За солистката на прочутия български женски хор музиката, децата и семейството са на първо място
Димитър СОТИРОВ
Лесно разпознаваема е от публиката - очарователната руса солистка, която пее ту соло, ту в дует с Лиса Джерард, ту заедно с колежките си на концертите на „Мистерията на българските гласове“ - хорът, в който тя участва от 1994 година. Гласът й се носи леко и плавно, вълнува, предизвиква палитра от емоции. Горда е, че е представител на Северняшката фолклорна област и много обича да изпълнява песни от родния край. В състояние е да разплаче всеки и когато запее обичани заглавия като „Заблеяло ми агънце“ (във варианта на пазарджиклийката Надка Караджова), „Сън ми краде черни очи“ (от Котленско, от репертоара на добруджанката Верка Сидерова, на видеото! – б.а.) или „Кадона седи в бахчона“ (родопска песен от репертоара на Радка Кушлева).
„Тези три изпълнителки се доближават до мен като същност. Аз съм лиричен сопран. Харесвам песните на Борис Машалов, учила съм някои от майка ми, която е от Тетевенския край („Разболяла се хубава Янка“ – б.а.)“. Така Гергана описва влиянието на половинката от семейната музикална среда – майка й Ненка Димитрова. Тя, както и баща й Димитър Димитров, са дългогодишни певци, той е водещ солист в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен. С музика Гергана се занимава от 9-годишна – най-напред с гъдулка. Завършва народно (фолклорно) пеене в родния Плевен и веднага е приета с конкурс в хора „Мистерията на българските гласове”. С него изнася много концерти в Америка, цяла Европа, Япония, Хонг Конг, Бразилия, Аржентина...
Гергана е магистър по вокална педагогика, занимава се с педагогическа, преподавателска и вокална дейност. Заедно с Милен Иванов и София Янева, Евелина Христова и Даниела Стоичкова основават „ЕВА квартет“ през 1996 година, с който изнасят стотици концерти и имат издадени компактдискове. Има и два самостоятелни албума в проекта „Белонога“. Участва също в музикалните проекти „Дива река“, “Булгара“, “Balkan Scientist” заедно със съпруга си Костадин Генчев - композитор и инструменталист в БНР. Участва и в три музикални филма на БНТ, два от които с баща й Димитър Димитров. Има серии от записи с Оркестъра за народна музика в БНР.
Извън заниманията с музика, които отнемат голяма част от времето и енергията й, Гергана обича да готви и да се грижи за децата. И двамата й синове са избрали музиката, продължавайки семейната традиция. Големият, 15-годишен, учи китара в НМУ „Любомир Пипков“. Малкият е първокласник в същото училище и изучава пиано.
Всички вкъщи са много доволни, когато Гергана ги изненада с някой от своите специалитети: сарми, пържено пиле (научила се е да го прави по време на принудителния престой у дома), родопски гювеч, пържоли в гърне, специалитетът „Дарове“ от агнешко, който тя е нарекла така и рецептата си за който ви подарява (вижте я по-долу). Не обича да глади и не се смята за добра в шиенето, но пък харесва плетенето. То я успокоява от тревогите на всекидневието.
По време на домашната карантина двамата със съпруга й преживяват немалък стрес, докато адаптират първолака към изискванията на онлайн обучението. „Трудно е да прехвърлиш учителския респект към родителите, казва тя. А и децата не осъзнават, че не са във ваканция. Но въпреки затрудненията учим, свирим, вземаме онлайн уроци по пиано, по солфеж. По този начин малкият осъзнава отсега колко много труд трябва да полага, за да постигне добри резултати“.
В нелекия период на продължителен престой у дома Гергана усвоява и нови умения, пак свързани с най-голямата й страст. Упорито разучава непозната до този момент за нея музикална програма за създаване на нова музика, за композиране, което, по думите й, доста я разтоварва от битовизмите. Успява да се пренесе в своя вътрешен свят и е убедена, че до голяма степен това я съхранява.
Градината, грижите за растенията и цветята, за поникването на нов живот, й доставят радост. „Няма нищо по-хубаво от това да виждаш как посятото в земята със собствените ти ръце покълва и започва да расте. Най-добре се чувствам, когато създавам нещо“.
Рецепта „Дарове"
Агнешко 1кг от бутче. Нарязва се на хапки, като за кебап. Добавят се 2 връзки пресен лук, 1 връзка пресен чесън, 1 шепа пресен джоджен, щипка тарос, половин връзка пресен магданоз, 1 ч.л. червен пипер и 1 ч.л. черен пипер, 3 с.л. олио и сол на вкус.
Всичко това се обърква хубаво. Нарязваме си на квадрати алуминиево фолио и слагаме по една голяма шепа от месото с подправките. Събираме всички краища и притискаме в средата да стане като подаръче или бонбон. Нареждат се в тава и се пекат на водна баня около 1,30-2 ч. на 180 градуса. Сервират се с пресни картофи, като всяко дарче се поставя в чиния без да се отваря и до него картофите, за да може всеки сам си да открие своя Дар вътре. Да ви е сладко!
