Георги Тодоров Калоянчев (Калата) на днешния ден щеше да навърши 96 години, но почина на 18 декември през 2012 година. Емблематичният български актьор, който поколения помнят с роли от киното и театъра е роден в Бургас на 13 януари 1925 г.
След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев са още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Дебютира в киното с филма „Утро над родината“ (1951) – в ролята на циганчето Сали, което е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в „Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002).
Талантливият бургазлия играе в над 50 филма.
Култов остава образът на бай Ганьо в „Бай Ганьо тръгва из Европа“. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо.
През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл: актьор, любимец на хората от близо половин век.
Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“
