Предлагаме ви малък разказ от първо лице на един от най-вълнуващите автори на текстове и изпълнители в България – Иван Ненков. За удоволствията в живота, за любовта, за изборите, които ни правят такива, каквито сме, четете в следващите редове.
Моника ИЛИЕВА
Излязох на сцена още в началния курс, малко след трети клас. Започнах да се занимавам по-сериозно с музика в студентките си години. Първата ми професионална изява беше летящ старт с група „Щурците“, през 1986-1987 г. Тогава бяха само на 20 години. Така се казваше и турнето, което предприеха в онзи момент – „20 години по-късно“. Песента, с която премина то, написахме заедно с Кирил Маричков. А самата песен също се казваше „20 години по-късно“. Започва със стиха „Коннико, не слагай крак в стремето“. Включил съм я в четвъртата част на моята книга.
Завърших средното си образование по радиотехника и електроника във Варна. От този период са първите ми плахи опити в писането. Бяха стихове, върху които съм измислял мелодии в китарен съпровод. След осми клас започнах да свиря на инструмента благодарение на моята сестра. Донесе ми седемструнна китара, много ме зарадва, от екскурзия в СССР.
По-късно в годините се появиха песни по мои стихове, но с музика на други автори. Не мога да кажа коя е любимата ми тема за писане. Всичко, което пиша, е свързано с обичта, не толкова с любовта като конкретно чувство, а с обичта към хората, природата. Във връзка с първите ми песни имах удоволствието да се срещна с Жоро Мамалев, благодарение на поетесата Маргарита Петкова, която работеше с композитора Стефан Димитров. Пишеха песни за Богдана Карадочева, а после и за дуета Богдана и Стефан. Покрай Георги Мамалев се срещнах с целия състав на „Клуб НЛО“. Работих шест години заедно с тях. По-късно професионалният ми път се преплете с този на група „Фанданго“, през 1995 г. - с „Фамилия Тоника“, а през 1996 г. - с Тони Димитрова. Във времето напред и с други изпълнители и групи.
Не мога да кажа коя е любимата ми колаборация, но съм сигурен коя е най-продължителната, с „Фамилия Тоника“ и Стефан Диомов. Диомов работеше освен с Тониката и с Тони Димитрова. По-късно с Пламен Ставрев, а още по-късно с „5-те сезона“.
Споменът за Ваня Костова
Ваня не беше родена в Бургас, но с годините стана емблема на града. Направихме няколко песни, които тя изпълняваше сама или с „Фамилия Тоника“. Опитахме се да направим песни за Ваня и по други композитори, освен по музика на Стефан Диомов. В тази връзка добавям името на Георги Холоянов. По-късно, когато издаде двойния си самостоятелен албум, тя избра две от песните, които изпълнява с „Фамилия Тоника“, включи ги в него, основно участие взе и синът й Боян. Репетирали сме на различни сцени, пътували сме много за участия. С Ваня организирахме благотворителни концерти, най-често за децата на загинали полицаи. В Несебър имат почивна база. Ваня имаше участия там, а аз живея със своето семейство в курортното градче. Излизали сме на сцената с нея, моята съпруга Живка и с голямата ми дъщеря Екатерина Иванова. Екатерина беше няколко години в състава на „Фамилия Тоника“, от 1995-1998 г. Пееше на мястото на Сия Бинчева, която заживя в далечен Сиатъл. Още малко ще поговоря за Ваня, това за мен са безкрайно мили спомени. Заедно с Ваня и съпруга ми, и едно момиче от Несебър, казва се Гергана Факалиева, открихме музея на Петя Дубарова през 1995 г. в Бургас с наши песни и с такива по музика на композиторите Стефан Диомов и Тончо Русев. Майката на Петя много харесваше нашата музика. Предложи да я запишем на звуконосител, за да звучат в музея, когато е отворен за посетители. Това не е случайно. В средата на 80-те години направих спектакъл с актрисата Карамфила Кръстева-Карла. В него бяха включени текстове на Петя Дубарова, както и песни по нейни стихове, написани по повода. Пътувахме с Карла из България, представяхме спектакъла, в чиято основа бе книгата на писателя Веселин Андреев „Соната за Петя Дубарова“. Предполагам, че тази книга е в идеята и на филма, който отскоро се завъртя по екраните „Петя за моята Петя“.
Ето как съдбата го среща с Пламен Ставрев – поета с китара от Бургас
С Пламен Ставрев се познавам от времето, когато се познавам и със Стефан Диомов. Той ми каза, че в Бургас има двама уникални млади музиканти. Единият е Пламен Ставрев, другият – Георги Мархолев. Жоро си имаше негова собствена група „Сънрайз“. По-късно се случи така, че работих и с Жоро, и „Сънрайз“. Те направиха много хубава песен за техен албум, поканиха певицата Амалия Ненова, записаха дует. Песента беше създадена първо на английски. Жоро е завършил английската гимназия в града. След това аз преведох смислово текста на български, записаха я в албум.
Та, да се върна към Пламен. Много скоро се запознах с него. Той беше поканен заедно със съпругата си Пени Ставрева за фронтмен на група „Горещ пясък“, която Маестрото събра в базата на Летния театър на Бургас. Групата тръгна на турнета в страната с Йорданка Христова, „Клуб НЛО“, Тони Димитрова. Аз имах щастието да работя с всички тези музиканти.
