Найджъл Уинтърбърн е футболна легенда на лондонския „Арсенал“ и национал на Англия, като освен на „Хайбъри“, бившият ляв защитник остави диря със сърцатата си игра и в „Уест Хям“ и „Уимбълдън“. Уинтърбърн се нарежда на 32-ро място във вечната класация за най-добрите играчи в историята на „артилеристите“, като за клуба има изиграни общо 584 мача за периода 1987-2000 г. Днес 56-годишният англичанин работи за любимия си „Арсенал“ като маркетинг мениджър и разговаря с Кирил Евтимов, с когото са близки приятели.
- Здравей Найджъл, как се чувстваш в Англия, която е едно от най-засегнатите места от коронавируса в Европа?
- Както всички останали се опитвам да спазвам правилата, наложени от правителството. В този момент социалното дистанциране е много важно. Иначе правя упражнения и спортувам, но предимно в дома си. Имам доста уреди в гаража си и сега е моментът да ги използвам. Излизам и в градината. В момента при нас времето е много хубаво. Също като останалите хора се опитвам да спазвам заръките на медиците и гледам да стоя настрани от големите групи хора. Лека-полека се надявам да се оправят нещата към по-добро и очаквам да се завърне футбола по европейските терени.
- Вече над два месеца, откакто първенствата са спрени. Очевидно ти липсва футбола, особено в Англия?
- Ще го преживеем периода без футбол, тъй като точно сега това не е най-важното нещо. Просто трябва да спазваме правилата и когато дай, Боже, скоро се върнем към нормалния си живот, тогава отново ще можем да се насладим на футбола. Аз лично не страдам, че не мога всеки ден да гледам мачове, защото в момента победата над този коварен вирус COVID-19 е по-важна от каквото и да е. Липсва ми висшата лига, но според мен не бива да прибързаме с рестарта, преди да бъде безопасно за здравето на хората. Футболът, както всичко останало, трябва да се подчини на правителствените мерки. Говори се за мачове пред празни трибуни, но за самото организиране на тези срещи ще има нужда от хора. Освен това на самите играчи ще им трябва време да влязат в ритъм. Да, те вече стартираха подготовка, но със сигурност ще им трябват седмици съвместни занимания. Аз лично не виждам как първенството може да се поднови преди средата на следващия месец. Не знам и как ще се процедира със следващия сезон. Ситуацията е много трудна и наистина се надявам, че ще може да видим един завършен шампионат, тъй като има да се решават прекалено много неща – изпадащи отбори, промоции в горни дивизии и т.н.
- Ще бъде ли справедливо „Ливърпул“ да бъде лишен от дългоочакваната титла, ако не се намери решениe за подновяване на Премиершип?
- Аз съм противник да се анулира шампионата. „Ливърпул“ заслужава да бъде шампион и аз лично се надявам, че това ще се случи, но на първо място е безопасността и здравето на хората. Нека проявим още малко търпение и да изчакаме какво ще предприемат отговорните футболни фактори, но си мисля, че първенството ще се доиграе, колкото и трудно да е това. „Ливърпул“ направи страхотен сезон и трябва да бъдат коронясани като първенци.
- Ти си легенда на лондонския „Арсенал“, кой ти е най-специалният спомен от дългите и успешни години като играч в клуба?
- Да, наистина имах прекрасна кариера в „Арсенал“. За мен най-ценният момент от всичките е знаменитият ни мач срещу „Ливърпул“ от последния ден на сезон 1988/89, когато драматично победихме с 2:0 и станахме шампиони. Аз имах привилегията да играя 90 минути, направих и асистенцията за първия гол на Алан Смит. Всеки футболист мечтае да стане шампион, но да не забравяме, че отборът, който Джордж Греъм събра, беше много силен. За мен лично това беше първи трофей и ми даде увереността да преследвам още успехи със съотборниците си през следващите сезони. Повиши се желанието ми да стана още по-добър и да спечеля всеки турнир, в който участвам. Периодът 1987-2000 година беше магично време, в което играх за изключителен клуб и спечелих толкова много трофеи.
- С Арсен Венгер си в отлични отношения. Какво точно направи французинът, за да промени цялата визия на „Арсенал“ по време на дългогодишния си престой като мениджър?
- Арсен промени начина на мислене на играчите изцяло, като за мен най-важното бяха провежданите от него тренировки. Те бяха на много високо темпо, но в същото време играчите имаха свобода. Налагаше се много атакуващ стил. За мен това беше изключително нов опит и шанс да вникна в идеите на някой друг. Беше ми ясно, че в тези тренировки трябва постоянно да показвам какво мога да дам на отбора и въпреки че не бях сред младите играчи, трябваше да доказвам, че мога да остана още в състава. Реално идването на Венгер ми даде нов живот, тъй като разбрах по какъв начин „Арсенал“ ще се развива и какъв футбол ще играе. Той доведе в клуба – Анелка, Виейра, Овермарс, Пти, Люндберг, Бергкамп, малко по-късно Анри и Робер Пирес – какви футболисти само от световна класа! Истинска наслада да играеш в такъв отбор. Превръщахме се в един от атакуващите отбори, които умееха добре да се организират в защита. Новите идеи се възприеха много бързо, отборът се сработи и успехите зачестиха.
- След „Арсенал“ по-запознатите фенове на английския футбол знаят, че премина при съседите от „Уест Хям“, където се засече с българския нападател Светослав Тодоров. По това време в „Чарлтън“ играеше нашият съгражданин от Бургас Радостин Кишишев. Какви са твоите спомени и впечатления от двамата?
- Тоди много ми харесваше като играч. Изключително добър футболист и много добро момче. Уест Хям беше моята лебедова песен, ако мога така да кажа. Вече не бях в най-добрите си години, но хвърлях всичката си енергия за клуба и неговите фенове. Не исках хората да си мислят, че съм отишъл в отбора, за да спечеля още малко пари. Харесваше ми да играя с Тоди. Той изпита трудностите на това, че дойде в друга държава, чужд език и разликата в нивото на футбола. Но се справи много добре впоследствие в „Портсмът“, където остави своя вечен отпечатък. Кишишев беше много сърцат играч с невероятна енергия и покриваше огромен периметър от терена. Няколко пъти сме играли един срещу друг, като ярък спомен ми остана как ги бихме на „Ъптън парк“ на „Боксинг дей“ преди 20 години с 5-0. Голям ден за Уест Хям, още Франк Лампард играеше за нас.
- В Бургас има основан фенклуб на „Арсенал“, като най-големите фенове на „топчиите“ в града Станислав Евтимов-Рижака, Димитър Милушев-Мекицата и Даниел Йорданов-Дидака се надяват скоро да те видят и на живо.
- Всеки път като се срещнем или чуем ми отправяш покана да посетя Бургас и че няма да съжалявам. Убеден съм, че ще е така. Знам също и за твоята идея да организираш шоу-мач, с участието на нашия приятел Роберт Пирес, както и други звезди. Това също е удобен повод да дойда и да се видя отново с Кишишев и феновете на английския футбол в морския ви град. Засега обаче мога да пратя на всички тях сърдечни поздрави и да подкрепят безрезервно любимите си отбори. Надявам се скоро да се видим.
