Шестметрови вълни помитат бъдеща сладкарница на пристан в Слънчев бряг

Замислената атракция се превръща в заплаха

Да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър, да акостират и яхтсмените с техните яхти. Денят е от 17 декември 1976 г., а краен срок за изпълнението - летен сезон 1977 г.

Максим МОМЧИЛОВ

Вероятно той щеше да бъде един от символите на Слънчев бряг. Над 300 метра бетонен пристан, влизащ навътре в морето. Намиращ се на централния плаж пред хотел „Глобус” - със сладкарница – ресторант в края. Щеше да разполага с кула за скокове във водата, намираща се успоредно на него. Свръзката между тях щеше да е въздушна (пак мост, но без пилони). Предвиден бе и символ с височина 10 метра, който да се издига гордо в края на пристана!

Там щяха да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър. Щяха да акостират и яхтсмените с техните яхти. Предвидено е било и място за водните атракции, като скутери, банани, парашути… А след това човек може да се нахрани и разхлади във ресторанта – сладкарница.

Такъв е бил замисълът и такава е била и задачата на архитектите, проектантите, конструкторите… и строителите на това съоръжение. Краен срок за изпълнението – летен сезон 1977 г. Строежът започва усилено и повечето от работата е свършена. Остават довършителни работи, като обзавеждане на сладкарницата, изграждане на помощните стълби и въжен мост, поставяне на дървената конструкция. Доизграждане и монтиране на символа. Саниране на естакадата… и други дребни задачи.

Всичко е изглеждало перспективно и розово. Слънчев бряг ще има нова придобивка и гостите му ще има къде да се забавляват и наслаждават на почивката си. Ще се открият нови работни места за хората и ще се увеличат приходите от курорта…         Но никой не слага в сметките си природата. Всъщност проектантите са предвидили силата на вълнението проекта, но то се е оказало или недостатъчно или…

Когато се съюзят две големи сили, като Вятъра и Морето – става страшно. Денят е 17 декември 1976 г.! Вече седмица вятърът духа от изток – „Леванти“,разказва Стати Михайлов. Вълнението на морето е невиждано, дори старите рибари не си спомняха за подобно време. Някои от тях казваха, че ако продължи да духа, морето ще се получи като леген, наведен на една страна и ще дойде много вода, която да залее всичко!

Тежките, дебели, дълги (по цялата дължина на Несебърския залив) вълни, бавно, една след друга се разбиваха в брега. Изземвайки малко по малко от пясъчната ивица, която накрая остана толкова малка и ниска, че вълните влизаха спокойно в комплекса. Морето вече бушуваше из парковите пространства, алеите, сградите!

Водата, идваща по пешеходната алея пред хотел „Кубан“, образува огромна локва, която стигаше до ресторант „Палма“ (800 метра навътре в сушата.

Голяма част от Слънчев бряг беше залят. А сградите, намиращи се близо до брега, бяха наводнени и ламосани (пълни с вода и пясък). Например, ресторант „Лазур“, беше до половината във вода и пясък. В пясък и вода беше и чисто новата „Шкода” на главния готвач на ресторанта.

Високите над 6 метра вълни срещаха първо новопостроената сладкарница, а след това един по един пилоните на пристана поемаха и изземваха от силата на вълната, която го покриваше изцяло. Звукът беше… оглушителен! Първо подаде и се наклони символът, а малко след това и сладкарницата. Бавно, ден след ден, морето си връщаше своето, а за нас – хората, беше отредено само да гледаме… като странични наблюдатели!

От този момент нататък, можеше да се мисли само как да се отстрани всичкия безформен бетон, криви железа, релси… и отломките от иначе красивия пристан. Това, което беше замислено като атракция и в полза на човека, вече представляваше опасност за него.

След няколко седмици огромна „Бига“ (морски кран), беше пуснала котва над останките и парче по парче вадеше отломките и дълбоко забитите в пясъка пилони. Товареше ги на шлепове, които ги разтоварваха на кейовата стена на южното пристанище на Несебър.

Голямата загуба от това събитие водеше и определено съмнение, че не всичко е било добре обмислено от проектанта. Беше образувана следствено-предварителна проверка, за нанесени щети в особено големи размери, която беше прекратена по чл.21 от НК поради липса състав на престъпление.

Все пак не може да се подведе като обвиняем: природата - това са снимки от въпросното следствие. А остатъкът, или по-скоро част, от иначе така добре замисления пристан, може да се види и днес пред хотел „Глобус”. Укрепен и останал единственият пристан във най-големия и представящ ни пред света курорт.