Пламен Ставрев по някакъв начин се беше свързал с българските бардове – поети с китари. Аз също бях участвал в такива изяви. Бургас ни събра на една сцена. Години по-късно се роди и общата ни песен „Синкавата вечер“, която той включи в своя албум „Спомен за любов“. С него пътувахме из страната, но по-късно в годините. Лекари му бяха забранили да шофира. Аз ставах шофьор на един „Форд Ескорт“ и с моята съпруга, и с Пламен пътувахме до различни места в страната за участия. Най-ярки спомени имам от фестивала на бардовете в Разград, който просъществува кратко, две или три години, казваше се „Есенни бардове“. Пламен имаше самостоятелен концерт, като много утвърден бард в България. Ставрев участваше и в Несебър във фестивала „Морски струни“, който организирах 16 години.
Върхът в творческата кариера на автора
Не мога да кажа кой е върхът в моята авторска кариера. Не харесвам думата поет или текстописец. Поет звучи високо, задължаващо. Хората, които са в друго измерение, те са поетите. Само времето може да каже кой е истински такъв. Текстописец звучи пренебрежително, занаятчийски. Харесвам думата автор и могат да се съчетаят нещата – автор на музика, на текст, на картина. Връщам се в центъра на нашия разговор. Ще кажа, че песента „Ах, морето“ е най-популярната песен, която съм направил в живота си. Смятам я за моя визитна картичка, но в поп музиката. Тя е визитка и за Тони Димитрова.
Що се отнася до рок музиката, там имам още един връх – „Миг от приказка“ на група „Фанданго“. Песента, която познават повече поколения, тя е. Това е една от песните, която заедно с „Ах, морето“, присъства в почти всички класации за българска музика.
Последната рожба на автора – „Сутрин рано, вечер късно …“
Не ми е първа книга. Наблюдавах публиката от години, виждах, че хората започват да пеят, но след стих-два забравят или не могат да възстановят текста на песента. Започват свободни съчинения. Обещах си, че някой ден там, където пеем, освен меню за храна, ще има и меню за музика. Така тръгна създаването на тези стихосбирки с песни. Един мой приятел, голям български музикант, автор и изпълнител, познат и от дуета си с Милица Божинова – Асен Масларски, нарича тези книги песносбирки-стихопойки. Ние сме състуденти с него и на всичко отгоре сме родени на една и съща дата – 8 януари, през две години. Аз през 1961 г., Асен – 1959 г. Свирихме заедно в студентските си години, после в една друга група, на която той беше ръководител.
Първата ми книга се казва „48 песни“, консултант е Стефан Диомов. Той стоеше на компютъра заедно с мен до самото й отпечатване. Следващата книга се казва „Ах, морето“, вместо предговор, разказах историята на написването на песента. Последва „За тебе хората говорят“, отново вместо предговор написах историята й. Преди месеци се изчерпа тиражът й, реших да пусна следваща стихосбирка с песни. В „Сутрин рано, вечер късно …“ – новото издание – добавих онези текстове, които се появиха в периода между двете.
Една от тях е на Краси Гюлмезов в изпълнение на бургаския певец Георги Дюлгеров, под името „В друг един живот“. И една чудесна песен, която сме написали със Стефан Диомов за Тони Димитрова в дует с Пламен Ставрев – „Чаша кафе“. Добавих, написаната преди два месеца, с бургаския музикант и композитор, и диригент – младият и талантлив Георги Милтиядов, който в момента е диригент на Плевенската филхармония. Името й е „Снежна песен“, изпълнявана от Силвия Кацарова. Аранжиментът е направен от Гого Милтиядов. Китарите са изсвирени в студиото на Максим Горанов, китаристът на някогашната група „Диана експрес“. Песента, с която завършвам „Сутрин рано, вечер късно…“ е по мои стихове и по музика на една руска композиторка Елена Щербакова. Записана е в изпълнение на малката ми дъщеря Божана Иванова, която преди пет години завърши Музикалната академия. Пътува, работи с много интересни имена от най-новата ни музика. Аранжиментът е направен от пианиста на група „Атлас“, по-късно и пианист на „Остава“. В момента свири с Амалия Ненова и с вокалиста на „Рейнбоу“ Рони Ромеро. Това момче, този наш музикант, се казва Мартин Стоянов. Израсна с нашите две дъщери Екатерина и Божана. Приятелски семейства сме, бяхме заедно по хижите с нашите деца. Най-усърдно и резултатно по нашите стъпки върви малката дъщеря - Божана. Голямата свири на китара, завърши Руската в Бургас и след това графичен дизайн в София. Тя е оформител на кориците на последните ми две книги. Любима корица – един изгрев с китара, заровена в пясъка, на брега на Равда, с изглед към връх Емона, а на грифа – изгрява слънцето - Джулая от 2016-а, който посрещнахме заедно.
Блиц:
ЧФ: За малките удоволствия в живота
И.Н.: Срещите с приятели.
ЧФ: За любовта и морето
И.Н.: Като въздуха и водата за мен.
ЧФ: За изборите, които ни правят такива каквито сме
И.Н.: Истинските избори са тези, които не се правят на всяка цена. Това е един от уроците, които моят баща ми е дал. Не може да се живее в този живот без компромиси, но те трябва да бъдат най-малко.
