Интервю на Дона МИТЕВА
Д-р Светослав Тодоров е роден на 24.03.1988 г. в Пазарджик. Завършва езикова гимназия в родния си град и медицина в МУ-Плевен, както и „Здравен мениджмънт“.
В УМБАЛ – Бургас започва работа през 2015 г. като преминава през различни нива, често и едновременно – дежурства в Спешно отделение, Център за спешна медицинска помощ, кабинет за неотложна медицинска помощ, Отделение по неврохирургия, където е специализант.
Придобива специалност „Неврохирургия“ през 2020 г. Лектор на курсова по първа долекарска помощ в БЧК. През 2021 г. заема длъжността координатор медицински дейности в УМБАЛ – Бургас и отговаря за графиците на всички лекари в новосформираните ковид отделения.
От началото на 2022 г. е зам.-директор на УМБАЛ – Бургас.
– Д-р Тодоров, отскоро Вие сте и зам.-директор на УМБАЛ – Бургас. Още веднъж честито. Как съвместявате административната работа с дълга на лекаря? Вие самият казвате, че тя не ви разделя от медицината – и все пак денонощието има 24 часа, а работният ден трае 8 часа...
– Да бъдеш лекар е призвание и призваните за това го изпълняват 24 часа в денонощието. Административната ми длъжност не ме разделя от медицината, понеже изпълнявайки я, освен че се спазват правилата на добрата медицинска практика във всички специалности, които се практикуват в УМБАЛ – Бургас, имам право да работя на кабинет по специалността ми и да давам разположения към Отделението по неврохирургия, по време на които основно се извършва спешна неврохирургична консултативна и оперативна дейност.
– Омикрон настъпва – видно е от ежедневните данни на заболелите. Делта щамът още не си е отишъл – какво е положението в болницата – свободни легла за леки и тежки случаи на ковид? Готовност за преформатиране на отделения – ще се налага ли? Извънредни дежурства от медицинските екипи…
– Обстановката в болницата не е по-различна от тази във всички останали болници от ранга на нашата. Ние сме длъжни да бъдем в изпълнение на дълга си, както го и правим. УМБАЛ – Бургас е най-голямото лечебно заведение в областта и по тази причина сме задължени да осигурим и голям брой терапевтични и реанимационни легла за лечение на пациенти с ковид инфекци. Към настоящия момент те са 130 легла за лечение на болни в неусложнено състояние, от които 15 за лечение на деца в единствения за областта детски ковид сектор в Инфекциозно отделение и 12 легла, налагащи интензивно лечение за пациенти в усложнено състояние.
Ситуацията е изключително динамична, работим в добра координация с колегите от триажния център, Спешно отделение и отделенията за лечение. Тук е мястото да благодаря на всички лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти и персонал, свързан с прием, диагностика, лечение и наблюдение на ковид пациентите, които вече втора година продължават да изпълняват изключително грижовно и съвестно своя професионален и човешки дълг към пациентите.
Преформатирането на отделения, командироването на колеги от други отделения и полагането на извънреден труд не е спирало да бъде на дневен ред в нашата работа за съжаление.
– Като лекар, кажете честно, има ли наслагана голяма умора у вас самия и в колегите ви? Само пандемията ли е причина.
– Умората, която е насложена с времето, е безспорна. Тя става още по-трудна за преодоляване, когато не срещаме разбиране от страна на хората, пациентите и техните близки.
Нарушената „свята“ връзка лекар-пациент отдавна затруднява работата ни. Не са една и две причините за това, но апелът ми към хората е наистина да вярват на медицинските лица и техните послания и да знаят, че ние сме на работното си място, за да им бъдем в помощ, доколкото това зависи от нашите възможности.
За съжаление вирусът и неговите усложения са смъртоносни понякога и не можем да спасим всички, колкото и да ни се иска.
– Преди дни излезе списъкът на Просветното министерство за финансиране на практики и обучение на студенти за одобрени структури. Сред най-нуждаещите се такива структури се оказват болниците. Не прави изключение и УМБАЛ – Бургас. Защо младите хора не искат да стават лекари, медицински сестри, според вас.
