Андон Орела дава фамилията на поколения майстори
Георги РУСИНОВ
Айтоската фамилия Орлови е една от старите и знатни в града. Тя е свързана пряко с развитието му чрез грънчарския занаят, който мъже от фамилията упражняват вече близо 200 години. Интересната история на рода разказа бизнесменът Даниел Орлов. Започва да прави родословно дърво преди три години, когато заради тежка сърдечна операция му се налага да стои у дома три месеца. Свързва се с роднини, рови из архиви, събира архивни снимки. Така той стига до един от първите във фамилията - Симеон Вълчев, който започва работа през далечната 1825-а.
Началото
„След като не можех да упражнявам физически труд, защото ме пазят като рохко яйце, се запалих по идеята да събера родословното дърво на фамилия Орлови. Такива нагласи имах още от преди време. Обаче в доста общини нещо се е случвало с архивите – изчезвали са и или са опожарени. В Бургаския архив може би има информация. Дядо Симеон Вълчев от рода на баба ми Минка, който също е айтоски и къщата е била в самия център на града. Следва синът му Андон, мой прадядо, и неговият син Атанас - мой дядо. Той в един негов изблик решава да напише историята на грънчарството в Айтос, която притежавам. Тогава той е бил на 62 години. Информация за началото на занаята в рода имаме още от дядо Симеон Вълчев, който е започнал работа в Айтос още по времето на турското робство“, обяснява Орлов.
Айтозлията пояснява още, че има намерение родословното дърво да го направи на голям картон, тъй като в момента е в работен вариант в тетрадка. Започнал е да събира и различни истории от рода, които възнамерява да помести в книга.
Въпреки че Симеон Вълчев е родственикът, до когото Орлов се е върнал седем поколения назад, името на фамилията произлиза от неговия син – Андон. Историята е любопитна, защото тя е пряко свързана с името на Айтос.
„Нашите хора са били доста предприемчиви, дори и по онова време с липсата на масов транспорт. Но е нямало пластмаса и другите материали, които заеха мястото на грънчарството. От работилниците, в които моите предци са работили, са тръгвали доставки на керамика в други градове. Традиционно е било участието ни в Карнобатския панаир, тъй като селищната система там е по-голяма и хората в селата са били по-заможни. Там е бил един от големите пазари на рода. Името обаче не идва от Карнобатско, а от морето, където с каруци са карали паници, гърнета и разна друга посуда в черноморските градове и за техните домакинства. Това са Поморие, Несебър, Созопол. Гръцкото население по това време е значително и са знаели, че града ни е Аетос, което означава орел. Така Андон, като влиза в градовете, местните известяват, че Андон Орела идва. И така Орела, Орела и когато идва времето да добавят окончанията -ов и -ев става Орлов. Не е белогвардейска фамилия, а е свързана пряко с града, което още веднъж показва, че корените ни са тук. Дядо Атанас, който пише историята на грънчарството в града, казва, че през 1925 година в Айтос е имало над 35 грънчарски работилници с повече от 50 работници в тях. Споменава Димитър Гергицов, който е първият кмет-грънчар от 1919-а“, разказва с интерес историята на рода си Орлов.
Първата индустриална зона е в края на града
Първата импровизирана индустриална зона в Айтос се появява именно заради грънчарите в града. Днес, където се намират фамилните къщи на известния род, е гъсто населен район. В годините назад обаче тогава там се явявал краят на града. Грънчарите са живеели там, а с разрешение от градската управа след дерето са били изпичани грънците. Идеята е била да не бъдат в града, за да няма опушване и задимяване.
Орлов бе общински съветник, председател на Общински съвет – Айтос. Яви се и на кметски избори. С политиката той казва, че е приключил, но една от идеите, за които съжалява, че не се реализира е създаването на модерна индустриална зона.
„Сега е добре, защото кметът каквото е обещал, е направил – ремонт на парка, пречиствателна станция. Аз си мисля обаче, че толкова години не се направи една сериозна индустриална зона в града. За нея се говори повече от 15 години. Ето, Бургас направиха, Шумен. Едно такова привличане на нови технологии и производства в града щеше да му даде друг облик. Имаме жп транспорт, Айтос трябваше да има и връзка с магистралата, защото потокът на автомобили е голям. Ако имахме една индустриална зона щяхме да събираме работници, дори и от другите градове, да работят в Айтос. Няколко кметове поред го пропускат това. Но всеки си има политика“, казва Даниел Орлов.
