Сряда, 20 Oct 2021
    
Бургас Култура

Иван Пенков пренася българския бит в стенописите на Търговско-индустриалната камара в Бургас

  09.10.2021 13:19  
Иван Пенков пренася българския бит в стенописите на Търговско-индустриалната камара в Бургас
Сградата на Търговската камара през 30-те години

През седмицата на 87 години почина легендарният Джони Пенков. Неподражаемият глас и особен изказ на Джони ще останат негова „запазена марка“.

Инженер по образование и артист по душа, Джони Пенков остава едно от най-запомнящите се лица в историята на нашето кино.

Джони Пенков е роден на 27 ноември 1933 г. в град София. Син е на художника Иван Пенков и брат на Боян Пенков.

През 1966 година завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин", а през 1972 година специализира във Франция електроакустика. Започва да работи като звукооператор. Изявява се като актьор.

Бил е научен сътрудник в НИИ „За кинематография и радио“ (1960). А от 1960 г. озвучава документални филми. Работил е в НИПИ „Култура“ от 1961. Кандидат на техническите науки (1978), доцент (1979). Има научни и приложни приноси в звукотехниката.

Член на Съюза на българските филмови дейци.

Награждаван е с орден „Кирил и Методий“ – II степен (1970), „Специална награда на СБФД“ за филма „Това е то животът на човека“ (Кюстендил, 1974), „II награда“ за филма „Ятаци“ (Кюстендил, 1974), „I награда“ за филма „Ятаци“ на XII ФБФ (Варна, 1974), „Диплом“ за филма „Ятаци“ на фестивала за документални филми (Лайпциг, ГДР, 1974).

Днес отново публикуваме текста за неговия баща - художника Иван Пенков, който е свързан с Бургас.

 

Соня Кехлибарева

 

Бургас има щастието да стане за малко пристан на много талантливи хора. Те оставят част от себе си в сгради, картини, музика, поетични творби и заминават по своя път. За някои от тях не се знае почти нищо, защото времето е изтрило хората – техни съвременници, но сътвореното е останало да радва поколения бургазлии. Много от нас, съвременниците, са влизали в сградата на Областната управа, но, забързани в делника, не сме забелязвали красотата й. Някога тя е била Търговско-индустриална камара. Построена от хора предприемчиви и с чувство за естетика. Искали са да оставят нещо красиво и стойностно. Отвътре сградата е истинска галерия на стенописи, коридорите са покрити с мозайка „рако“, внесена специално от италианската фирма „Раконит“, красиви са полилеите, стълбищата са изработени от тополовградски бял мрамор, външните ажурени врати са от ковано желязо. Всичко говори за стил и неслучайно сградата е обявена за паметник на културата.

Стенописите в една от залите са направени от един художник - Иван Пенков, който оставя  по-късно диря в българското изкуство.

 

Пътят на художника и търсене на стил

 

Роден на 30 април 1897 год. в гр. Казанлък. Баща му Георги Иванов Пенков е книгоиздател и любител фотограф, майка му Мария Владева е учителка и една от първите жени участници в пиеси, поставени в читалище „Искра“. На Великден 1903 год. по време на раждане на малката му сестра, умира майка му, а през 1913 год. остава кръгъл сирак. Негов роднина става настойник на децата. От ранно детство Иван Пенков показва художествени заложби. Като ученик в Казанлъшката гимназия участва в ученическа художествена изложба, а заедно с Иван Милев (по-късно също художник и приятел) играе в любителски театър.

През 1914 год. пристига в Бургас и се записва да учи в Търговската гимназия. По това време учебното заведение привлича будни български младежи от цялата страна. Пенков попада в една по-освободена и артистична среда. Намира нови приятели. Бургас го вдъхновява. Непрекъснато рисува. Междувременно е обявена Първата световна война и от втори курс на гимназията през 1916 год. постъпва направо във войската, като първоначално е изпратен на обучение в Шуменския артилерийски полк, а после като редови артилерист на Южния фронт. И там той не спира да рисува.

