и колегите на Христо споделят, че освен голям музикант, в сърцето си наистина се чувства бургазлия и обичта му към Бургас била огромна.
В оркестъра на Бар Вариете
„С големия музикант Христо Тодоров бяхме съседи. Помня го още от времето, когато бях ученик в музикалното училище. Свирех на тромпет и когато той минаваше покрай нашата къща, винаги поглеждаше към нас. По-късно разбрах, че е цугтромбонист и започнахме да си общуваме и говорим за музика. По-късно се явих на категоризация вече като бас китарист и той беше там и ме е чул като свиря. Не знам с какво съм го впечатлил, но той веднага ме покани в неговия оркестър и започнахме. Беше 1989 година. Това беше първата ми изява като професионален музикант, а бях още ученик в 11 клас. Научих толкова много неща за музиката и музикалния бизнес от него, че не бих могъл да ги изброя. Често се сещам за него и винаги съм искал да му кажа, че за мен беше голяма чест да свирим заедно. Благодаря ти, бате Ицо!“ – проф. д-р Иван Стоянов, преподавател по бас китара в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, бас китарист в „Куку бенд“, свирил и в Оркестъра на Тодор Колев.
Скоро се навърши една година от кончината на бургаския музикант. Но той остава жив в сърцата не само на своето семейство, близки и приятели, а на всички, които са чували неговата музика. Остава име в културния живот на Бургас, градът, който той избра да озари с таланта си.
