Дона МИТЕВА
Започна подаването на заявления за явяване на матури в края на учебната година не само от дванадесетокласниците, а и за зрелостниците от предходни години, които по една или друга причина на са успели да вземат изпитите.
Тече и организацията в областта за провеждането на всички изпити – за външно оценяване – 4, 7, 10 и 12 клас. Разпределени са училищата, съобразно изискванията за спазване на освен всичко останало и противоепидемичните мерки.
Омбудсманът Диана Ковачева направи препоръка преди дни към Просветното министерство за редуциране на материала по български език и литература и по математика, обхванат в изпитите от националното външно оценяване за учениците от 7 клас, както и за държавните зрелостни изпити на учениците от 12 клас.
Ковачева настоява още МОН да отмени матурите и през тази учебна година за учениците от 4-ти и 10 клас.
Сегашните абитуриенти се вълнуват от предстоящите изпити
Поводът за това са множеството жалби, подписки и петиции, в които родители и ученици изразяват тревогата си заради недостатъчно пълноценното усвояване на учебния материал по време на дистанционното обучение, съпътствано и с намалени часове.
„Гражданите посочват, че учениците месеци наред се обучават в електронна среда от разстояние и това се отразява на тяхната подготовка, като усвояването на част от материала е недостатъчно задълбочено и няма как той да бъде наваксан“, отбелязва Диана Ковачева.
Никакви промени, отлагания и намаляване на обема на изпитния материал не трябва да има, категоричен е Константин Янков, председател на СБУ към КНСБ. По негови думи против са по-голямата част от неговите колеги – учителите от Бургас и областта.
На същото мнение и началникът на Регионалното управление на образованието инж. Виолета Илиева: „Тъй като тази година сме нямали загуба на учебно време, не мисля, че трябва да има редукция в темите за матура и за външно оценяване. Няма обективни предпоставки за намаляване на обема. Обаче може да се помисли за по-други критерии на оценяване. В рамките на този обем картата за оценяване да бъде променена. Критериите, които са свързани с логическо, креативно мислене например, а не с представяне на репродуктивни знания, да се оценяват по-високо. С по-голяма тежест да са тези критерии, които са свързани с компетентностния подход или се залага на личното отношение и разсъждение по конкретната задача“, категорична е тя.
За цялата образователна система е важно да се види какви са резултатите, постигнати в е-среда. Да се формулират проблемите и пропуските, както и звената, които се нуждаят от подобрение.
инж. Виолета Илиева, началник на Регионалното управление на образованието
По думите на инж. Илиева очакванията са, че силните ученици ще имат още по-добър резултат, а слабите – още по-слаб. Но това може да се потвърди или отрече само чрез външното оценяване във всички етапи.
„Външното оценяване трябва да се проведе, защото има изключително важно значение за проследимостта на един випуск във всичките етапи на завършване на цялото образование“, смята синдикалистът Янков и подчертава, че проверката касае знанията и тяхното усвояване на всички фази. А данните дават представа и за развитието на образователната система и развитието на самите деца. „Това е национално оценяване, в което участват всички ученици, а не представителна извадка. Затова и не виждам нищо драматично. Оценяването на учениците от четвърти клас не се отразява и на крайния резултат. Големият въпрос е учителят да мотивира отделния ученик на външното оценяване той да покаже най-доброто. Това важи и за резултатите след седми клас, за онези ученици, които нямат мотивацията да кандидатстват никъде. Които по-скоро искат да отпаднат от училище. Подобни ученици не се интересуват от точки, с които да кандидатстват в престижно училище. Незаинтересованите просто формално правят тестовете, само да има нещо написано и излизат. Ако бъде мотивиран отделният ученик да направи съвестно и с разбиране теста, резултатите няма да са толкова плачевни, колкото сега. Защото и с 0 точки се продължава в осми клас на някое училище“, разяснява учителят по география
Константин Янков, Синдикат на българските учители
Ако в 7 и в 12 клас оценките са важни, защото са вход за следващ етап, то другите две оценявания са за проследяване развитието на обучаващите се. Това са чисто диагностични функции за установяване нивото на овладяване на материала. По силата на тези тестове тройката във всяко училище е тройка, както и шестицата – шестица, защото се почива на ясни критерии за оценяване. Докато изпитвнията от отделните преподаватели са субективни и тройката в едно училище може да бъде и петица в друго.
Според родители подготовката за оценяването в седми клас е по-трудна и по-отговорна отколкото на матурите в 12 клас. Усилията, които децата им хвърлят, там са най-големи. В университета се влиза по-лесно, отколкото в престижна гимназия, смятат и родители, и деца.
Тенденциите, които се забелязват през последните години на базата на външното оценяване са, че колкото по-нагоре се отива в образователната верига, толкова по-слаби са резултатите.
„За себе си имам прост отговор: в четвърти клас децата са много мотивирани, на това отгоре техни квестори са и самите им учители. Не твърдя, че им помагат, но съществува и такава вероятност. Началното образование дава много добра подготовка. България е от малкото страни, където предучилищното образование е част от средното образование. На детската градина не се гледа като на забавачка, там има смислен учебен процес.
В седми клас резултатите падат, защото все по-голяма част от учениците не са мотивирани, а учебното съдържание става все по-сложно. Да не говорим, че има и едно изкривяване – децата учат масово само български и математика – онези предмети, които ще им оформят бала за кандидатстване. Загърбват останалите. Сега вече се вкарват и въпроси от другите предмети, така че те няма да са в тъча. Още нещо – досега учебният материал бе само върху седми клас, сега поетапно се включват и шести клас, а от догодина и пети.
В десети клас резултатите съвсем спадат – училищата са разделени на силни и посредствени. А самите учебни програми са много усложнени и учениците трудно се справят.
После трябва да си отговорим ясно за какво се работи – за усвояване на знания, към което е насочена образователната ни система, или към добиване на умения и компетенции – каквито са тестовете на ПИЗА /Програмата за международно оценяване на учениците (PISA)/. Получава се несъответствие – нашите резултати от външното оценяване може да са добри, а на ПИЗА са слаби“, обяснява Янков.
Въпреки че един от основните мотиви от страна на родителите, които настояват за промени във външното оценяване е точно обучението от дистанция в електронна среда, благодарение на него учениците нямат пропуснат нито един учебен ден, както бе преди години с грипните или дървените ваканции например. Учи се много повече, друг е въпросът до каква степен се усвояват знанията.
Голяма част от учениците, особено по-големите, присъстват формално в онлайн часовете. Дори в социалните мрежи се тиражират куриози като това как ученичка е физически в лекарски кабинет за манипулация, докато виртуално присъства в часа по български език и литература.
В същата посока е и становището на Павлина Градишка, помощник-директор в икономическия техникум на Бургас: „Сравнено с предходната учебна година в системата на образованието е натрупан опит за провеждане на онлайн обучение. Към момента няма изоставане в преподаденото учебно съдържание, дори поради непрекъсвалия учебен процес има изпреварване в преподадените теми.
Обучението от разстояние има своите недостатъци, но по отношение на подготовката за изпити в края на етапите на образование дава допълнителни възможности на обема на отработените варианти за подготовка. Това се дължи на възможностите на прилаганите технологии. Остава проблемът с немотивираните за успех ученици, които трудно биха се справили и в присъствено обучение. Не мисля, че трябва да се отменят НВО и ДЗИ. Те ще бъдат много важен тест за образователните резултати в условия на електронно обучение“.
