Понеделник, 26 Oct 2020
    
Мнения

Сребрин Илиев, пчелар: Градското пчеларство не е мит, а тенденция

  22.09.2020 16:16  
Сребрин Илиев, пчелар: Градското пчеларство не е мит, а тенденция

Интервю на Дона МИТЕВА

  • Г-н Илиев, пчеларите от региона, а и не само от Бургаско, твърдят, че такава тежка година не е имало. Кой обаче е най-сериозният проблем на бранша?
  • Безспорно климатичните промени са световен проблем. Той е обективен. Но за съжаление в пчеларството, освен климатичните проблеми, както е този България от субтропичен климат, става тропичен, и нашият климат става като гръцкия. Това са обективни проблеми, за съжаление има и много субективни. Примерно управлението на сектора, административни неуредици, ситуацията вътре бранша. Има доста сериозни административни разходи в това производство.
  • Някъде скоро  прочетох, че вие пак сте отритнатото сираче на земеделието. Чувстват ли се пчеларите като хора, които не са обгрижвани от ресорното министерство?
  • Това е един от субективните проблеми. Официално не, но на практика се получава това. Може би по-скоро от неразбиране, липса на капацитет. Ние сме малка държава, но както се казва, ако нещо не разбираш, по-добре попитай. България е съсед с четвъртата по големина пчеларска държава в Европа. Ами иди и виж какво правят братята румънци. Когато се сравняваме с другите – виждаме къде сме ние. Виждаме, че имаме проблеми.
  • Може ли да се каже, че вътре в страната самите пчелари се противопоставят, веднъж в регионален мащаб и втори път  в национален? Например тук, в Странджа, имаме манов мед, който е сертифициран продукт – с географско значение.
  • Не беше лошо това, което се направи за мановия мед. Ние също помагахме на Националния браншови пчеларски съюз. Тя е една малка светлинка в тунела, но забележете - и то не работи в момента. И там има субективни проблеми. Да не цитирам правилника на МЗХГ, но държавната политика в земеделието се ръководи от министъра.
  • Виждате ли светлина в тунела? Имате ли вие за себе си като бранш решение на тези институционални проблеми?
  • Пчеларството е единственият сектор, който е абсолютно 100% чувствителен. Признат е с резолюция на Европарламента, че е чувствителен, т. е. той не касае само земеделието. Големият проблем на българското пчеларство е, че нашите институции  стесняват пчеларството само и единствено в рамките на МЗХГ. А там се касае само за повишаване качеството и продукта на земеделските култури. Но къде отива биоразнообразието, къде отива опазването на околната среда? Т. е. пчеларството е интегрирано и институциите трябва да работят интегрирано, а то е оставено само в рамките на земеделието, което е абсурд.Забележете, Министерството на екологията управлява „Натура 2000“ зоните, заповедите и т.н. Ето, Вие казахте за мановия мед. Аз съм задавал въпроса в управлението на Странджа разрешават ли се пчеларите? Те даже ги гонят. А те ако не са в парка – къде да бъдат. Пчелините нямат работа в Генерал Тошево на слънчогледа. Те имат работа в парка. Получава се царят дава, пъдарят не. И аз питам органите за управление на националните паркове – къде е мястото на пчеларството. Нали пчелите трябва да са там да опрашват, да опазват биоразнообразието, да възпроизвеждат растителността. Както е в Швейцария, например.
  • Мит ли е бягството на пчелите, или е осезаем синдром?
  • Да го оставим на учените този въпрос. Само да кажа, че бягството е факт. Учените на много високо ниво в света работят, даже има Нобелови лауреати. Не, не е мит, но това е от климатичните промени. Сега американците казват, че е от изместването на магнитните полета на земята. Има и теория на конспирацията, че пчелите са извънземни същества. Българка написа книга. Сигурно във всяко твърдение има по зрънце истина. Но бягството със сигурност не е мит.
  • Градското пчеларство у нас все още звучи като нещо екзотично. Възможно ли е  в Бургас да се развие и как го виждате Вие?
