Усмивката на гара Карнобат или как една жена стана лице на БДЖ

Дона МИТЕВА

Керка Ченешева и сега чува влаковите свирки в съня си. А първите десетина дни след като се пенсионира, в началото на годината, изобщо не може да заспи. Все й се струва, че трябва да отива на гарата в Карнобат, откъдето започва и завършва трудовата й кариера.

Чаровната млада пенсионерка е родена в Карнобат, завършила през 1984 година жепейското училище и първото й работно място е на гара Карнобат като описвач на вагони.

Но с влаковете тя се среща много по-рано, още 5-6-годишна, когато дядо й, железничар, я води при тях на гарата. Човекът вече не е между живите, но семейството му пази ордена, който е получил от Тодор Живков за трудови заслуги. 

Керка си спомня Новите години, когато като дете с нетърпение е чакала Дядо Мраз да слезе от онези черни, големи и страшни в детските очи парни локомотиви и да й даде подаръка си, защото е дете на служител в железниците. „После аз водех пък моите деца да получават подаръци от белобрадия старец на гарата. Тогава вече локомотивите бяха от новите”, спомня си тя. Сега и двамата й синове, та и едната от снахите, също вървят по нейния път – работят в железниците.За внуците е още рано да се каже. Но момченцето вече се е возило в локомотива на влака. Всички от семейството обичат да пътуват с БДЖ.

 

Униформата

 

 е онова, което я привлича в железниците и до последния си трудов ден тя я носи с гордост и удоволствие. Вероятно това има връзка и с факта, че родителите й също носят униформи, а също и брат й – те са полицаи.

 

Машинистите я поздравяват със свирките на влаковете, когато навлизат в гара Карнобат

След описвач Керка изкарва курсове и става постови, после и ръководител движение.

„Работила съм на доста гари, но първата и последната ми любов си остава тази в Карнобат. Работила съм на гара „Дружба“, Бургас. Била съм на Зимница и Ямбол. Това са цели 38 години, посветени на железниците”, разказва за трудовата си кариера карнобатлийката.

 

 Професията

 

на ръководител движение харесва, защото по нейни думи е много емоционална, а най-хубавото е това, че я среща с много хора и с техните съдби понякога. „Всеки ден е различен – не знаеш какво ще се случи. Знаем си само влаковете, а запознанствата с хората са различни”. Признава, че на нейни дежурства са се палили два локомотива. „Реагирахме бързо, точно, изведохме пътниците. Нямаше паника. Овладяха се пожарите, под ръководството на диспечерите в Пловдив, на които докладваме всяка стъпка”, обяснява спокойно жената.

Приема, че професията, на която е посветила живота си, хем е женска, хем е мъжка. Но никога не й е тежала. „На нощните смени трябва да си бодър, да не заспиваш. Да мислиш”, обяснява жената. Но пък работата на смени й дава повече свободно време. И понеже не може да седи на едно място, тя упражнява и другата си професия – на фризьорка - у дома си. Там залага на сръчността и уменията си да държи ножицата. А при професията на ръководител движение казва, че се опира на опита, който е придобила, тръгвайки от най-ниското стъпало на работа.

Доволна е когато влаковете вървят по разписание и не закъсняват. Обича да си говори с пътниците. Понякога се среща и с гнева на хората, който обезоръжава с усмивка и търпение.

Не съм оставила никога пътник на  гарата без да му помогна, казва Керка

„Спомням си на една от последните ми смени жена, която работи в чужбина и се върнала, за да отиде на почивка, се озова в 21 часа на гара Карнобат. Купила си билет до тук, а целта й е Варна. Само че варненският влак е чак в 3 часа на разсъмване.

Чудеше се какво да прави, ядосваше се, защо не са я предупредили, че прекачването не е веднага. Успокоих я, обясних й, че може да преспи в хотела в Карнобат, да си хапне вкусно преди това в ресторанта и сутринта да продължи за Варна. Извиках й такси и всичко се успокои. На сутринта жената ми благодари”, разказва Керка.

Нейното

 

тайно оръжие

 

 е усмивката и добрата дума. С тях пленява пътниците, които някога са изнервени, гневни. Но след няколко минути разговор се успокояват. „Има случаи, когато влакът закъснява, викам такси на хората, помагам да се ориентират и да си вземат решение спокойно какво да правят. Не оставям никой на гарата без да знае какво да прави”, казва жената и не пропуска да подчертае, че железопътният транспорт е най-сигурният. „На пътниците, когато нещо има авария, казвам, че и автомобилите и аварират, и катастрофират. Щом е машина, все има опасност нещо да се повреди. Важното е то да бъде поправено”.

Има и стресови ситуации – ръководител движение, заедно с пътничка – едра жена, засядат в асансьора. Пътничката на всичкото отгоре е и с клаустрофобия. Керка не губи самообладание, обажда се веднага на колегите си. Информира ги за това какво се е случило, успокоява жената, говори й през цялото време, докато ги измъкват от тясното пространство на кабината. После колегите й се шегуват с нея, че и асансьорът не иска да я пуска да си ходи от гарата.

Така както се държи с пътниците – ведро и усмихнато, така Керка се държи и с колегите си. От 52-ма работещи в „Управление движение на влаковете и гарова дейност” почти няма човек, който да не я харесва. За нея казват, че никога няма да чуеш от устата й лоша дума. Приемат я като „усмивката, лицето на гара Карнобат”. А машинистите, като я видят на перона с палката, я поздравяват със сигнал от свирката на локомотива.

Керка с репортерката, направила за нея видеоматериала за нея и професията й

Всички се радват на направения ремонт на гарата в Карнобат и си пожелават повече млади кадри, които да попълват редиците на работещите там.

Керка си спомня и малката гаричка, която е заварила при започване на работа. Свидетел е и на построяването на новата гара, а сега се радва на ремонта, който е направил много по-функционална гарата за пътниците и работещите там. А и цялостно пространството е обновено и приветливо.

Миналото лято жената преживява

 

тежък момент

 

Благодарение на бързата реакция на хората, които са на смяна на карнобатската гара, тя казва, че живее втори живот. Ковидът не пощадява и лъчезарната карнобатлийка. Прилошава й, когато е сама, успява да се обади само на колегите си. Те викат линейка веднага. Носят я на ръце до нея.

Оставят я едва когато са убедени, че е й се оказва нужната помощ. „Ако не бяха моите колеги, не знам дали щях да съм жива сега. Благодаря им много. Благодаря и на лекарите, които ме спасиха”, развълнувано се връща към тези дни Керка, признавайки, че това е най-голямото изпитание в досегашния й живот.

Последната нощна смяна

 

Последната

 

нощна смяна е на Коледа – 25 декември 2021 година. А сега животът започва отново за нея. И понеже не може да стои със скръстени ръце, вече има нова работа. За лятото ще работи като администратор на хотел в Приморско. Тръгва за там още през май. „Искам да разбера дали ставам и за друга работа. Цял живот съм била само край влаковете”, казва Керка и като истински скорпион, вече има ясен план за идните дни.