„Наблюдаваме редица мерки, които не отговарят на нормите на правото, а част от тях не отговарят и на здравата житейска логика“, смята юристът
Интервю на Георги РУСИНОВ
-Адвокат д-р Петрова, прави впечатление, че българинът масово изразява една несигурност, що се отнася до ваксинирането. Откъде според Вас идва тя? Фалшивите новини и „експертите“ в социалните мрежи ли са виновни?
-Моите наблюдения са, че тази несигурност идва от лошата комуникация, от недостатъчно добре поднасяната информация, от това, че съществуват много и различни източници на информация, а хората нямат навик да ги проверяват. Както и от това, че рано или късно се намесват и финансови интереси и конспиративни теории. Виновни сме всички - тези които знаем, че не успяваме да обясним на тези, които не знаят, а тези които не знаят, че не искат да научат. Както казва Стив Хопкинс: „По-страшно от невежеството е само илюзията за знание!“
- Защо според Вас едва 30 и няколко процента от медиците на първа линия ще се ваксинират?
- На първо място, защото още няма регистрирана ваксина, нормално е човек да не е готов да се „хвърли“ в неизвестното. От друга страна, не знам как са събирани тези данни. Министерство на здравеопазването е пуснало списъци към медиците, които са на първа линия, кога и от кого е анализирана информация, аз лично не зная. Липсата на научно базирана достоверна информация, липсата на легална регистрация на продукта няма как да не породят неизвестни, съмнения и дори страх. Трябва да отчетем, че една голяма част от медиците на първа линия вече са болни и бидейки болни в момента, те няма как да подлежат на имунопрофилактика. Друга голяма част са преболедували и все още не е ясно дали имат необходимите антитела. В крайна сметка това е една информация, според мен прекалено рано поднесена, което не породи вероятно целения ефект – а именно, всички медици на първа линия да се ваксинират и да дадат добър пример на обществото.
- Много лекари твърдят, че е рано за напълно работеща ваксина. Каква опасност крие бързото им използване според Вас?
- Много лекари имат основание да се притесняват, защото обичайно изработването на един биопродукт, каквато е ваксината, отнема значително повече време. Тук според мен трябва да се намесят експертите фармоколози и имунолози и те да коментират до каква степен крие рискове. И пак казвам, още няма нищо черно на бяло. До момента, в който нямаме регистрирана ваксина, нямаме кратка характеристика, т.е. нямаме яснота какви са рисковете и ползите от една такава ваксина, всичко, което си казваме, ще е в сферата на хипотезите и вероятностите. Всеки може да твърди всичко и всеки има право да вярва на всичко. Няма как да не отчетем факта, че обществото е оцеляло именно защото са открити ваксини за редица други заразни заболявания. Не отричам ползата от ваксините, нито искам да наливам „вода във воденицата“ на т. нар антиваксърски движения. Просто при ваксината за COVID-19 е много рано да коментираме каквото и да е, разбирам желанието на управниците ни да внесат „спокойствие“, но тяхната прибързаност не настрои обществото в правилна, градивна посока, по-скоро задълбочи един вече съществуващ проблем - с недоверието.
- Вие като юрист как ще обясните така нареченото информирано съгласие? Какво трябва да получи като информация ваксиниращият се?
- Много Ви благодаря за този въпрос, това е една от най-болезнените и неразбрани теми в родното здравеопазване. Прекрасно е да се говори за информиран избор и съгласие. Това е един законово регулиран процес, който е много важен, тъй като гарантира правата както на пациентите, така и на лекарите. Много погрешно бива разбиран като една бланка, хартия, декларация, но това е цял процес, който не започва и не свършва с просто формално полагане на подпис. Законът казва, че информираното съгласие е съгласие, дадено от пациента доброволно, след като е получил достатъчна и достъпна информация. Важното, което трябва да знаят Вашите читатели е, че по принцип информираното съгласие се дава доброволно и предварително, след като знаем какво ни е, каква ни е диагнозата, с за какво ще се лекуваме, има ли други разумни алтернативи на предлаганото ни лечение, какви са рисковете, плюсовете и минусите от едно лечение, какви са съпътстващите неудобства, какво би могло да се случи, ако откажем да се лекуваме. Едва след като знаем тези неща, ние може да вземем своето информирано решение.