На 30 11.1917 год. през една отпуска Иван Пенков и Янко Атанасов показват своите творби пред бургаската публика в първата си художествена изложба. Пенков представя предимно акварели, прецизни моливни рисунки, пейзажи от Шумен и Ниш. Янко Атанасов е студент при проф. Мърквичка, а по-късно специализира живопис във Виена, Париж и реставрация в Лувъра.

 

След края на войната Пенков идва отново в Бургас, да продължи прекъснатото си образование. За да се издържа финансово, става щатен актьор и сценограф в Бургаския театър. През 1919 год. рисува оформление на бургаското полумесечно художествено литературно списание „Отзвуци“. Член на редакционната колегия е Стоян Чепов, а сътрудници са Михаил Теофилов, Димитър Христодоров, Иван Мирчев, П. Керемедчиев, Минко Неволин и Иван Пенков. Приказните образи от символизма и сецесиона пленяват младия художник и властват по това време в неговия образен свят.

През есента на 1919 год. е приет като студент по декоративно изкуство в Държавното художествено-индустриално училище – София. Преподават му Петко Клисуров, Антон Митов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов, Борис Михайлов. Негови състуденти са Дечко Узунов, Никола Вълчев, Методи Кюркчийски, Олга Казанджиева и др. През 1922 год. продължава образованието си в Мюнхен. Посещава Берлин, Нюрнберг, Регенсбург, Дрезден, Виена, Залцбург. Там той открива новите течения в европейското художествено изкуство. След завръщането си в България донася обемиста папка с рисунки, плод на неговите пътувания. През 1923 год. постъпва като сценограф в театър „Студия“ и в Народния театър. Работи декорите и костюмите на десетки представления. През 1925 год. прави своята първа самостоятелна изложба в ПХГ на ул. „Аксаков“ 16 в София.

Приобщаването на младия художник към дружество „Родно изкуство“, дава нова насока в творческите търсения на художника.

През 1927 год. е един от основателите на „Галерия на 6-те“ заедно с Борис Денев, Иван Лазаров, Сирак Скитник, Никола Танев и Дечко Узунов. Понятието „родно изкуство“ се свързва с определени исторически периоди през 20-те години на ХХ век в развитието на българската живопис. За Иван Пенков този стил не е само моментен, а той подчинява част от по-нататъшното си творчество на народния стил и бит. Образите, които интерпретира в платната си, той реализира по късно и в приложното изкуство, стенописите, куклите от струговано дърво, които „облича“ в народна носия, свещниците от ковано желязо, детските играчки. Пенков се интересува от иконата, възрожденската дърворезба, народните занаяти, народните приказки и песни. Тях той претворява и чрез тях създава свой български стил,

 

Стенописите в Административната сграда на Търговско-индустриалната камара в Бургас

 

Но да се върнем в Бургас. Бързото развитие на търговията и индустрията в морския град налагат през 1927 год. да започне строежът на Търговско-индустриалната камара в града. Намерено е място в близост до гарата и пристанището. Проектите са изработени от архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров. Сградата е внушителна за своето време. Главните входове от запад са два: един за камарата, а другият - за стоковата борса. Строено е с размах, а вътрешният интериор е съобразен с функционалните предназначения на стаите.

Художествената декорация на залите – фрески и стенна живопис, е възложена през 1929 год. на проф. Никола Маринов и Иван Пенков. За Пенков това е първата значителна обществена поръчка.