  • Болна тема е това, защото това е в момента една много добра тенденция. Даже бе обсъждана и в Париж, на срещата за климатичните промени. В момента съществува в Зеления пакт, зелената сделка, новата на Европейския съюз. Стратегията „От фермата до трапезата“ и в една резолюция на Европейския парламент от 2018 година, че държавите членки трябва да стимулират развитието на градското пчеларство. И понеже сме на територията на Бургас, а тук се прави единственото изложение в България „Флора“, и то е безспорното доказателство за богатството на градската флоралност. Всяка жена, домакиня,  си слага цветя по терасите или пък сее в градината пред къщата. Няма спор, че опазването на екосистемите в градовете и подобряването на въздуха е свързано и с пчелите. И по-добро, и по-логично нещо от симбиозата между „Флора“ – Бургас и градско пчеларство няма.Имате прекрасен кмет, поставете му този въпрос, той е отворен към новите и значими неща. Не става дума в центъра на града да се поставят кошери, а в кварталите, в селцата наоколо. А защо не и на някои от блоковете.
  • А има ли вече някакъв опит, който се прави тук в тази посока? Имате ли информация?
  • Нямам информация. В София, на „Хилтън“ има пет кошера. Но формално имаме юридически проблем с градското пчеларство. Там трябва да говорим не само за пчели, а изобщо  за  пчели опрашители, а не само за медоносната пчела. Забележете, нещо много любопитно - Мишел Обама е председател на Американския комитет за защита  на опрашителите и градското пчеларство. Вижте на какво ниво. Румънците имат подобно пчеларство и опит как да се развиват специални условия, как да се слагат пчелните семейства. Трябва да са до три метра оградите наоколо, за да излитат нагоре. Има достатъчно наука, която да каже как точно да стане. Не е толкова опасно.
  • И не е толкова неосъществимо.
  • Мит е, че пчелите са опасни в градски условия. Единствено това клише за алергиите, ако те ужилят. Но науката дава данни. След като в Лондон, примерно, го има. Има такава световна организация, не говорим само за медоносната пчела, а за опрашителите. Това е по-важно. Ето сега, германците извадиха данни, че около 700 вида насекоми вече са изчезнали. Така че когато говорим за медоносната пчела, трябва да говорим и за опрашителната дейност. Няма друго същество на земята, което да помага на биологичното разнообразие.
  • Симбиозата между останалите земеделски стопани, които ползват „услугата“ на пчелите и вас, пчеларите, съществува ли на добро ниво в България? Защото знам, че има държави, в които специално се плаща на пчеларите, за да слагат кошерите си близо до определени земеделски култури…
  • Най-добрият пример в света са  Щатите. Там това е издигнато в култ, индустрия е. И пчеларите, както знаете, Калифорния е най-големият производител на бадеми в света и затова опрашването е направено в невероятна индустрия, включително университета в Сиатъл има научни екипи, които правят компютърни модели, как да се опрашват растенията. В Европа също започват такива наченки, което е доказателство за  България, че те са прави. И че земеделските производители не трябва да приемат тази опрашителна дейност като даденост. То и дъждът се счита като даденост, но тази година го няма. Същото ще стане и с пчелите. Да, в известен смисъл това е някаква даденост, но пчеларят не трябва да плаща, че си е сложил кошерите до или в нивата. Тук  светът го е решил по друг начин. Правят се обществени кампании, говори се, убеждава се непрекъснато за значимостта. Не трябва да питаме бай Пенчо, зърнара от Генерал Тошево, дали му трябват пчели, или не, а ние като общество трябва да му кажем: пчелите трябват не на теб, а на обществото и ние ти пращаме пчели“. Трябва да има обществен дебат и да се признае обществената значимост на пчелите

 

 


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил