Причината е важната стратегическа локация и връзката с Константинопол
Градът дава две жертви при Освобождението – мирен жител е убит от изстрел и руски кавалерист паднал в кладенец
Поп и кмет си разменят плесници заради гъркиня
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Иванов, наскоро изнесохте лекция за малко известните факти покрай Освобождението на Бургас. Трудно ли се e случило то?
- По принцип Бургас винаги е заемал важно стратегическо място в българските земи, а и на Балканския полуостров въобще. Но специално в Освободителната война, той остава в периферията. След сключването на мирния договор след Кримската война, Русия е лишена от флот, тъй като е победена държава. И поради това единствено и само в тази война Бургас остава в периферията на войната. Иначе от самото начало на 18-и век Бургас винаги е бил на европейската карта, но липсва в картите на БАН. Това напълно обезсмисля спора дали е съществувал тогава градът. Бургас дава при освобождението си две жертви – единият от изстрел, а вторият руски кавалерист, който е паднал с коня си в кладенец. За цялата война убитите в бой са около 5500 души, починалите от рани, получени в бой, още толкова. Това прави общо 11 000 души. Сега следва страшното число. Между 40 и 45 хиляди души са умрели от болести в лазаретите. Това означава, че отношението между загинали във войната и загинали от болести е едно към четири. Общата цифра на жертвите е около 55 хиляди души. Данните са от руските санитарни власти и са цитирани от проф. Милко Палангурски.
- По време на лекцията засегнахте и интересните личности на Бургас, свързани с Освобождението. Един от тях е Руфат Ефенди. Какво можем да кажем за него?
- Изключително интересна личност, но за съжаление почти нищо не знаем за неговата биография. Пълното му име е Руфат Хафъз Хасанов. Най-общо за него знаем следното. Той е бил реиз – нещо като директор на Пристанището преди Освобождението. Личност много авторитетна сред всички – българи, гърци и мюсюлмани. След Освобождението е живял със сигурност дълго време в Бургас, но нямаме дата на смъртта му и представа къде е погребан. Той не е от тази вълна мюсюлмани, които се изселват, страхувайки се от репресия. Бил е достатъчно авторитетна личност. Знаем къде се е намирала къщата му, която днес не е съхранена. Интересното е, че е била едноетажна и каменна – нещо нетипично за черноморската архитектура. Изпълнявал е длъжността на временен кмет и ако това е по-скоро въпрос на случайност, то при едни следващи избори е избран за заместник-кмет. Това показва достатъчно ясно колко авторитетна личност е бил за всички. Той вероятно е и един от спасителите на града от черкезки кланета. Голямо клане е имало в днешния град Българово. Друга черкезка банда е напирала от днешно Крайморие през протока на Мандра. Това е било сериозно препятствие за преминаване, нямало е дори първобитен мост. Думата „Пода“, която е останала в речника на бургазлии, идва от това, че чрез грамаден сал, наречен „под“, са се пренасяли товари и хора. Така най-вероятно със съдействието на Руфат Ефенди е било имитирано нападение върху обслужващия сала, а самият сал е бил срязан и пуснат по течението. По този начин като идват, черкезите заварват тази инсценировка, на която се връзват и не са могли да преминат. Отделно други башибозушки банди са напирали откъм запад, има запазено ясно свидетелство, че Руфат Ефенди е влязъл в преговори с тях и е предотвратил нападението.
- От историческите Ви наблюдения можете ли да посочите имало ли е по-доминантен етнос в Бургас?
- Определено през последните години излязоха и нови сведения. В момента можем условно да структурираме населението в четири основни групи. Една група са били мюсюлмани, една група православни гърци, една група православни българи и една група, която аз общо наричам други. Това е една пъстра смесица, в която е трудно да се каже, кои са били най-много, но аз мисля, че арменците са били преобладаващи сред другите. Там влизат и евреите, които започват да се заселват в Бургас след Кримската война, а не както е общоприето, след Освобождението. Имало е и доста западноевропейци. Говорим за една колония от тридесет души, или тридесет семейства. Трудно е по османските данни да се различи дали се говори за лица, или семейства. В крайна сметка Бургас е бил едно градче с около 5000 души, което условно може да се раздели между тези четири групи.
- И докато сме на темата, да Ви попитам исторически толерантни ли са бургазлии? Това е и една от изтъкнатите причини за именуването на площад „Толерантност“ в града от тези дни.
- Най-общо бих казал да. Запазени са доста свидетелства за тази толерантност и това не са някакви краеведски разкази. Има и достатъчно документални свидетелства. Бургас може да се „похвали“ с брак между чиста българка и чист турчин, между френски лекар и туркиня – това главата ми не може да го побере дори в по-ново време, а тук говорим за 19 век. Най-нормално е било западноевропейци, в това число и знаменитият Йосиф Бунал, който е консул на няколко държави и се жени за бургаска гъркиня. Вторият брак на знаменития Рикардо Тоскани е с бургазлийка. Имаме свидетелства на човешко ниво за тази толерантност. Разбира се, има свидетелства и за етнически сблъсъци и не един, или два. И най-ожесточените са между българи и гърци. Враждите си ги е имало, но не са били инспирирани от етноса, защото тогава би трябвало да са между българи и гърци, от една страна, и турци от друга страна, а от съвсем други исторически причини. Относно новото име на площада-градина – оставам на категоричното мнение, че трябваше да се казва „Съединение“ или да си остане Часовника. Натрапената толерантност не е толерантност.
