Мултикултурализмът се превръща в празен лозунг, ако не се зачитат различията между малцинствата
Интервю на Антоанета КОСТОВА
Г-н Хамдан, Палестина е Ваша родина, Йордания Ви приютява, а след това Европа, Вие обаче избирате за своя трета родина България. Как се адаптира един човек в тази многообразност от култури и различия?
- Адаптацията е много дълъг и сложен процес. Навярно съм живял при различни условия и култури, някои са сходни с моите принципи, други са противоположни на моите разбирания, но в крайна сметка – хората са различни, мислят посвоему и всеки смята своя начин на мислене за правилен или за най-добър. Ето защо е нужно винаги да приемаме различните, да уважаваме техните убеждения. Всеки е със своята вяра, а родината е за всички.
Мултикултурализмът се превръща в празен лозунг, ако не се зачитат различията между малцинствата. От друга страна законът е над всички, само тогава може да се стигне до желаната хармония в едно общество.
Завършил сте инженерство в сегашния Технически университет, но се отдавате на литературата. Откъде дойде цялостното вдъхновение, което и до днес си личи в творчеството Ви?
- Литературата винаги е била моята слабост, независимо от образованието, което ме въоръжи с логично мислене като инженер. Писането е било отдих по време на подготовка по научните и точните науки. Вдъхновението е относително понятие, а литературните проекти се нуждаят от концентрация и планиране, какъвто е романът, а и други жанрове.
По отношение на поезията, според моето лично мнение, с което не ангажирам моите колеги и приятели поети е, че поезията е мисъл, комбинирана с емоционален заряд, възможно да е "любов, гняв, страст и др". Така че, авторът откликва на повика на този заряд в стихотворна форма. Намирам вдъхновение в отделна дума, фраза, събитие, инцидент, сън и др.
В друго Ваше интервю разказвате за горещата и прашна Палестина, за прохладните вечери на покрива сред звездите и вдъхновението. Подобни думи срещаме и в най-новия Ви роман “Лешникови градини“. Бихме ли могли да съдим за автобиографичност на романа?
- Да, разбира се, в моите творби има автобиографични моменти и препратки, паметта е безкраен извор, тя може да генерира поток от размисли, да даде ход на литературния наратив, да насочва емоциите към определени полета. Всеки писател черпи от своя опит в живота, възможно е и дребни инциденти да оставят дълбок белег в съзнанието и да изплуват след време на повърхността. Майсторите на перото го превръщат в стих, разказ, песен или друг жанр изкуство.
А какво символизират Лешниковите градини за Вас?
- Не знам в кой момент избрах това заглавие, но понякога големите мечти могат да бъдат разпознати в много по-малки. Всеки един от нас в определен момент има желание да промени света, да го накара да диша чрез него, да притежава ключ към всичко, но с годините се задоволява с много по-малко, с шепа пясък на брега на топло море, с малка къщичка на тихо място с лешникова градина. Моите градини са въплъщение на една голяма неосъществима мечта. Не се отказвайте от големите си мечти! Дайте размах на своите крила! И скачайте в деня, където и да стигнете! Ако постиженията ви са твърде малки, можете тогава да построите къща и да засадите лешникова градина.
Колко време и поетапно ли дойде идеята за написването на последната Ви стихосбирка “Водните лилии на паметта“, защото се наблюдават 3 цикъла в нея?
- Не вярвам да има поет, който предварително да очертае финалния вариант на своята стихосбирка. „Водните лилии на паметта“ е моя гордост. Това е книга, която се различава от всяка друга, написана дотук от мен. Вероятно ще бъде единствена по рода си като тематика, пророчество, болка, копнеж и енергична връзка с моето Аз, с читателите, с моя издател „Знаци“. Не помня колко време ми отне написването на стихосбирката, но усетих, че е напълно готова и ме моли за изява.
Циклите са три, поради сходни тематики, а техните заглавия са избрани спонтанно, без особено колебание, но са измислени в точния момент. Е, това вече е вдъхновение. Романите изискват предварителен план и много работа, но стихосбирките изискват свобода, много въздух и пространство.
Използвате много символика, както в стиховете си, така и в романите. Какво символизират небето и звездите? Използвате фразите: “падаме единствено по посока на звездите“ и “най-после открих как се пада в небето“, как бихме могли да разбираме това "падане“?
