На 29 години Димитър Чолаков прави ход, който за мнозина изглежда необичаен – влиза в политиката не като завършек на дълъг път, а като негово начало. Днес той е кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ-СДС – Бургас за предстоящия вот.
С образование от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ и строително инженерство в Германия, с натрупан опит в чужбина и вече реализиран професионален път, той избира да се върне. И да остане.
„Влязох в политиката, защото имам идеи и знания, които могат да направят Бургас по-добро място за живот“, казва той.
За него това не е територия на лични амбиции, а мястото, където добрите идеи могат да се превърнат в реални решения за хората. Изборът му да бъде част от ГЕРБ идва не от инерция, а от убеждение.
„Виждам структура, опит и последователност, както и готовност да се дава път на млади хора, които искат не просто да говорят, а да работят“, казва Димитър Чолаков.
В думите му има по-скоро прагматизъм. Той вярва, че доверието не се печели с обещания, а с прозрачност, по-ясна отчетност – какво е обещано, какво е започнато и какво е изпълнено.
Германия остава важна част от неговото израстване, но не и крайна дестинация.
„Там израснах и развих бизнес, но винаги знаех, че Бургас е моят дом“, казва той.
Завръщането му не е сантиментален жест, а осъзнат избор. „Истинският смисъл е да върнеш наученото там, където можеш да бъдеш най-полезен“, категоричен е Чолаков.
Тъкмо оттам идва и сравнението, което прави – без идеализация, но с ясна посока.
„В Германия ме впечатли децентрализацията – общините имат реална власт и решенията се взимат бързо“, разказва той.
За него това не е абстрактен модел, а приложима практика - повече самостоятелност за общините, по-малко административни пречки и ясна отговорност кой взима решенията.
Когато говори за младите, тонът му става по-личен.
„Да не гледат на България само през трудностите, а и през възможностите“, съветва той.
Вижда потенциал в развитието на града - новият студентски град ще осигури модерни условия, сравними с европейските.
В неговата визия за Бургас липсват абстракции. Той говори за повече професионални центрове, връзка между бизнеса и образованието, стажове и подкрепа за млади семейства. За региона – за по-добри пътища, индустриални зони, целогодишен туризъм.
Но може би най-важният въпрос е личният – как се остава себе си в политика, която често променя хората.
„Политиката изисква компромиси, но има принципи, които не се променят“, казва той.
