Интервю на Кирил ЕВТИМОВ
- Ганчо, къде те намираме в момента?
- Здравейте, радвам се, че сте се сетили за мен. Намирам се в Бургас и се подготвям за поредната тренировка в ДЮШ на „Нефтохимик“. Мнозина от вас може би не знаят, че от известно време съм треньор на деца в отбора на сърцето ми.
- Как се чувстваш като селекционер, макар и на дечица? Радва ли те това, което виждаш по време на тренировъчния процес?
- Няма по-голямо удоволствие от ежедневната работа с деца. Стараят се, опитват се да попиват всичко, което им покажеш, влагат огромна енергия в тренировките. Много е важно това тяхно желание да не спре след няколко месеца или година, а да продължи възможно най-дълго време. Наясно сме, че в днешно време страничните изкушения дебнат отвсякъде, така че моята основна роля е да успея да задържа мотивацията им да тренират и развиват футболно за дълъг период от време. Само така можем да се надяваме в обозримо бъдеще да имаме таланти, които отново да радват изстрадалите бургаски запалянковци.
- Каза изстрадали, но когато ти беше стълб в отбраната на „Нафтата“, не беше така.
- Ооооо, това бяха най-хубавите години в моята футболна кариера. Изкарах четири незабравими сезона със зеления екип. Играехме пред пълни трибуни всеки мач и мачкахме наред. Взел съм участие в най-паметните ни победи над всички футболни грандове. Винаги ще помня победното ми попадение над „Левски“, когато ги бихме като гости с 1-2 и гола ми срещу традиционно неудобния ни „Локомотив“ (София) при разгрома с 4-1 у дома. Бяхме истински късметлии целия отбор, че имахме щастието да играем на такъв модерен стадион пред такава публика. Надявам се това време да се завърне в Бургас, но за момента не виждам индикации това да се случи в обозримо бъдеще.
- Малко не стигна на „Нефтохимик“ да стане шампион тогава.
- Във футбола малко е и много, както и обратното. Така е било писано. Мен много повече, а и още ме е яд, че отпаднахме така нелепо от „Бран“ в европейските турнири преди 25 години. Бяхме си ги отстранили отвсякъде, но случаен техен гол ни изхвърли накрая. Следващия кръг ни чакаше швейцарският „Грасхопърс“. Бяхме длъжни да подарим още една европейска футболна вечер на бургазлии. Спомени много, но важното е да градим бъдещето, а то е свързано с много работа в ДЮШ на клуба, за да може в някакъв момент отново стадионът да се пълни два часа преди даден мач.
