Магдалена Динева
Все още има много въпроси без отговор около потъването на рибарския кораб с трима души на борда на 18 февруари край Маслен нос. Плавателният съд беше открит на 38 метра дълбочина, но телата на моряците и до днес не са намерени.
Силвия Спасова – дъщеря на капитан Христо Спасов, който изчезна заедно със сина си и още един моряк, води своеобразно разследване по случая, разказа самата тя пред „Черноморски фар“. По думите ѝ това се налага, тъй като „ние сме с вързани ръце, особено като няма досъдебно производство, както се оказва 40 дни по-късно“.
Тя посочва, че все още очаква официален отговор от прокуратурата, но към момента няма образувано досъдебно производство, което възпрепятства достъпа ѝ до информация. „Когато се опитвам да събера някаква информация ми се казва, че няма досъдебно и реално не мога да я получа“, обяснява тя.
Данни се събират основно неофициално – както от самата нея, така и от Сдружение „Черноморски изгрев“, в което баща ѝ е бил част от титулярите. „Колеги също много действат в посока да събират всичко възможно“, допълва тя.
Като единствен официален отговор тя посочва писмо от Морска администрация, получено в началото на март, което по същество повтаря вече публикувано прессъобщение.
По нейна инициатива е поискано влизане на втора водолазна група – частна, която да извърши оглед на кораба, след като първоначалната проверка на военноморските сили не е дала достатъчно информация. „Водолазите на военноморските сили не влязоха в кораба“, посочва тя.
Въпреки това, материалите от второто влизане не са предоставени на семейството. „Аз поисках официално разрешение тази частна фирма да влезе, а материали не получих. Те директно бяха изпратени към националния борд за разследване“, казва тя и допълва, че от публикация в медиите е видяла видеа и снимки на кораба, именно от това второ влизане. „Без те да стигнат до мен“, категорична е Спасова.
Според нея информацията, с която разполагат, е основно „устна“. В последните седмици тя изпраща писма до различни институции с искане за данни, но без резултат.
Основното искане на близките и на сдружението е да се извърши трето влизане в кораба, за да се огледат отново щетите по него и да се потърсят причини за инцидента. Според Спасова най-големият проблем остава липсата на досъдебно производство, което означава, че данни, съхранявани за ограничен период, могат да бъдат изгубени. „Срокът изтича, ако вече не е изтекъл“, казва тя.
Тя поставя и конкретни въпроси относно хронологията на действията. По думите ѝ корабът изчезва от проследяване в интервала 8:35–8:37 ч. „което е първа червена лампа как кораб потъва за 2 минути“. В 9:20 ч. започва търсене по радиостанциите, а официалният сигнал е подаден едва в 11:10 ч.
„Оттам нататък започва една комуникация между институциите... и съответно влизането в морето не е в 11:10, а е много по-късно“, казва тя. По официални данни действията на гранична полиция са преустановени в 12:50 ч., а военноморските сили влизат след 13:00 ч. „Те реално са единствените, които реагираха на момента“, допълва тя.
Спасова поставя въпрос и за липсата на реакция от други кораби в района. По нейни данни към момента на инцидента това е бил единственият рибарски кораб в района, но тя допуска възможността да е имало и други плавателни съдове. „Не знам дали е имало други кораби... нямам информация и не мога да я изискам, защото нямам право на това, докато няма досъдебно производство“, казва тя.
Тя припомня случай от миналата година, когато при бедстващи украински моряци сигнал е бил изпратен до близки кораби и първият, който се е отзовал, е бил именно нейният баща.
„Дори и да е инцидент... има едни критични минути, часове, в които трябва да се реагира... Но този шанс е абсолютно проигран“, заявява тя и допълва: „3 часа по-късно да пуснеш официален сигнал... говорим за никакъв шанс“.
По думите ѝ държавата не е реагирала адекватно. „Държавата ни е в колапс... Оправяй се сам е положението“, казва тя, визирайки рибарите и техните близки.
Спасова изразява и съмнение, че може да е имало опит за подаване на сигнал от страна на екипажа. „Имам такова подозрение... Баща ми е с над 30 години опит и да няма абсолютно никакъв опит за връзка...“, казва тя. По думите ѝ на борда са били трима души и е трудно да се приеме, че никой не е реагирал.
В момента тя търси съдействие и извън страната – от независими организации и фирми, които биха могли да се включат в разследване или да съдействат за изваждането на кораба.
Телата на моряците все още не са открити. Според Спасова семействата са поставени и в тежка юридическа ситуация, тъй като при липса на тела смъртни актове могат да бъдат издадени едва след пет години.
По думите ѝ няма информация да се извършва активно търсене на телата. „Останахме с впечатление, че се търсеше само корабът, а не оцелели или тела. Разчита се явно на природата евентуално да ги изхвърли някъде“, казва тя.