Партерната заседателна зала е с колони и сводове. Това е позволило на художника да ги украси със стенописи, отразяващи моменти и елементи от българския бит. Разработени са основните трудови дейности на българина. Пространството е запълнено с картини, изобразяващи пастири, орачи, косачи, жътвари, розоберачки, дървосекачи, гроздоберачи. Земята дава своите богати плодове на тези, които с труд и пот я обработват. Трудолюбието на българската жена също намира място в стенописите. Персонажите са облечени в национални носии. Всяка една фреска е картина, която говори  много с пъстроцветието си. На осемте колони са изрисувани стилизирани зодиакалните знаци. Таванът е решен в стила на старите български къщи: гредите са облицовани с тъмно байцвано дърво, а измазаните между тях полета са украсени също с фрески.

В голямата зала на втория етаж е изпълнен монументален стенопис с три сцени: „Занаяти, търговия и индустрия в гр. Бургас“.

 

Развитие на таланта

Разностранен и самобитен, Иван Пенков печели конкурса през 1930 год. за стъклописите в Ректората на Софийския университет. Фирмата Фр. Майер от Мюнхен прави 15-те стъклописа по неговия проект, като височината е 8,5 м. Рисува пейзажи, натюрморти и портрети, оформя щандове на изложби, чете лекции в Художествената академия. През 1937 год. заедно с арх. Храбър Попов оформя интериор от „градска стая“ в българския павилион на Парижкото изложение. Проектира и реализира стъклописите в Министерството на правосъдието, проектира витражите в Съдебната палата в гр. Русе, стъклописите в Българската народна банка (с образите на български царе и сечените от тях монети), за Съдебната палата в София проектира мозайката „Темида“ и стъклописи за голямата заседателна зала. За изпълнението им работи с фирмата „Август Вагнер“ – Берлин. Многостранното дарование на художника се изявява в керамиката, рисува проекти за струговани кукли от орех и светло дърво, създава свой стил в приложните изкуства: мебели, тъкани, вещи, прави колажи с хартия, рисува стенописи, плакати, оформя музейни сбирки, публикува статии и критически студии, рисува шаржове, карикатури, илюстрира книги, преподава, подготвя свои ученици… През 1948 год. става редовен професор в Приложния отдел на Художествената академия.

Негов ученик е бил и бургаският художник Ненко Токмакчиев, студент през 1955-1955 год. За своя учител той си спомня: „Пенков беше необикновен учител. Държеше се с нас като участник в обучението. Никога не заповядваше. Казваше ни: „Помнете - никога не чакайте някой да ви нареди какво да вършите. Всеки ако не се научи без учител какво да прави, никога няма да разбере защо се учи! Цветовете са част от душевното състояние и културата на художника. Културата в човека е след като е прочел много нещо и е забравил всичко. И нещото, което все пак е останало отсято в главата му - това вече може да го ползва в работата си“.

Синовете на Иван Пенков се реализират в други области. Боян става математик, Георги (Джони) завършва радиотехника и работи като звукооператор, изявява се и като актьор.

Художникът е покосен от инфаркт на 28.11.1957 год.

 

Синът вижда стенописите на баща си за първи път чак през 2015 година 

 

По повод представянето на най-новата книга „Надали, ама а дано/ А дано, ама надали. Истории със сексуален и политически характер“ популярният български актьор, сценарист и режисьор Джони Пенков гостува в Бургас на 10 септември 2015 год., заедно със своя приятел, колега и съавтор на книгата Джеки Стоев. Същата вечер в Драматичния театър „Адриана Будевска“ бе прожектиран филмът „Хляб и зрелища“, дело на култовото трио Джеки, Джони и Чарли.

На следващия ден г-н Пенков влезе в бившата Търговска камара, (сега Областна управа) и за първи път видя стенописите на своя баща Иван Пенков, рисувани през далечната 1929 год. Обяснимо бе вълнението на сина след толкова години да заснеме творението на бащата.

 


Култура

Анкета

Мнения

Мнения
Любен Дилов-син: И аз мога да направя 50 лицеви опори, не съм впечатлен от този военен героизъм
  18.10.2021 15:36      

„И аз мога да направя 50 лицеви опори, независимо че пуша по три кутии цигари на ден. Не съ