По отношение на ваксините има нещо специфично. В България имаме Наредба 15 от 2005 г., което регламентира имунопрофилактиката и въвежда т. нар. имунизационен календар. Та в тази Наредба ваксините биват задължителни и препоръчителни. Когато една имунизация е задължителна, от нас не се изисква нашето информирано съгласие дали да си я поставим изобщо, или не. Тъй като имунопрофилактиката е част от мерките, които държавата предприема, за да опази общественото здраве, и когато става въпрос за задължителна ваксина, мястото на нашия личен избор идва след задължението ни да пазим обществото, т.е. искаме - не искаме, ние трябва да се ваксинираме. А в случай че нямаме медицински причини и откажем, подлежим на съответните санкции. Не така стоят нещата при препоръчителните ваксини. Именно затова те са препоръчителни, т.е. има т. нар. таргетни групи, хора, които са по-уязвими от развитие на заразно заболяване и ваксината се препоръчва именно за тях, например. При всяка ваксина медицински съвети в хода на нейното разработване определят нейните индикации и контраиндикации, т.е. за кого и кога е подходяща и за кого кога не е. Тази информация се въвежда в кратките характеристики, т.е. в листовките. Лекарите са запознати с цялата тази информация и трябва да подходят с изключително внимание и в конкретиката за всеки един човек. Недопустимо е да си мислим, че под строй, конвейерно ще ни ваксинират всички. За всеки конкретен човек всички тези неща трябва да са съобразени. Отделно от това, ако има някакви разумни алтернативи на тази ваксина, то те трябва да бъдат обсъдени. Примерно, ако има няколко ваксини, не може лекарят да ви каже, че трябва задължително с една от тях да се ваксинирате. Лекарят ни трябва да ни запознае с вероятните, възможни ранни или късни нежелани реакции, а ние, ако проявим някоя от тях, трябва незабавно да се свържем с него, тези неща по закон се докладват, това се прави с цел да се подобряват и лекарствата, и ваксините. При настоящите условия, препоръчителна е ваксината срещу COVID, недопустимо е да смятаме, че някой ще накара някого да се ваксинира насила. Волята е изцяло на пациента. За да вземем обаче своето информирано решение, информацията трябва да е много достъпна. Тук е много важна ролята на нашите лекари да не ни тласкат от едната в другата крайност, а да ни представят максимално достъпно информацията, така че всеки да може да си вземе своето решение и впоследствие да носи отговорност за него. Всеки от нас носи на първо място сам отговорност за здравето си, за да не обвиняваме лекарите си, трябва да сме активни, да участваме в процеса. Щом искаме ползите от нещо, ще се научим да търпим и вредите му.
- Засега липсва информация за стъпките на ваксинация, което може да доведе до здравни проблеми на хората и нежелани реакции при преболедували. Ще трябва ли да се слага при напълно здрави хора, след направен PCR тест и антигенен тест? Това на практика не означава ли, че трябва пациентът да даде едни пари за тестове, за да получи безплатна ваксина, защото в противен случай може да доведе до нежелани реакции? Ще се настоява ли да се поемат в такива случаи и тестовете от държавата?
