Превърна магистратите в деловодители
ВСС връща авторите й на поправителен
Георги РУСИНОВ
Внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) се оказа голям препъникамък. По новата програма пилотно стартираха четири софийски съдилища. Според график на ВСС, още от началото на август до 17 септември, всички съдилища в страната трябваше да преминат към новата програма. Бургаските са едни от първите, които внедряват ЕИСС. Изпълнител на проекта е „Информационно обслужване“.
По време на стартирането на системата в пилотните съдилища обаче изникват проблеми. Съдиите започват да пишат възражения до ВСС. Според бургаския съдия, член на ВСС, Боряна Димитрова, цяло лято оплакванията заливат висшите магистрати.
„Всеки следващ включващ се съд пишеше възражения. Някои се повтаряха, други не. Някои проблеми бяха отстранявани от „Информационно обслужване“, други не. По-големите проблеми не бяха отстранявани, защото се искаше решение на ВСС, което през август го нямаше. Не случайно преди да се внедрят програмите в софийските съдилища, с двама колеги от съвета изискахме Съдийската колегия да се занимае с въпроса и да приеме някакво решение, което да отправи до пленума на ВСС. Всякакви решения относно тази програма са от компетентността на пленума на ВСС“, заяви съдия Димитрова пред „Черноморски фар“.
Съдии на протест
През август обаче не се събира кворум за заседание, на което да се обсъдят надигащото се недоволство сред съдиите заради проблемите в системата. Това става на 1 септември, когато се разглеждат вече всички ясни проблеми в ЕИСС.
„Преди самия пленум имаше и работна среща между проектния екип от страна на ВСС и председателите на Апелативните съдилища в България. Аз също поисках да участвам. Тогава председателите застанаха с единодушно мнение, че системата трябва да се спре, да се доработи и тогава да се продължи. В хода на разговора им казах, че има предложение за спиране и колегите останаха с очакване“, обясни висшият магистрат.
Пред ВСС последва протест на съдии предимно от София, но имаше такива и от страната. Съдия Димитрова определя недоволството им като напълно основателно.
„Абсолютно никой не е против електронното правосъдие и няма как да е. Продуктът, който в крайна сметка ни се представи, не удовлетвори очакванията. Очакваше се, че системата ще е бърза и доста по-лесна за манипулация от съдии и съдебни служители. Оказа се обаче, че е тромава, което изключително много затрудни работата. Превърна съдиите в деловодители. Аз лично работих с тази система и наистина мога да го твърдя. И въпреки че са отстранени много нередности и дефекти в програмата, тя е сложна и е трудна в момента. Не е работа на съдиите цял ден да щракат в една програма“, категорична е съдия Димитрова.
Проблемите
Затова тя подкрепя исканията за спиране на програмата, докато не се изчисти от проблемите, които създава в момента.
„Проблемът най-вече се корени в това, че преди стартиране на проекта за системата, реинженерингът на процесите, който е извършен, не е съгласуван със съдиите. Тоест, системата трябваше да се проследи, процесът как върви и как минимално бързо да се стига от стъпка в стъпка. Тогава съответно да се разпредели кой каква роля има в този процес. Това е правено от IT-експерти и като програма може би е технологично чудо, защото обединява 38 модула и функционалности, обаче не може да се използва пълноценно“, обяснява тя.
Най-лесните стъпки за съдиите са до разпределяне на делото. Оттам нататък настъпва истински хаос.
„Започват едни задачи да се разпределят. Когато служителят изпраща нещо към съдията, се натрупват още задачи. Тоест, ако трябва да даде указание, съдията слага задача, после това се връща към деловодителя. Подписва всяко едно разпореждане, определение и краен съдебен акт с електронен подпис. Това е трудоемко за съдиите. Може би след време ще се свикне, но сега за да напише например издаването на един препис от акт, трябва да се мине през системата и да се напише мотив. Ако досега това отнемаше 3 минути, сега е 10-15 минути“, продължава съдия Димитрова.
Проблем има и с подписването на крайните съдебни актове и най-вече, когато съдиите са в състав. Оказва се, че има проблем с електронния подпис при повече от едно лице. Проблем представлява и задачата по смяна на съставите в случай, че съдия отсъства и не може да участва. Не са малко случаите в цялата страна, където заради именно тези трудности, съдиите се самоотзовават от дела. Заключението – проблемите са много и са от всякакво естество.
