Неделя, 19 Сеп 2021
    
Айтос

За първи път Селин Али хванала оръжие на 12, случайно попаднала на стрелбището

  04.07.2021 12:13  
За първи път Селин Али хванала оръжие на 12, случайно попаднала на стрелбището

Ниязи Али - баща и треньор на айтоското момиче, което заслужи олимпийска квота, пред НП

 

За да станеш спортист от ранга на олимпийските се изисква много упоритост, работа, желание, търпение, но и не само. Специалисти твърдят, че за издръжливостта, бързината и силата, гените също оказват влияние. Чета това научно доказно твърдение малко преди срещата с Ниязи Али - бащата на момичето, за което тепърва ще се говори на всички престижни състезания по ловна стрелба на планетата.

Бащата на Селин Али е доказателството, че твърдият характер и спортният хъс се предават по наследство. Иначе как да си обясним таланта и успехите на това крехко момиче, което само на 19 години получи олимпийска квота - "билет" за най-високия спортен връх, към който много успели спортисти по света с години се стремят.

Ниязи Али е и бащата и треньорът, човекът, който еднакво добре трябва да се справя не само със сметките за скъпия спорт и с пушките, с които Селин стреля, но и с билетите за пътуванията, с резервациите, и с грижите за доброто физическо и психическо състояние на най-младата българка в олимпийския отбор. В неговите ръце е мениджмънтът, целият сбор от ръководство и организация за участие във всяко състезание. Той е винаги до Селин, за да я учи, подкрепя, напътства, възпитава....

"Не сме и помисляли дори да мечтаем за олимпиадата. Решението за квотата на Селин беше взето в последния момент, бяхме изключително изненадани. После, трябваше да се "помолим", в окончателния състав на олимпийската делегация, да бъда включен и аз, тъй като съм личният й треньор. Няма друг, който да бъде с нея на това най-голямо за всеки спортист състезание", коментира олимпийските вълнения на семейство Али бащата.

Вече са взели мерките и на двамата за ушиването на българските олимпийски екипи. Ще стягат пушките, спортните екипи. А вкъщи всички помагат, вълнуват се, притесняват се и се радват, защото олимпийският връх съвпадна с друг важен житейски момент за Селин - кандидатстудентските изпити. Със спортния хъс на световен шампион, момичето се цели в специалността „Дентална медицина“. Тези дни й предстоят изпити в Стара Загора, Пловдив и Варна. "Предолимпийската подготовка продължава месеци, но ние дори не сме предполагали, че Селин ще има такъв шанс, и то точно сега, когато й предстоят изпити. Планираме сериозните тренировки след 11 юли, дотогава съм на работа. Не е лесно, но зная, че моето момиче ще се бори и ще се представи много добре на олимпийското стрелбище в Токио", не без гордост казва бащата.

Истината е, че покрай Селин научил, за съществуването на спорта ловна стрелба. "Ние сме ловци, аз и баща ми, но с пушка сме ходили само на лов, по 10-20 пъти в годината. Не съм знаел, че съществува такъв спорт, камо ли, че е олимпийска дисциплина", смее се Ниязи.

Един ден взел пушката и решил да отиде на стрелбището, за да "гръмне" две-три кутии, преди ловния сезон. 12-годишната тогава Селин трябвало да остане сама вкъщи, затова я взел със себе си, „да се разходят" из парка“. Дойде с мен случайно. А бях ги възпитал, и нея, и малкия ни син - видят ли оръжие, да го заобикалят, нито да го пипат, нито даже да го доближават. Отидохме, Тодор Бойчев беше на стрелбището и настоя да й дадем пушката. Противих се, но накрая се съгласих - Бойчев й даде 7-8 патрона и Селин стреля. Тогава Тодор буквално подскочи и извика: "Тя е готова!". А Селин за първи път хващаше оръжие", разказва Ниязи Али.