- Това изисква много задълбочена медицинска експертиза, но аз пак Ви казвам – в момента нямаме регистрирана ваксина, така че ние не сме видели индикациите и контраиндикациите, за които говорим. Никъде не сме видели да ни казват, че ще се ваксинират хора само с отрицателен PCR тест. Тук отварям една скоба, за да вметна, че както има фалшиво положителни, така има и фалшиво отрицателни PCR тестове. Същото се случва и с антигенните тестове. Никой от тях не е на 100% достоверен. Ние нямаме още ясни критерии - да речем, примерно при отрицателен PCR тест и липса на еди-какви си симптоми, трябва да се ваксинираме. Ако един човек е прекарал заболяването или има алергии, това са контраиндикации. Навсякъде в света като се правят тези таргет групи, на които се препоръчва една ваксина – възрастни хора, хронично болни, или други, медицински съвети се събират и определят тези индикации и контраиндикации и неспазването на която и да е от тях е нарушение на нормата. Ние в България нямаме такива неща. Нямаме стандарти, нямаме дори писмена следа кой къде какво е направил и проследил. Много рядко дори, когато отидем при нашите лични лекари, те абсолютно достоверно описват нашето състояние. Ролята на лекарите е огромна, много важна и отговорна, а това, че имаше твърдения, как личните лекари отказвали да носят отговорност за ваксината, е абсурдно. От една страна демонстрира незрялост, несигурност в експертизата, от друга страна е юридически неправилно. И тук идва въпросът Ви – какво ще стане, ако у хората има нежелани реакции. Много трудно се доказва, че това е нежелана реакция от ваксината, най-малкото защото никой не е написал какво е било състоянието на пациента преди това или не го е проследявал достатъчно дълго време .От друга страна това, че не може да се търси отговорност за нежелание реакции от ваксина, само защото някой е подписал информирано съгласие е правно невярно. Отговорност може да се търси и е редно обществото да го знае. Отговорност носи всеки, които е извършил нещо извън правната рамка. На въпроса за финансирането, ако приемем наистина, че ваксината ще е безплатна, и приемем, че ще се сложи индикация отрицателен PCR тест, то тогава най-логично би било това да подлежи на дискусия, защото въвеждането на толкова скъп тест ще е предпоставка за невъзможност и отлив на хората от имунопрофилактика. Важно е обществото да знае, че ние като се ваксинираме веднъж, пазим себе си, но от друга страна, пазим и обществото, поддържайки съответното покритие. Като говорим за безплатни ваксини, аз не съм убедена, че те ще са за всички абсолютно безплатни. По-скоро те ще бъдат безплатни за рисковите групи.
- Периодично ли ще трябва да се ваксинираме, ясно ли е времето на действие на ваксината?
- Не мога да Ви отговоря тук. Няма никаква яснота и това означава да гадая.
- Авиокомпании казват, че ще пускат на борда си пътници само с ваксина, това не нарушава ли личните и здравни права?
- Авиокомпаниите, за да изискват такова нещо от пътниците, те трябва да променят своите общи условия. Всеки един търговец има право да го прави, стига това да не противоречи на някакви норми или да погазва абсолютни човешки права. Никой от нас не е задължен да пътува с авиокомпании, ако съществува алтернатива. До момента ми е известна само една австрийска авиокомпания с подобно изискване и тя го е направила с оглед опазване здравето на пътниците на борда. И тук пак опираме до факта, че няма официално регистрирана ваксина. Твърде много и екзотични са хипотезите все още, за да дам някакво конкретно експертно мнение по въпроса, но очаквам с интерес какви ще са решенията. Пазарът и начинът, по който обществото ще реагира, е от най-голямо значение за взимането на решения в тази връзка.
- Подобни рестрикции може би ще въведат и отделни европейски държави чрез така наречения имунизационен паспорт. Т.е. влизането ни в съответна държава ще става само след ваксинация. Това отново нарушава права чрез уж „доброволно“ ваксиниране.
- Не съм видяла такъв текст. Знам за такива държави извън Европейския съюз. В момента има такива държави, извън ЕС, които изискват ваксини за определени заболявания, за да пребиваваме на територията на тяхната страна. В такива случаи мисля, че трябва да се претеглят личните права и уж, както Вие казвате, „доброволното“ ни ваксиниране, с правото на свободно придвижване в Европейския съюз. За да можем да го претеглим това, трябва да има и определени текстове, за да можем да преценим колко пропорционално е наложено това като мярка и тогава вече да коментираме експертно. Лошото е, че повече се говори и това, че една новина излиза в пространството, не означава, че това някъде е разписано или някой има намерения да го направи. Става така, че по ефекта на разваления телефон до обществото достига една непълна информация, която невинаги намира основа в нормативен текст.
- До ваксинирането все пак има още време, затова да преминем към мерките. Здравният министър заяви, че те трябва да останат такива и след 21 декември. Какво мислите вие? Справя ли се държавата с пандемията от COVID-19 по този начин?