- „Падането“ е символ на издигане, на възвишение, погледнато от друг ъгъл. Можем да паднем към звездите, да се откажем от някои придобивки, да се отдадем на кауза, въпреки рисковете от евентуална загуба. Осъзнаването на някои истини е твърде сложен процес и изисква пожертвование, някои го наричат "падение“, но е формула за избавление.
“Осъден си на забрава, сякаш не си буква в Книгата на сътворението” - така завършва един Ваш стих. Каква е тогава мисията на поетите?
- Всичко е поезия, макар поетите да знаят и да не знаят това. Забравата е лек и е необходима, но паметта е трудна за задържане, нуждае се от свежа вода и много въздух. Мисията на поета е да нарисува пътища, да освобождава чрез болка и надежда. Да си поет не е професия, а по-скоро мисия, какъвто е въпросът, но дори той да не осъзнава този факт, да го преследва несъзнателно, умът му работи в тази насока. Забравата е тежка, затова поетът действа чрез своите метафори, за да победи в името на човечеството.
Харесват Ви хора от различни възрасти, но каква е Вашата аудитория, кой искате да разбере посланията, които отправяте?
- Всеки автор мечтае да докосне съзнанието и сърцата на възможно по-широка публика, да пренесе своите мисли и убеждения. Такава цел изисква искреност, всеотдайност и предлагане на мъдри рецепти, изстрадани и написани по един привлекателен начин, каквато е същността на поетичния изказ. Надявам се моите послания да докоснат сърцата на читателите, да им донесат утеха и удовлетворение.
Пишете на няколко езика, но като многоезичен автор ли определяте себе си?
- Навярно съм многоезичен автор, но има много творци, които са писали на повече от един език. Такива са ливанският писател Амин Маалуф, който пише изцяло вече на френски език, чешкият писател Милан Кундера, известният писател от полски произход Джоузеф Конрад и др.
Мултикултурализмът навлиза дълбоко в съвременния свят поради масовото движение на народите, съответно и на културите. Това е подходяща възможност да се внесе различен тип литература, да се запознаем с други изкази на мисълта и чувствата, което в крайна сметка обогатява националните култури.
Превели сте няколко български романа на арабски език. Какъв е подборът, с който избирате авторите, които превеждате за арабските читатели?
- Осъзнавам отговорността, с която се заемам, поради липсата на други преводачи на художествена литература на арабски език. Затова държа преведените от мен творби да бъдат признати на национално и международно ниво, да бъдат приети сред арабските интелектуални среди и читателите, както и да отразяват правдоподобно шифъра и духа на българския народ.
Очакваше се преведената от Вас новела на Емилиян Станев - “Крадецът на праскови“. На какъв етап е работата Ви по този проект?
- Всъщност творбата е готова и изпратена на издателството в Ливан, в момента чака своя ред за отпечатване. Научих много от Емилиян Станев, имайки предвид епохата, през която е живял. Станев е труден за превод, поради пластичната описателност, характерна за стила му, но това е разбираемо. Тогава нямаше телевизии, камери и подобни визуални средства, които да отразяват действителността.
Разбираме, че подготвяте нов проект, бихте ли могли да загатнете на читателите ни част от сюжета?
- Самото съществуване на човека е един нестихващ извор на творчески проекти и идеи. Копнея за морето, да съм близо до него за по-дълго време, но щом това е трудно осъществимо, поради професионалните ангажименти, реших да го внеса в нов проект – „Изповед на брега на морето“. В новата творба се опитвам да отразя битието и размислите на един мъж в предпенсионна възраст, който прави равносметка на своя изминал живот и се опитва да коригира малко късно някои неправилни решения, за да спечели себе си. Дали ще успее, самият аз все още не съм наясно, тъй като процесът на написване на творбата тепърва предстои.
Каква житейска поука носите в себе си и какво бихте посъветвали младите творци, а и читатели?
- Аз не мога да съветвам моите читатели с конкретни действия, освен да бъдат себе си, да допуснат грешки, така или иначе, те не могат да застанат пред този фактор, но все пак да се учат от своите грешки, да не ги повтарят. За себе си мога да твърдя, че съм си позволил да живея по свои правила, да се грижа за хората около мен, да развивам способностите си, да бъда себе си, да не допусна спирачки пред своя устрем, да дишам дълбоко свободен въздух.
Накрая, благодаря за интервюто, за умните въпроси, които ме накараха да се разкрия пред читателите. Пожелавам ви щастие и просперитет.
