Четвъртък, 22 Апр 2021
    
Бизнес

По време на пандемия си поръчваме онлайн вино

  14.02.2021 17:56  
По време на пандемия си поръчваме онлайн вино
Трифон Зарезан в Карнобат
  архив

На Трифон Зарезан равносметката на лозаро-винарския бранш се налага от само себе си. Обхванати, както всички, от притесненията и ограниченията на  пандемията лозари и винари, които и преди нея не бяха в завидно положение, сега отчитат, че продажбите на вино се свиват и се изместват в по-ниския ценови регистър у нас. Собственици на малки лозови масиви и кооперациите продължават да коренят и изоставят насажденията.

Има и изключения, които продават онлайн в страната и чужбина и казват, че 2020 година е била добра – качеството на гроздето отлично.  Сигналите от бранша са разнопосочни.

Лозари от региона на Руен и Поморие смятат да направят свое сдружение – Съюз на гроздопроизводителите, за да имат още един лост, с който да се опитат да спасят сектора, защото специално в Бургаско 2020 бе поредната година, в която продукцията на малките собственици на лозя се реализира трудно. „Идеята е още в зародиш, ние не смятаме да излизаме от Лозаро-винарската камара, но искаме да направим и по-тясно сдружение“, коментира Селим Иса, бивш шеф на областната служба „Земеделие“ и собственик на лозови масиви в Руенско.

Няколкото срещи със зам.-министъра на земеделието Лозана Василева, депутати и шефа на Изпълнителна агенция по лозата и виното в Поморие дадоха някакви резултати, но недостатъчни, по техни думи. Реколтата им успя донякъде да се реализира, благодарение на прекупвачите от Варна, Добрич и от части Бургас, чиито бусове бяха топлата връзка между гроздето и всички мераклии да си произведат вино в домашни условия. Годината наистина бе като увеселително влакче – за едни на ужасите, за други - повод за усмивка.

„Наблюдавам сега в селата наоколо хората, които по това време ходеха да режат лозята, си стоят по къщите. Никой от собствениците не ги вика. Това ми е показателно. Голяма част от колегите, които имат по десет-двадесет декара лозя, се чудят какво да правят. Има и такива, които изкореняват - в Просеник, Разбойна, Страцин. И кооперациите като тези в Бата и Оризаре, и те се разделят с лозята. Икономически неизгодно им е да ги работят“, казва Иса.

 

 

Криза в сектора заради затворени ресторанти

 

„Лозаро-винарският бранш претърпя сериозни загуби заради пандемията. Настъпилата криза се отрази пряко на гроздопроизводителите, както в цяла България, така и конкретно в Бургаска област. Заради затворените ресторанти и заведения, ограничения износ и липсата на туристи по Черноморието, консумацията на вино и реализацията на продукцията спадна“, категоричен е Антон Полукчиев, председател на Регионалната лозаро-винарска камара „Южно Черноморие”. 

Той не отрича и бързата реакция от страна на Европа, която помогна част от стопаните да получат финансова помощ. Заедно с усилията на държавата бе оказана подкрепа и на винопроизводителите от камарата. „По общо 4 мерки бяхме подпомогнати“, подчерта Полукчиев. По негови думи компенсациите  за COVID са 30 лева на декар, отделно лозарите можеха да получат компенсации по de minimis - 25 лева на декар.

„Полученото грозде в  различните региони според сорта бе по-леко, т.е. по-малко като количество. Това косвено доведе до по-високи разходи за гроздобера с 20-30%. Тъй като вместо 350-500 кг набрано грозде на човекоден спадна на 250-350 кг за ч/ден. При същата цена на труда за бране“, казва в свой отчет Младен Върбанов, лозар.

В програмата "Резитба на зелено"  се  включиха малка част от хората,  но също бе акт на подпомагане.

Иса, който също участва в тази мярка с определено количество насаждения от сорта „Траминер“, е категоричен, че не е удачна. „60% покриха разходите ни. До последно пръскахме и обработвахме лозята. Сега не можем да кандидатстваме и за изкореняване на тези масиви. Въпреки всичките проверки, които ни бяха направени. А пазар за траминера няма. Също така нямам право да кандидатствам с тези лозя отново за „бране на зелено“. Така че тази година тези декари лозя ми висят“, казва гроздопроизводителят.

Винарите  получиха подпомагане  по "Кризисно съхранение на вино". „Мнозина участвахме  по тази мярка, но по отношение на лозарството, понеже аз съм и агроном и аз си гледам лозята мога да кажа, че годината беше много добра. По-малко като количество, но като качество гроздето беше много добро. Другото, което е, аз никога не съм се  оплаквала от липсата на пазар на грозде. Колкото и грозде да имаме, аз мога да го продам, само да има” - категорична е Рени Славова от изба „Зеланос“, която е разположена в подножието на горист хълм около сунгурларското село Славянци. 