– Може би поради голямата отговорност, която се носи, незадоволителното заплащане и доста честата липса на уважение и разбиране от страна на пациентите към медицинското съсловие.
От друга страна обаче, в последните години има все по-голям брой млади хора, които кандидатстват медицина, и приемът в медицинските ВУЗ-ове се провежда при много сериозна конкуренция.
– Доколкото знам, Вие работехте и в ковид отделение. Кой е случаят, който няма да забравите за цял живот?
–– Спомням си всички случаи, завършили неблагоприятно, за съжаление. Всички, за които си направил всичко по силите и възможностите си – твоите собствени и тези на развитата медицинска наука и въпреки всичко краят е фатален – това не се забравя! Очите, които са те гледали с надежда за още малко живот – също!
Имаше цели семейства, които се лекуваха на различни етажи и когато единият се влошаваше, другият някак си интуитивно го усещаше и питаше как е тя или той – това не се забравя! За щастие сред цялата тази мъка имаше и хора, които след много тежко преболедуване изписвахме в добро състояние – техните благодарни очи пък ми даваха сили и желание да продължа да се боря!
– Има ли в момента деца в болницата с ковид? Какъв е техният брой? Тестовете в училищата не приспиват ли бдителността на възрастните – отчитат ли реално?
– В момента има 10 деца, които се лекуват в Инфекциозно отделение. За щастие са в задоволително общо състояние и надявам се скоро да бъдат изписани. Не мога да коментирам за тестовете в училищата, но считам, че всеки отговорен родител, познавайки организма на детето си, да предприеме навременни действия по неговата диагностика и лечение при наличие на съмнителни симптоми.
– В последно време се заговори по-сериозно за дълготрайните поражения, които коварният вирус оставя у преболедувалите. С какви случаи на поражение най-често се сблъскват лекарите? А Вие като неврохирург…
– Този вирус наистина се оказа предизвикателство за начин на овладяване на острите му и животозастрашаващи симптоми, но и както все по-често разбираме, и за неговите дълготрайни вреди. Вече сме наясно, че той освен върху белите дробове, понякога оставя трайни последствия и върху нашата сърдечносъдова, ендокринна и нервна система.
Като неврохирург мога да кажа, че немалко са пациентите, които търсят нашата помощ по повод обща мускулна слабост, болки в гръбначния стълб, световъртеж, нарушения на паметта.
– Заговори се и за това, че има случаи на сваляне на интелектуалния потенциал и забравяне – дори при млади хора, след тежък ковид – това оправдание ли е, че някой е прост, или медицински факт, как смятате?
– Медицински факт е нарушената интелектуална способност сред част от пациентите след преболедуване. Понякога и трудна за преодоляване, въпреки лечението. Сигурен съм, че във времето справянето с неблагоприятните последствия от преболедуване ще бъдат на дневен ред в медицинската ни практика и има още много какво да видим и научим относно този коварен вирус.
– Какво казвате на всички бургазлии, при положение че сме отново в тъмночервената зона – като лекар и като гражданин.
– Бих искал отново да отправя апел, свързан със спазване на наложените ограничителни мерки – това е начинът за всички ни по-лесно, бързо и доколкото може „безболезнено“ да спечелим тази война. Имайте доверие на медицинските специалисти и се вслушвайте в техните препоръки.
– И нещо извън медицинската тема – остава ли ви свободно време и как обичате да го запълвате – хоби, приятели ?
– Свободното ми време е все по-малко. Надявам се моите най-близки хора и приятели да не бъдат „засегнати“ от това. Моето хоби е музиката – както да я слушам, така и да я изпълнявам. Разтоварващо за мен е, когато имам възможност да се видя с приятели, да попеем и да се посмеем от сърце. Обичам много и да пътувам, за съжаление от 2 години не съм напускал страната – дано скоро ми се отдаде и тази възможност.
