Дона МИТЕВА
Отново сме в сезона на градушките. Вече има редица райони в страната, където късовете лед повредиха не само реколтата, но и домовете на хората. За сега в Бургаско не е валял град и всички земеделци, а и не само, се молят това да остане така, защото противоградни инсталации няма.
„Нямаме площадки на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и според становищата на специалисти не можем и да имаме, заради интензивния трафик на самолетите.
По статистически данни за последните сто годни, нашият район не е най-градоопасният. Това е така, защото при нас е малко по-хладно заради морето. Но, да не забравяме, че последните години не е точно така. Дали след известно време ще се промени становището – не се знае“, казва Илия Проданов, зърнопроизводител и председател на регионалната структура на НАЗ – „Маркели“.
По негови думи обаче и там, където има такива площадки няма координация между авиацията и хората, които гонят облаците с град. „От опита миналата и предходни години излиза, че авиацията си лети, без да се съобразява, а ракетите ги изстрелват между полетите, а не когато трябва“, допълва Проданов.
Рискът от унищожаване на реколтата върви ръка за ръка с проблема със застраховането. Голяма част от фермерите продължават да не застраховат реколтата и имат оправдание да не го правят.
„Най-големият проблем при застраховането ни е това, че нямаме достатъчна дотация на премията. Това е при нас – зърнопроизводителите. В другите сектори – плодове и зеленчуци, на пример, имат финансиране на премията. При нас е прекалено малко, а самите застраховки са скъпи и сметката не излиза. По принцип градушката е локално явление. Ние имаме много земя – не се знае къде ще има поражения, че да застраховаш там, трябва да застраховаш всичката земя, това са много пари. А и като застрахователите те отрежат от щетата, не излизат сметките. За да има по-масово застраховане, трябва да има добро дотиране на премията, както е в цяла Европа“, заключи зърнопроизводителят.