„Поминък на рибарите пряко зависи от опазването на рибния ресурс. Свръхексплоатацията убива поминъка на рибарите, а първите пострадали са тъкмо индивидуалните риболовци, защото те имат малки съдове и ограничен периметър за улов.
Рибарските общности трябва да бъдат обект и на адаптирана социална политика от общините, защото те са част от културата и атмосферата на морето и трябва да бъдат съхранени не просто като някаква екзотика, а живи и функциониращи. Това зависи и от нашите национални институции.
Неведнъж в Европейския парламент съм застъпвал тезата, че малките съдове не бива да бъдат поставяни под същия режим като големите, защото въвеждането на електронни устройства за мониторинг на улова е скъпо удоволствие за рибарите, които, впрочем, у нас са предимно възрастни хора и трудно могат да възприемат новите технологии.“
Това заяви в интервю за БНР - Радио Бургас Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, важна особеност на Черно море е характерът на риболовния флот – той е предимно дребномащабен.
„У нас 95% от лодките попадат в тази категория. Това предполага адаптиран подход, защото нашият флот не е сравним с испанския или с френския, да речем“, каза Христов.
В края на месец юни Европейският парламент прие доклад на българския евродепутат, който е член на Комисията по рибно стопанство, на тема „Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море".
Христов припомни, че за последно риболовът в Черно море е бил обект на внимание от страна на Европейския парламент преди десет години. В доклада си той изказа тревога, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов и призова да бъдат предприети спешни мерки.
„Само един вид риба – цацата – се лови устойчиво. Всички останали видове се експлоатират прекомерно и запасите намаляват. Обезсоляването на морето също оказва натиск върху традиционните видове. Друг проблем е, че само две от крайбрежните страни – България и Румъния – са членки на ЕС, което означава, че риболовната политика на Съюза не ангажира останалите държави. Това предполага по-сложна координация“, смята Иво Христов.
В ефира на БНР - Радио Бургас евродепутатът коментира и проекта BlackSea4Fish на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море. Проектът, датиращ от 2016 г., изследва рибните запаси в Черно море и обединява България, Румъния, Русия, Турция и Грузия. Той има за цел да събере информация относно наличните рибни запаси, техните миграционни пътища, особеностите на хранителната верига в Черно море, последствията от глобалното затопляне върху нашето море.
„Проектът обръща специално внимание на дребномащабния риболов и предвижда разпространение на информация и в малките рибарски общности, които трябва да бъдат съхранени. Акцент в BlackSea4Fish е и по-прецизният мониторинг на улова, целящ да се избегне свръхексплоатацията на рибните запаси в Черно море и инцидентния улов на застрашени видове.
В последните години учените констатират и добри тенденции като завръщането на паламуда в Черно море и подобряването на качеството на водите, които са по-малко замърсени от преди. Но факт е, че от 20-те видове риба, които са били експлоатирани икономически през 60-те години, днес са останали само 6. Затова трябва да изследваме морето и да предприемем съответните мерки – и на международно, и на национално ниво“, посочи Христов.
„У нас има много компетентни изследователи, в Института по океанология във Варна, например, на които трябва да благодарим за усилията по опознаването на нашето море“, каза още евродепутатът.