- Не съм сигурна дали съм най-подходящият човек, който да казва дали държавата се справя, или не, но ако погледнем трезво и разумно, още на Хипократ му е направило впечатление, че когато един е човек е болен от заразна болест и бъде изолиран от обществото, то хората не се разболяват, а той си преодолява заболяването и така ограничава разпространението на заразата. Логично е да мислим, че когато има мерки, те целят да ограничат заразната болест. Друг е въпросът, че още от март месец по време на извънредното положение и след това в извънредната епидемиологична обстановка, в каквото сме и към настоящия момент, наблюдаваме редица мерки, които не отговарят на нормите на хуманитарното право, а част от тях не отговарят и на здравата житейска логика. Но, за да не звуча голословно и просто критично, нека поясня - трябва да се виждат не само определени цифри, а държавата да знае с какъв ресурс разполага и да има стратегия. На хартия тази стратегия дойде, т.е. написаха я преди 2 седмици, а ние сме в тази ситуация от месеци. Аз много се радвам, че моята градивна критика бива възприемана от Министерство на здравеопазването, общо взето, макар с огромно закъснение, част от нещата започнаха да се правят в правилна посока. Иначе е нормално да си задаваме въпроси за мерките, при положение че при 100 заразени затворихме държавата, при 1000 я отворихме, при 6000 наблюдаваме откъслечни мерки. Обществото има нужда от ясна комуникация, за да може да разбере какво се случва. Няма как да не отправя критика към всички, които смятат, че вирусът е някаква конспирация. Всички тези тайни партита, организиране на екскурзии, празници на 8-ми декември, показва, че ние сме едно изключително незряло общество. Общество на евтините и повърхностни удоволствия, да хапнем, да пийнем, задоволяващо предимно първичните си инстинкти, общество, което не може да загърби моментното си удоволствие, не иска да се лиши от нищо, в името на това да се преодолее една такава криза, в името на общото благо. Общество, което се храни от многото дезинформация, с която разполага, всеки бълва новини, всеки е „експерт“, всеки от всичко разбира, ако е така, защо сме на този хал? Тези хора, трябва да разберат, че не е отговорно към здравето, първо тяхното, после на останалите, не е никак човеколюбиво това, което правим, щом можем да причиняваме това на хората, които в момента се борят със заразата в болниците, били те лекари или пациенти.
- В почти всяка заповед от март досега се наблюдават сериозни противоречия. В желанието си да удовлетвори бизнеса, властта сякаш допуска така наречения „двоен аршин“. Не трябваше ли да се помисли за по-лесна и достъпна помощ за бизнесите, засегнати от мерките, вместо ту да затваряме заведения, ту да ги отваряме например?
- Аз оставам с впечатление, че от март насам единственият бизнес, който вълнува държавата са заведенията и кръчмите, моля Ви, това е несериозно. Защо никой не се притесни за образованието, че децата ни остават полуграмотни, че ще завършат лекари, инженери, архитекти, които нямат грам практически познания, учили само пред компютър? Почти няма сектор, който да не е засегнат от кризата, не е само развлекателният сектор. По отношение на „двойния аршин“ аз също чисто житейски съм с впечатление, че го има. Става така, че който има по-голяма гласност и лоби, успява да издейства неща, които да са в полза на неговия сектор. Трябва да си дадем ясна сметка, че практически изцяло затваряне на държавата е абсолютно невъзможно, защото най-малкото ще обречем на глад хиляди семейства. От друга страна, не можем да мислим само за едни бизнеси, а да пренебрегваме други. Ето, сега при самоосигуряващите се лица се оказаха изключително уязвими в тази ситуация, в която не получават от държавата абсолютно никакви помощи. Държавата казва – оправяйте се! Тези хора имат разходи, осигуровки, данъци. Редно беше да се помисли за намаляване на администрацията, която така или иначе е „раздута“ и неефективна. Как работи един държавен служител „от къщи“, служебен компютър ли има, достъп до система ли? Но си получава заплатата, без държавата да се ангажира да види колко работа е свършил, как я свършил „от къщи“. Редно е властимащите да помислят за едни по-адекватни мерки, които могат да гарантират равни права на всеки един сектор, защото в крайна сметка всеки един от нас плаща своите данъци и осигуровки. Държавата не отговаря солидарно в социалния си модел, при тези мерки, които видяхме се оказа, че не е точно така. Ако нещата бяха правилно регулирани, не би следвало в една такава критична ситуация, а и по принцип, да се прилага „двоен аршин“.
- В тази връзка Вие сигурно имате наблюдения кои са най-често засяганите права и свободи на българите от март насам във връзка с обстановката?