За виното, което произвеждат, тя отсича: „Трудно, но се продава”. А за предпочитанията на нашенеца две мнения няма: „Българинът пие в момента бег-ин-бокс, отколкото бутилка. Другото е, че има сайтове, през които хората си поръчват вино. Аз също много изпращам по куриери на дадени заявки, макар да нямаме магазин. През сайта хората, които ни познават вината, имат ни координатите и си  поръчват”, обобщава Славова, допълвайки, че тяхната марка не предлага евтини вина, защото поддържат  високо качество и държат на него. Тяхната продукция определено е търсена от ценители.

Дамата не може да каже кое вино е модерно или предпочитано в момента. „Сега, зимата, се пие повече червено, Тези хора, които пият червени вина, пият и розе. През лятото тези, които пият бяло, пият и розе. Така че всички категории и групи хора употребяват розето, но не мога  да кажа, че е модерно”, обяснява Славова.

Въпреки навременността на мерките, като цяло мнението на лозарите в региона е, че прекалено малко е помощта, която получават за компенсация за отглеждане на винените сортове.

Това, което е започнато като кризисни мерки, е добре като основа, категорични са лозарите, но не е достатъчно, затова и ще има изоставени и изкоренени лозя. Сметките им показват, че 55 лева на декар са около една седма от онова, което им се иска да получават като финансова подкрепа. Още лятото те предложиха на срещите, ако е необходимо, средствата за подпомагане да са обвързани с фактуриране на определено количество грозде. Така ще се намали обемът на сивия сектор, а с това и напъните във всеки дом да се слага бъчва с вино и да се вари ракия.

Годината за винарите е по-скоро като влакче на ужасите, отколкото увеселително – затворените ресторанти, ограниченият туризъм са основателни спадове за бранша.  До каква степен продажбата в магазините се увеличава е въпрос без еднозначен отговор. Българинът си тачи винцето на трапезата – това е факт. Обаче важният хорека-канал (хотели, ресторанти, кафетерии), на който разчитат особено по-малките и по-бутикови изби, обаче не може да бъде компенсиран.

От „Зеланос” казват, че износът на тяхното вино продължава и сега, когато поради пандемията много неща са ограничени. „Ние много изнасяме за Белгия, въпреки че там ограниченията заради COVID са още по-големи. Вчера имахме поръчка за Чехия. Хората харесват вината и в разговори с тях въпреки че всичко е затворено – всичко е за частни клиенти, които поръчват”, казва Славова и твърди, че няма по-големи затруднения в момента при износа на виното им.

В  Лозаро-винарската камара членуват  производители от 11 общини от Бургаска област. Те имаха възможност да кандидатстват за т.н. подмярка COVID 1. Тя бе с общ с бюджет от 93,5 млн., в който, освен винени лозя, бяха обхванати  ще 5 сектора  от земеделието. Допустими за тази подкрепа бяха производители, кандидатствали и одобрени по няколко държавни помощи. Финансовите  средства се изплатиха  под формата на еднократна сума в зависимост от хектарите винени лозя. Освен тях имаше и друга помощ, обясни директорът на областна служба "Земеделие" Лидия Станкова пред националното радио.

„Силна неудовлетвореност на лозарите идва от ниските цени на гроздето и демотивира заетите в отрасъла. Голямо затруднение при гроздобера създава и избирателното изкупуване на гроздето - само определени сортове от винарските предприятия, а за останалите пазарът е несигурен. Тази година имаше завишен интерес поради ниските добиви, но липсата на системен диалог с гроздопроизводителите пренасочи значителни количества от нежеланите сортове към свободния пазар. Малко вятър в платната на лозарството дадоха зачестилите контакти с управляващите в отрасъла – МЗХГ, АЛВ, за което съществена роля изигра и новото ръководство на НЛВК, благодарение на което бе открехната завесата от проблеми в лозята и се представиха на обществеността“, обобщава Младен Върбанов.

На празника си всеки зает с лозарство и винарство ще вдигне наздравица – едни с болка, други с надежда и пожелание годината да е по-добра. Да има пазар за гроздето и виното, защото то дава поминък, с който нашият регион, а и България се слави. Тази слава трябва да се отстоява и разширява.


Анкета

Какво е политическото бъдеще на България


Резултати

Мнения

Бизнес Мнения
Любен Дилов-син към туристическия бранш: Спокойно, вероятността да бъда министър клони към нула
  22.04.2021 11:20      

Към туристическия бранш...   Скъпи на сърцете ми! Понеже срещнах няколко ужа