След няколко дни отново отишли на стрелбището, след това още два-три-пет пъти. Бойчев вече бил във възторг "Такива резултати досега деца не са правили", казал опитният стрелец. "Признавам си, тогава нищо не разбирах от този спорт. Но пък взехме да постоянстваме в стрелбите. Напролет вече даваше резултати, по-добри от тези на децата, тренирали в продължение на две-три години. На втората година стана Републикански шампион на България при девойките. Тогава, още на 14 години, започна да се състезава в категория "жени". На 14 години направи два рекорда в България връчиха й сертификат "Майстор на спорта", спомня си Ниязи.

А победите на Селин се редят. Постига най-висок резултат в Сърбия - от 75, отстрелва 70 панички. Съдии и треньори гледат и не вярват, че 14-годишно дете може да постигне такъв резултат.

На 15 години е първото участие на Селин на европейско и световно първенство. "Отидохме в Азербайджан - остана пета. На 16 години с Иван Георгиев станаха трети при младежите и девойките. На 17 години вече беше световна шампионка. Разби ги всички. Беше концентрирана, бореше се с много хъс. Толкова добре стреля, че нямаше как да не бъде на световния връх. Десет дни след това отидохме в Германия - стана втора в света, вицешампион. След още 30 дни реших да я пусна при "жени" на Световното в Италия - стана шампион. След това във Финландия имаше Световна купа - при "жени", сама не можа да спечели купата, но с Марин Кирилов от Плевен, станаха първи на "отборно" в света. За 40 дни, Селин имаше 4 медала от световни първенства - никой не го е постигал", помни всяка дата и успех треньорът и бащата.

През годините тренировките са нонстоп. През 2020 г., заради пандемията не са излизали в чужбина. В началото на 2021 г. отново тренират, без да знаят какво ги очаква - дали ще има или не състезания. И сега, изведнъж - на Олимпиадата.

Към края на юни 2021 година страната ни има спечелени общо 39 квоти в 11 спорта, но квалификациите продължават.

Само едно момиче от Русия ще е по-малко от Селин в тази дисциплина на олимпиадата. Но не може и да става сравнение с това, което Русия инвестира в успешните си състезатели - там се води високо ниво на подготовка с треньори, психолози, тренировъчни лагери, обяснява Ниязи.

"Суров съм и много строг с нея. Не обичам нещата да се правят ей така - да мине номерът. Колкото и малко и незначително да е едно състезание, искам от Селин да е перфектна, да е готова като за световно", признава треньорът. И тъкмо затова за Селин той е не само "татко", но големият авторитет, човекът, на който дължи израстването си.

"Всеки път "умирам" на стрелбищата, и после отново се раждам. Много се вълнувам, много преживявам, и в същото време трябва да проявявам твърдост - да й вдъхвам кураж, самообладание и сили", признава Ниязи. От него научаваме още, че ловната стрелба е една от най-старите олимпийски дисциплини. И че България не е изпращала на олимпийски игри състезател по ловна стрелба от 1977 година. Селин ще е първата българска след този олимпийски "застой".

Убеден е, че талантът е 5%, останалото е труд, много труд и дисциплина. Двамата срещат горещата подкрепа на майката на Селин - Бинназие. Преведено, името означава "хиляда каприза", но Бинназие е изключително отдадена на семейството си. "Добре, че е разбран човек, защото ние, от години правим само разходи - на пари, време, нерви. Вярва в таланта на Селин и ни подкрепя във всичко", хвали съпругата си Ниязи. И си припомня колко нощи не е спал - виждал качествата на детето си, но не знаел какво трябва да направи. Много нощи гледал клипове, за да научи "азбуката" на този спорт - как трябва да се стреля, какви са техниките, откъде да се тръгне...

Сега, двамата със Селин гледат само напред - предстои им един напрегнат юли - може би най-динамичният месец в живота им. От 12 юли ще тренират в Ловно-стрелковия комплекс в Айтос, а в седмицата преди да тръгнат за Япония и на други стрелбища в страната.

Засега, информацията от БОК е, че олимпийците ни ще пътуват за Япония около 20 юли. В състава на олимпийския отбор ще бъде и Селин, за да покаже, че Айтос и България имат един млад, безспорен спортен талант, който е готов не просто да мери сили с най-добрите в света, а да спори за олимпийския връх.

НП