„За мен лично също голям проблем е, че създаваме два оригинала на съдебен акт. Подписаният с електронен подпис документ и хартиеният с автентичен подпис на съдията са два равностойни оригинала. Ако в петък, в 17:30 часа, съдиите в състав подпишат акта и го качат в системата, колкото и да е трудно да се подпише от трима съдии, обаче предадем хартиеното дело в понеделник или вторник, коя е датата на обявяване на акта и от коя дата започват да текат сроковете? Би следвало да е от хартиения носител, защото няма изменения в процесуалните закони, за да се приеме, че подписаният с електронен подпис документ е оригинал. Но така или иначе ние създаваме два оригинала, а това е абсолютно недопустимо“, даде пример за типичен „Параграф 22“ висшият магистрат.
Добрият пример от Европа
Съдия Димитрова е убедена, че можеше да се почерпи опит и да се вземат добрите примери от Европа, където в доста страни електронното правосъдие работи успешно.
„Голямата разлика между тях и нас е, че те са започнали внедряването поетапно и с доста сериозно обучение. Ние направихме нещата от днес за утре, защото не можахме да влезем в рамките на проекта, който е започнат от предишното ВСС. В Европа обаче има дълги обучения и чак тогава се пуска в работна среда. Между другото концепцията на България е разписана точно така. Внедряването не е задължително да е по всички дела. Отбелязано е, че наказателните дела биха могли в началото да не са електронни, защото трябва да се установи дали тази практика е добра по този вид дела. Нашите наказателни дела не могат да бъдат електронни, защото те започват от досъдебните производства, които няма как да бъдат изготвени в електронен вариант. Едно дело 500 тома не е разумно да е в електронен вариант. Най-вероятно страните ще го ползват, но не и съдът“, категорична е тя.
Трудно настояще, неясно бъдеще
Така настоящето за съдиите е трудно и изпълнено с проблеми, тъй като системата ги превърна от магистрати в деловодители заради по-горе описаните процедури, които трябва да изпълняват в ЕИСС. Четирима съдии от софийски съдилища се изправят пред ВСС, за да посочат основните проблеми.
„Изслушахме ги, но не това беше целта на пленума. А тя е след като знаем всички проблеми, какво правим от тук нататък. Спираме ли програмата, или продължаваме работата с нея, която на практика блокира работата на съдилищата. Тук не става въпрос за противопоставяне. Всички имаме общ интерес. Тази държава е решила, че електронно правосъдие ще има в България. Написала е концепция и стратегия и трябва да я следваме и изпълняваме, както трябва. Аз не виждам драма, защото още повече, че сме в рамките на договора. Ще се работи, за да се отстранят недостатъците и тогава една доста по-добра програма да бъде пусната в експлоатация“, каза съдия Димитрова.
Затова се решава ЕИСС временно да бъде спряна и да се доработи от изпълнителя по проекта „Информационно обслужване“.
„Делата, които вече са внесени в нея ще продължат да се работят по системата. От днес (б.а. - четвъртък, 17 септември) се пускат старите програми, за да продължат да работят нормално съдилищата. Единствено пилотните съдилища ще останат на новата програма, за да могат да се видят всички грешки и недостатъци, които ще се проявят тепърва в развитието на делата. Срокът да се поправят грешките е до 10 декември. Определени са работни групи, които да работят по нива. Дали ще е достатъчен срокът не знам. Така или иначе, после има гаранционен срок. До 10 декември тази програма трябва да работи по-леко, отколкото досега“, заяви тя.
Най-големият проблем на ВСС според нея е, че не е отговорил на базисните въпроси.
„Как следва да се въведе електронното правосъдие, дали ще е по всички дела, дали запазваме хартиените дела, по кои видове дела ще се ползва? ВСС не отговаря на тези въпроси и не желае да го направи. Питаме, но отговор няма“, споделя още Димитрова.
Миналия четвъртък новата програма е трябвало да бъде внедрена във ВКС, а още на следващия ден да се спре. Това е било необходимо, за да може да се изпишат в констативен протокол всички възражения, които съдиите от страната имат, за да могат да бъдат отстранявани.
„Разбрах обаче, че председателят си е взел отпуск, което утежнява ситуацията. Най-вероятно ще търпим санкции“, завърши висшият магистрат.
