Марк Младенов в момента се учи в университета на град Кил, Германия. Специалностите му са физика и спорт към педагогическия факултет. Той е дете от смесен брак – майка рускиня, баща българин. Живял е в Русия – в Москва и в Подмосковието и известно време в София, България, където е завършил и немската гимназия. Сега живее в Германия. Говори пет езика – български, руски, английски, немски и френски. Първия си студентски стаж той кара в Бургас – в ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“.
Дона МИТЕВА
- Марк, как попадна на стаж в Бургас в ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“?
-Това бе и случайно, и не съвсем, но много приятно се получи. Стана по препоръка на проф. Бойка Анева от БАН, която работи с баща ми. Проф. Анева е част от „Отворени училища за отворени общества“, а част от тази мрежа е и бургаското училище. И тя ми го препоръча като подходящо за първи педагогически стаж. Когато трябваше да си търся училище, в което да проведа стажа си – направо се свързах с нея й я помолих за съвет. Тя ми каза че „Александър Георгиев - Коджакафалията“ е иновативно училище с отличен екип. Реших, че това е мястото, където искам да направя стажа си. След като Михаил Ненов, директор на училището, се съгласи да ме приеме, без колебания дойдох в Бургас.
- Физика и физическо си избрал като специалности… като съчетание това твой избор ли е, или бе наложено като формат на обучение?
- Нямаше никакви налагания от страна на университета, аз си ги избрах сам. В Германия може да си избираш предметите, така както ти се виждат най-интересни. Мисля, физиката развива ума до известна степен, а физкултурата - тялото – затова ги избрах в комбинация.
- Кое е по-трудно за преподаване на децата и да ги запалиш за каузата? Физическият спорт или развиването на ума, понеже знаем, че сега с движенията децата не са чак толкова на „ти“, увлечени от таблети, телефони, компютри.
- Наистина има такава тенденция към застояване пред устройствата и обездвижване, но много по-лесно е да ги запалиш за физическите спортове, тъй като децата се движат много и имат енергията и желание. И изобщо не е трудно да ги спечелиш за игрите, напротив, по-трудно е да ги спреш. Разбира се, те са още в четвърти клас. Сега преподавам на ученици от този клас. На тях още не им е напълно ясно, че науките за ума също са много важни и те развиват, тренират ума. Спомням си, че аз в четвърти клас тези неща не ги разбирах, или не до края. Затова си мисля, че за децата много по-лесно е да ги запалиш за физическите активности, отколкото за наука.
- Образованието в Германия е доста по-различно от това у нас. Правил ли си стажове в Германия?
- Не, това ми е първият стаж и аз помолих моят германски педагогически факултет да го направя в България. Те ми дадоха разрешение и тук съм в Бургас.
- Сега, като се върнеш там, ще представиш ли някаква референция за този стаж, своите впечатления...
- Ще пратя документите, които получавам от директора г-н Михаил Ненов и също така ще изпратя и един кратък текст, в който ще представя моите лични впечатления.
- И какво общо взето ще съдържа този текст, защото ние разговаряме в последния ден от стажа ти в Бургас?
-Ще им пиша, защото имам възможност да направя сравнение, въпреки че то не е точно същото, защото аз бях ученик в тези класове в Германия, а сега съм учител. Ще направя нещо като сравнение. Мога да кажа, че тук, в България, в частност в Бургас, учениците са по-дисциплинирани. Особено когато им се преподават важни предмети като математика, „Човекът и природата“. Докато в Германия те са по-лежерни. Например ядат през часа – т.е. спират с разрешението на учителя и правят почивка по време на занятия, за да си хапнат. Това тук ми харесва повече, понеже там в пети клас има една много рязка граница и за децата е много трудно. Докато тук преходът е по-лек. Така е и с прехода от 10 към 11 клас, който в Германия е много рязък и едно 20% от учениците им се налага да си тръгнат, защото не могат да се адаптират.
- Искам да те попитам за либералния моделна обучение и възпитание на децата – до каква степен той е положителен и до каква отрицателен от погледа на един млад човек, на който му предстои да става родител, а е избрал и попрището на педагог.
- Мисля, че принципно либералното е винаги хубаво от гледна точка на това, че има повече свобода. Обаче невинаги се знае дали детето е способно на това да прецени какво да прави с тази свобода. То няма нужния опит, затова мисля, че е правилно да има либерален модел, но да има и насока от възрастните, за да знае в каква посока детето да се развива.
- Има ли учителят авторитет…
- Тук децата уважават много учителите си. Това много ми харесва. Има добра дисциплина в клас. Така може да им се преподава по-добре по най-ефективния начин.
- Педагогиката - как я избра за твоя бъдеща кариера?
- Учил съм финанси преди това и тази професия не ми хареса никак.
- Защо?
- Беше ми много суха материя и не ми допадна. Не казвам, че тази професия е лоша, казвам, че не е подходяща за мен. Седнах и си помислих: Какво бих искал да направя в моя живот? Знам, че винаги съм харесвал физика и спорт и комбинацията ми е най-подходяща, това да преподавам на другите. Затова реших да се реализирам в педагогиката.
- Как се чувстваш в Бургас?
- Много ми е хубаво. Приеха ме много топло, както в училище „Александър Георгиев – Коджакафалията“, така и в гимназията, където живея. Добре ме приеха не само преподавателите, а и учениците.
- Как приемаш нашия град?
- Бургас има особен чар. Може би за това допринесе и фактът, че откакто дойдох тук няма нито един мрачен ден, само слънце. Хората са приветливи, отзивчиви, топли, сърдечни. Харесва ми центърът на Бургас, където има нещо от старото, но добре съчетано с новото. Бързо започнах да се ориентирам по улиците.
- А България като цяло?
- Разбира се, че има място за развитие, но то във всяка една държава го има.
- От родителя с български корен – баща ти, какво имаше като основа за страната, като разкази, нагласа…
- Като дете съм идвал да видя баба ми и дядо ми в София. И малко по малко научавах български, оттам и навлизах в българската култура. Най-много ми харесваше това, че много бързо можеш да се сприятелиш с някого. Намирах много приятели на площадката, където слизах да играя и това много ми харесваше, понеже в Германия има повече дистанция. Не казвам, че не може да се сприятелиш, но там е далеч по-дистанцирано.
- Ще си тръгнеш ли от тук с нови приятелства?
- Да, сближих се с г-н Генов. С него излизахме извън работа и ми е много приятно, че го срещнах. Искрено се надявам, че ще можем и в бъдеще да поддържаме и развием нашето приятелство.
- Да се върнем в Германия, какво те очаква сега, когато се прибереш там.
- Очакват ме първо изпитите – както по теория на спорта, така и по математика. Също идва новата учебна година. Искрено се надявам, че тя ще бъде присъствена, а не в онлайн формата, защото миналия семестър на мен ми бе тежко за това, че нямах никакви социални контакти. Лично аз разбирам дадената материя много по-добре когато имам контакт с преподавателя на живо, отколкото като го виждам на монитора.
- Колко години остават от следването?
- За бакалавър още две. Магистърската програма зависи от това колко добре и колко бързо ще се справя – може би година и половина още.
- Ти каза, че искаш да преподаваш - имаш ли идея вече къде точно и с каква възраст ученици искаш да го правиш?
- В момента уча за гимназиален преподавател, понеже в Германия е така, че като си учил за по-старшите класове, имаш право да преподаваш и на по-малките, но не и обратното. И затова избрах да уча за горните класове. Но конкретно ще реша по-късно, когато ще имам малко повече опит и материал, от който да направя своите изводи.
- Охарактеризирай, моля те, децата в „ Коджакафалията“.
- Те са много мотивирани, с голям стремеж към знания. Още първия ден ми направи впечатление, че имат конкретни цели, свързани със знанието и човешките добродетели. Те са целеустремени и имат ясно формулирани стъпки, което приятно ме изненада, нищо, че са само в четвърти клас. Твърдението, че децата не се отдават на учене и усвояване на знания, а на компютърни игри, телефони и т.н. тук не е вярно. Имаше някакъв спад в ценностната система на децата, до каква степен се е случило това, не мога да преценя, но със сигурност отчитам тенденция към по-високите ценности – знанията, уменията. Това много ме радва.
- Говориш пет езика, на кой от тях мислиш?
- Зависи от това в коя държава се намирам по-дълго време. Когато съм в Германия по-дълго време – мисля на немски и на руски – те са смесени. Когато дойдох тук, в България – сега вече съм от два месеца тук – започвам да мисля малко и на български.
- Какво ще занесеш на твоите родители като материален спомен?
- Шлемът, с който преподавах тук. Ще им го покажа, ще им разкажа, че през целия стаж е бил с мене. Надявам се, че от една страна това е емблематичен спомен, а от друга да е епизодичен. Понеже бих искал това да не се повтаря . И това е епизод, който ще бъде преминат.
- Няма как да не говорим и за мерките, противоепидемичните, тук и в Германия – направи моля те някакво сравнение.
- В Германия се спазват. Както знаете, германците са стриктни хора и когато им се налага някакво правило, те го спазват. Въпреки че през първите четири седмици не бяха толкова изпълнителни и се налагаше да има сериозен коректив от страна на полицията и другите органи.
- Имаше и голяма стачка и лекар, който оглави протестите…
- Така е, имаше и стачки, но мога да кажа, че това в никакъв случай не е мнозинството в държавата.
- А тук…
- Те са едни и същите и се спазват по горе-долу същия начин.