- За хубаво или за лошо моята работа е такава, че никой не идва да ми се похвали, а за да се оплаче. Като специализиран адвокат аз защитавам хората именно в най-уязвимия сектор, този, който показа много нередности и дефицити, а именно – здравеопазването. Като започнем от абсурдните заповедни на Здравното министерство още от самото начало, минем през маските, неправомерното налагане на карантина, забраната да се влиза и излиза от страната, недостига на лекарства, отказаната медицинска помощ от страна на личните лекари, стигнем до лошия достъп на медицинските услуги с неидващи линейки, обикалянето през болници, PCR тестовете, които работодателите трябваше да правят за своя сметка. Лекарите, които ежедневно ми се обаждат да ми кажат, че нямат защитни облекла, че никой не им спазва графиците, че са принудени да работят при нечовешки условия, че нямат лекарства, че нямат подкрепа. Лечебните заведения и болниците, които се опитват да оцеляват, медицинските центрове, които бяха на косъм от фалити, заради забраната за планова дейност. Общо взето много са правата, които бяха засегнати. В тази ситуация никой от нас не е печеливш, защото нито контролните органи могат да упражняват реално практически контрол, нито лекари и лечебните заведения, които дълги години бяха тласкани в един огромен дефицит, нито пациентите заслужаваха да се случи това, което наблюдаваме. Ежедневно се сблъскваме с изключително тежки казуси, що се отнася до лечението на пациентите, били те с COVID-19 или не, но не успяват да стигнат до болница именно, защото организацията в сферата на здравеопазването привидно съществува, но практически не работи.
- Наблюдава ли се увеличениеа на дела срещу лекари и болници от страна на потърпевши пациенти или семействата им?
- Много е рано да кажем дали ще се наблюдава подобна тенденция, защото едно съдебно дело срещу лекар, или болница не се развива толкова бързо. В момента има депозирани документи и стартирани дела, но не можем да кажем как ще завършат. Ефектът от всичко, което се случва от март насам ще видим може би след 5-6 години. Тогава ще можем да си направим една „рекапитулация“. Моето огромно желание е да не гледаме само сухите цифри, а да се поучим от грешките, които системата е допуснала. Ще се радвам много, ако се съберем в работни групи и анализираме изобщо системата на здравеопазването и проблемите, пред които беше изправена и които създаде за държавата. Трябва сега да се поучим от грешки, за да може другия път не само да ги повтаряме, но и да не ги допускаме. Пандемии е имало в цялата история на човечеството. Това, че за нас е нещо ново в момента и сме значително разглезени и не се лишаваме от удобствата си, не означава, че не може да се случи и в бъдеще. Природата за пореден път ни доказва, че не сме толкова всесилни. Най-хубавите неща от това „предизвикателство пандемия“ биха били първо да се поучим от грешките, второ, максимално бързо и адекватно да въведем електронно здравеопазване.
- Тестовете. Не закъсня ли решението и бързите антигенни тестове да се отчитат в статистиката и да се налагат разпореждания според тях?
- На този въпрос ми е много трудно да Ви отговоря и ще Ви кажа защо. Ние възприехме много на сляпо дефиницията на СЗО, която ни каза, че всеки, който даде положителен PCR тест, е болен от коронавирус. Започнахме да правим тестове без яснота, спомнете си дискусиите още в началото, дори когато аз бях част от Медицинския експертен съвет, това беше една от най-дискутираните теми – тестовете. Механизмът на PCR тестовете и на бързите антигенни тестове е различен от медицинска гледна точка. Отделно от това, никой още в тази държава не е излязъл да каже колко достоверни са тези тестове, кой, къде и при какви условия ги прави. Респективно, ние трупаме едни данни, без да сме убедени в тяхната сигурност и правилност. Безспорно е, че много хора си правят антигенни тестове и свободно циркулират в пространството, без да се карантинират. Това пак е недомислица и плод на закъснелите ни законодателни промени, с които се регистрират заразните заболявания и Закона за здравето. Така че за мен преди да се коментира за приравняването на тестовете, както казват Ваши колеги, искам да кажа, че не може да се приравняват ябълки и круши. Тестовете не са еквивалентни. Решението не мога да кажа дали е закъсняло, но мога да кажа, че е неадекватно още от самото начало. Сложен и комплициран е въпросът и изисква сериозна експертиза и обсъждания.