- Споменавайки гърците, се сещам за нещо интересно от лекцията Ви за това как поп и кмет си раздават шамари заради гъркиня.
- Този спор не е бил на ниво ревност. Димитър Бракалов, може би най-известният бургаски кмет след Освобождението, се жени за дъщерята на най-влиятелния грък в града. Това е Аркадий Димитракопуло и нормално е било за двете страни да се случи този брак. Но не и за поп Георги, който е бил идеалист и за него това е било предателство. Той с такива думи се обръща и към Бракалов. Вторият пък още преди Освобождението е имал самочувствие на лидер. Той се е държал като бей. Ходил е заобиколен от огромна кохорта албански телохранители и то от най-свирепите. Посланието е било, че беят е Бракалов, а мюсюлмани му прислужват. Та поп Георги не успява да преглътне този брак. На всичко отгоре Бракалов се е венчал не в несретната българска дървена църквица, а в голямата по това време гръцка църква - днешната „Света Богородица“. Бракалов не останал длъжен на поп Георги, отвърнал му с плесница. Всичко това се е случило публично и е описано от свидетели.
- Сега да Ви попитам нещо любопитно. Говорихте по казус, по който и „Черноморски фар“ е писал, а именно - улица „Лермонтов“, на кого е кръстена. Защо е разминаването между Михаил и Александър и има ли родствена връзка между двамата?
- Разминаването е поради най-обикновени чиновнически недоразумения. Някой някога грешно го е подал като Михаил Лермонтов, тъй като вероятно това си е спомнил от училище. Очевидно улицата е била кръстена на Александър Михайлович Лермонтов – генерал-освободител на Бургас. Специално при моите усилия да се опитам да придвижа казуса за преименуването на улицата, ми бе отговорено, че ще има недоволни граждани за това, че ще им бъдат сменени документите, което меко казано, мен ме шокира. Не е необходимо да стане за един ден! Но това е друга тема - за взаимодействието между гражданско общество и чиновничество. Иначе да, двамата имат връзка помежду си. Произхождат от много знатна фамилия, чийто корен води чак до Испания. Лермонт е оригиналното име. В крайна сметка, те не са баща и син, или чичо и племенник. Поетът е доста по-възрастен. Асоциацията за баща и син идва от това, че генералът се казва Александър Михайлович Лермонтов.
- Малко хора се оказва, че знаят, че Бургас е освобождаван три пъти?
- Има известна доза метафоричност в това, но същевременно е и факт, който не трябва да бъде прескочен с лека ръка. За първи път руски войски влизат на територията на днешен Бургас още през 1828 година. Първият пункт, който е превзет, е остров Света Анастасия. Както казахме, в нашия труд „Историята на Бургас“, за първи път тогава отекват руски залпове под Стара планина и за първи път руски крак стъпва на българска земя. Истинското освобождение на Бургас през тази Дибичова война, както я наричат през 1828-1829-а, е на 12 юли 1829 година. Градът е превзет, документално събитието е проучено много добре. Знаменитият граф-фелдмаршал Дибич Забалкански избира за главна квартира на своята армия в продължение на шест месеца Бургас. Това освен повод за гордост, показва и изключителното стратегическо значение на този пункт. Русия тогава разполага с флот и целият е ситуиран за дълго време в Бургаския залив. Бургаска област е гарантът за договора и изплащането на репарациите за тези шест месеца. Редно е да споменем също, без да хвърляме сянка на светлата дата 3-ти март, че истинското Освобождение на Бургас е на 6-и септември 1885 година. Колкото да се делим на русофили и русофоби, все пак трябва да сме наясно, че през 1878-а Бургас остава част от Османската империя. Няма как да прескочим този факт.
- Друг много любопитен и малко известен факт, който изнесохте е, че Бургас пада заедно с Константинопол чак през 1453-а. Защо е така?
- Това е тема много отдавна изследвана, но не е стигнала до широката публика. Надявам се сега и с Вашето интервю да го огласим. Тук отново има два аспекта. От една страна, имаме повод за гордост и то не само бургазлии, а всички от областта. От друга страна, има и логическо обяснение. Това е последната и единствена територия на великата Византийска империя – най-голямата и дълготрайна империя. Всичко е паднало, имаме само едни крепостни стени и „шепа спартанци пред гнева на Ксеркса“, ако мога да се изразя с думите на поета. През 1453-а Бургас е единствената територия, която се отбранява. Защо обаче точно тук, защо не Варна или някъде другаде? Защото това е излазът на Тракия в Черно море, между впрочем основната причина за възникването и развитието на Бургас. Тази важна точка, на този важен пункт Византийската империя съзира едно икономическо и стратегическо място за снабдяване със суровини на Константинопол – световният град, чието население трябва да се изхранва, а това е ставало именно чрез корабите от Бургаския залив.