И ловец съм, и рибар съм
Освен с грънчарството, мъжете във фамилия Орлови са свързани пряко и с лова и риболова. В стари снимки, които той е намерил, се виждат разни ловни и риболовни излети и любопитни истории. Интересен факт е, че според него фамилията му може би е една от първите, които започват да ходят на организиран лов за прасета. Преди това най-едрият дивеч, който е отстрелван, е заекът. Даниел Орлов също е запален ловец, но казва, че за разлика от други, той го прави за удоволствие и във възможно най-оригиналния му вид, който още древни хора са практикували, когато това е бил единственият начин за прехрана. Покрай ловджийството бившият председател на Общински съвет – Айтос се хвали и че е станал много добър в кухнята, където с голямо желание приготвя гозби на гостите си.
За Орлови, Айтос и историята
Даниел Орлов обяснява, че да си Орлов означава, че си айтозлия. Той в града се разхождал с това самочувствие.
„Всичко, което ми се е случило в житейския път и като ученик, и с обществена работа, с която съм ангажиран, и с политиката, винаги място е намирал местният патриотизъм. Това е ген. Хората с тази фамилия винаги воюват за по-идеалистични неща в града, а не толкова за прагматичните. Винаги подемаме каузи. Друг е въпросът, че времето върви. В града са дошли много преселници. Историята му е такава и за съжаление има много неща, които сега се случват. На пръв поглед на хората им се харесва, но има и страшно унищожаване на история. Правят се нещата на калъп, под някаква национална форма, а не примерно да се запази историята на града. От там идва и тъгата, защото може много неща да се запазят и да се изкара историята на преден план и историческите факти, на които е богат градът, да доведат много туристи. На запад си измислят истории, за да правят поминък, а ние я имаме в излишък и не я ползваме. Можеш ли например да влезеш в къщата на Петър Станев? Не. А това е музей на града. И как да покажем историята на Айтос на айтозлии и гости на града. Римската крепост над града се затри и се превърна в свинарници. В Плиска знаят как да правят нещата и им се получава. А в Айтос ни е още по-стара историята. Но когато не сме мобилизирани да го направим, така ще е“, разказва с немалка тъга бизнесменът.
Отдаденият дядо Атанас
От дядо му Атанас се раждат трима братя – двамата му чичовци Иван и Георги, и баща му Андон. Дядото е един от най-отдадените във фамилията. Държи да хване ръцете на всяко дете и да го въведе в пътя на грънчарството. Въпреки че познава грънчарството, Даниел Орлов не се възприема като майстор грънчар. Такъв е по-големият му брат – Атанас, кръстен на дядо си.
„Иначе дядо Атанас научава и тримата братя. И баща ми, и двамата ми чичовци след това се занимават с грънчарство. Благодарение на този занаят са си построили къщите и са се обзавели. Брат ми се научи да прави грънци не от баща ми, а от чичо ми Иван. Той му даде възможността за това. Аз мога да правя също някакви неща, но нямам претенциите да съм грънчар. На всички ни обаче дядо ни ни е държал ръцете. Брат ми пък предава занаята на двамата си синове – Тошко и Донко“, пояснява по-малкият брат.
Демонстративната работилница, която днес се намира в Етнографския комплекс „Генгера“ в града, е там и работи благодарение и на Даниел Орлов.
„По времето на мандата на кмета Ивелин Йорданов се реши, че „Генгера“ трябва да се възстанови, тъй като беше много западнал, защото не се даваше възможност на занаятчиите да работят. Аз заедно с една фондация направихме проект, с който работилниците трябваше да започнат да работят. Батко ми беше част от този проект. Възстанови се работилницата и той до ден днешен си работи там. Той е майстор-грънчар, в задругата на занаятчиите, преподавател по грънчарство“, заявява бившият политик.
9 септември и национализацията почти затриват занаята
С идването на 9 септември 1944-а и последвалата национализация по комунистическия режим почти се слага край на древния занаят в града.
„В този период грънчарските работилници, сред които тези на нашия род, са били репресирани да затворим. Тогава дават възможност на дядо ми Атанас да направи към промкомбината, сегашното ТПК „Атанас Манчев“, занаятчийски профил, където да се прави керамика. По този начин негови приятели и колеги успяват да съхранят занаята си. Повечето са ги затворили, останалите работят за държавата“, уточнява заслугата на дядо си той.
Дядото е и един от грънчарите с иновации в занаята.
„Той е един от хората, които имат иновации в грънчарството. До негово време грънците са се правили на грънчарското колело като грънчарите са ритали долу по-голямото колело – табанчето с крак. С модернизацията и появата на различни двигатели, дядо ми прави първото колело на мотор, което регулира скоростта по някакъв начин. Така това усилие да риташ цял ден, за да точиш, го е нямало. Дядо ми измисля начин и за допълнително затопляне на пещите. Той до последно работеше и изнасяше грънци до църквата. Хората знаеха, че ако искат да си закупят, го намираха там. Навремето пазарът в Айтос беше в петък, а дядо Атанас Орлето беше там, на тротоара пред църквата“, спомня си Орлов.
Бъдещето на грънчарството и завръщане към корените
Навремето да имаш паници, стомна за вода, чаши за пиене, съдове за съхранение на различни работи – всичко направено от глина е било задължително. Освен това грънчарството е помогнало много за индустрията. Всички стари водопроводи са правени от керамика. Канализацията също е била правена от керамика.
„В сегашно време, мисля, че грънчарството трябва да е една от емблемите на града, но много малко хора останахме – само един род. Мястото на грънчарството въобще като култура трябва да се запази. Мястото на декоративната керамика трябва да се запази. Няма по-хубаво нещо от един гювеч, в който да си направиш задушено ястие. Няма по-хубаво кисело мляко от това, направено в стомна. Има неща, които технологично не могат да заменят керамиката. Има един радващ момент, че хората, които се връщат към корените си – правят къщи на село, отварят механи, търсят посудата и атмосферата, която е била преди 100 години“, казва айтозлията.
Орлов признава, че ще съжалява, ако един ден тази професия се окаже излишна.
„Обнадежден съм обаче, че малкият ми племенник е в Германия, където изработва българска керамика и я продава. Ако сега не осъзнаваме, че тази професия ни е нужна, ще я загубим и после много трудно ще я възстановим. Колко железоколари има? Някой прави ли колелета за каруци? Ако има, ще е в някой ромски квартал. Медиите дори го представят като ромски занаят. А той си е български. Бъчварството е друг такъв занаят. Сега в модерното винарство ползват едни модерни съдове. Само че едно е да го направиш в такъв, друго си е в бъчва. Но ние искаме да се доближим до вкуса от винпрома, а не автентичния вкус от лозето“, обяснява още той.
Каквото посееш, това ще пожънеш
За разлика от други Орлови, Даниел развива собствен цветарски бизнес. Разказва, че това не е случайност.
„Моето отношение към цветята и животните винаги е било по-специално, отколкото от други неща. Още от дете съм така. Тогава съм отскубнал един слънчоглед с корените и го нося вкъщи. Баба ми ме пита какво ще го правя, а аз казвам, че ще го сея в градината, защото е хубаво. Тя ми казва: „няма да стане“. Засяхме го в градината и взе, че се хвана. От тогава каквото имат да сеят роднините, ме викат аз да го направя, за да може да се хване. Нямам неуспешен опит досега. После във времето, когато трябваше нещо да се прави, се насочих към този бизнес“, казва айтозлията.
Спомня си, че допреди да се захване със семейния бизнес, в Айтос има само един павилион за цветя, в който продавали карамфили.
„Тогава на мен ми дойде като идея, че може да се направи магазин, в който да се продават повече цветя, да се опаковат красиво, да се правят булчински букети. Стъпка по стъпка оборудвахме един гараж, който го направихме на магазин. Бюрото на жена ми стана тезгях за работа. Имахме спестени пари, направихме една дограма и стартирахме съвсем семпло. Това беше на уличката до общината. След това отидохме на Зумполовия площад. После взехме оранжериите на БКС. Там изразходих много средства, за да се възстанови. То беше един змиярник. След това дойдохме вече тук, преди Съдиево, където имаме собствени оранжерии. От 15 години сме тук и, смея да твърдя, сме на едно сериозно европейско ниво. Много по-мизерни неща съм виждал в Турция и Гърция например. Имаме много добър капацитет и международни отношения. Търгуваме директно на холандската борса. Оттам още от 2 континента пазаруваме цветя, които пристигат тук, в Айтос. Това си е нашият бизнес. С озеленяване също се занимаваме, тъй като дъщеря ми е ландшафтен архитект. Поема нещата в свои ръце вече. Продължаваме да участваме и на „Флора Бургас“, макар и да не я приемаме много в сегашния й вид. Предната беше по-духовита. Сега се старае повече да е експоцентър, което не е лошо, но трябваше да се измисли нещо, дори и временно да го правят, да се разраства повече. Ние затова и вътре не заемаме площи. Членове сме и на две асоциации. В едната съм и член на ръководството – Асоциацията на производителите на декоративни растения в България. Другата е Асоциацията на озеленителите в България“, посочва Орлов.
Вярата, семейството и бизнесът му са трите важни неща за него. Дотолкова е отдаден на ортодоксалното християнство, че става иподякон и служи със свещениците в айтоския храм „Свети Димитър“. Голям приятел той бе и с вече покойния отец Ромил. Към него той казва и думите: „Отче, имам една вяра, едно семейство и един бизнес. Няма какво да се притеснявам!“.
За финал може да се каже, че фамилия Орлови гордо продължава да пази българските ценности във все по-модерните времена.
