Четвъртък, 04 Юни 2026
    
Бургас

От над 250 кучета в общинския приют: За осиновяване се търсят само...породистите

  07.04.2026 12:48  
От над 250 кучета в общинския приют: За осиновяване се търсят само...породистите

Георги РУСИНОВ

 

Поредният случай с изоставено куче отново постави болезнен въпрос – защо хората търсят само породисти животни, докато стотици други остават невидими.

От Общински приют за безстопанствени кучета – Бургас съобщават, че преди няколко дни на оградата на приюта е било вързано куче и оставено на произвола. Случай, който не е изключение, а част от ежедневието.

По информация, подадена от граждани, животното е било собственост на чужд гражданин, живял в района на Ахелой. След поредица от проблеми и сигнали срещу него, мъжът е бил отстранен от мястото, където е пребивавал – а кучето е останало ненужно.

Но истинският проблем започва след това.

От приюта са категорични – некастрирани кучета няма да бъдат давани за осиновяване. Въпреки това, телефоните не спират да звънят с едни и същи въпроси: „Няма ли начин да го вземем некастрирано?“, „Искаме да има бебета…“. Отговорът е кратък и ясен: няма вратички – нито законът, нито елементарната отговорност го позволяват.

И тук идва по-голямата тема. В приюта има над 250 кучета. Повечето – без порода. Повечето – без шанс.

В същото време интересът на хората е концентриран почти изцяло върху породисти животни – хъскита, овчарки, ловни кучета. Постове за такива кучета се споделят стотици пъти. Телефоните прегряват – включително посред нощ, споделят от приюта.

Резултатът? Почти никакви реални осиновявания. За останалите кучета – тишина. Малко споделяния. Още по-малко интерес.

От приюта поставят въпроса директно: Защо делим кучетата на породисти и непородисти? И защо за едните има съчувствие, а за другите – не?

Още един тревожен ефект, отбелязват от приюта – всяка по-голяма активност около публикации за осиновяване води до нова вълна от обаждания...но не за помощ, а за изоставяне. Хора, които търсят къде да „оставят“ вече нежелан домашен любимец.

На този фон служителите отправят и извинение – към всички, които наистина осиновяват, помагат и поемат отговорност. И напомнят нещо просто, но очевидно трудно за приемане: кучетата не са порода. Те са отговорност. В навечерието на Великден посланието им е ясно – време е за малко повече съвест.