През тази година искам да издам и най-добрите си детски песни
Интервю на Силвана ДРАГАНОВА
Г-н Диомов, Вие бяхте на откриването на новата сграда на Регионална библиотека “Пейо Яворов”, успяхте ли да я разгледате? Имате ли си вече любимо кътче в нея?
Да, бях и изпитах голяма радост от това, което видях. Сградата сякаш блестеше. Помислено е за всичко. От основната читалня до детските кътове и дори подземен паркинг за колите, което беше улеснение и за мен.
В края на миналата година, след първите локдауни, Вие издадохте своя автобиографична книга. Откъде тръгна идеята и как се решихте да напишете автобиография? Музата ли спасява един творец в такова трудно време на изолация или спомените?
Преди години никога не ми беше хрумвало да напиша книга. Локдаунът ми даде обаче много време за размисъл. За първи път имах толкова свободно от концерти и други музикални изяви, а също и от пътешествия, време. Затова реших да се отправя на пътешествие към своето минало.
Очаквахте ли такъв интерес към своята автобиография? За читателите ли я написахте или по-скоро за собствена равносметка?
Истината е, че не очаквах. Останах изненадан и поласкан от това, че тиражът бързо беше изчерпан и се наложи ре-тираж. Написах книгата заради читателите, а защо не и заради себе си.
Защо „бели и черни клавиши“? Светът през Вашите очи бял и черен ли е?
Някъде бях прочел: "Животът е като клавишите на пианото. Белите са щастието и любовта. Черните – разочарованието и тъгата. Но за да се получи хубава мелодия, трябва да се докоснат и едните, и другите..." Мисля, че моят живот е точно това…
Имате и нова сборна колекция – троен албум с 60 песни, това като тип колекционерско издание ли е? Ще има ли и други?
В този албум издадох и много познати, и напълно непознати песни. Той е за всички, които харесват моята музика. И да, през тази година искам да издам и моите най-добри детски песни, които искам да продължават да се пеят от вокалните групи „Врабчета“, „Изгревчета“ и от много други деца.
Според Вас коя е неизчерпаемата тема, по която може да се пише музика?
Колкото и банално да прозвучи за някои – разбира се, темите за любовта и за приятелството.
Знам за Вашата самостоятелна изложба и филм за Кения. Това няма общо с композирането. Чувствахте ли се в свои води в това Ваше ново начинание и беше ли то излизане от зоната Ви на комфорт?
Това беше всъщност петата ми самостоятелна изложба. Фотографията е мое хоби от години, моя страст. Не, не излизам от зоната си на комфорт – тъкмо обратното. Всяка изложба е фото-разказ за пътешествията ми, които искам да споделя с приятелите, както споделям с радост всяка своя нова песен.
Обикаляли сте много по света, имате ли любимо място, на което бихте се връщали многократно?
Бих се връщал на много места – там, където великите световни пейзажи са ми спирали дъха: Гигантските водопади, Гранд каньон, Мачу Пикчу и други.
Вие сте безспорен композитор, известен фотограф и пътешественик, а сега и автор на книги. Човек на крайностите ли сте?
В никакъв случай! Всичко това е част от моята същност, доставя ми радост и творческо удоволетворение.
А с какво спечели доверието Ви бургаското издателство „Знаци“, защо точно ИК “Знаци”?
Защото ИК "Знаци" е символ на висок професионализъм и коректност. Благодарен съм на Румяна Емануилиду, с която успешно осъществихме немалко проекти през последните години.
- Наскоро се възстановихте след преболедуване на Ковид. Какво Ви крепеше в трудните моменти в борба с вируса?
- Надеждата, разбира се, както и десетките обаждания на приятели по телефона. Останах възхитен от герoйството на медиците! Поклон и благодарност! За лекарите е моята най-нова песен, която написах в знак на благодарност!
- Какво бихте посъветвали сегашните актуални звезди на българска музика? Каква е рецептата за успех, която бихте им препоръчали?
- Винаги да стъпват по земята и много да се трудят.
Днес в 17 часа предстои представяне на книгата на Маестрото в Регионална библиотека-Бургас
