Четвъртък, 04 Юни 2026
    
Бургас Мнения

Секторът на зърнопроизводството е в криза

  22.03.2026 10:15  
Секторът на зърнопроизводството е в криза

Отчаяние. Торовете стават непосилни, цените на зърното – „убийствено ниски“, а фалити вече има

 

Магдалена Динева

 

Председателят на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас Александър Сотиров, който е и агроном на частна практика, коментира пред „Черноморски фар“, че секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, а ситуацията в момента е изключително тежка.

По думите му покачването на цените на горивата се отразява пряко и на земеделието, като ефектът е верижен.

„Покачването на цените на горивата както е неблагоприятно за всички сектори, така и за нашия. В случая просто цените на торовете скочиха доста рязко, освен това ние ще бъдем подложени и на европейската такса CBAM, свързана пак с въглеродните емисии, които се отделят при производство на торове и които замърсяват въздуха. Общо взето торовете стават буквално непосилни“, посочи той.

Сотиров обърна внимание и на проблемите с производството и доставките на торове.

„Да не говорим, че поради проблемите, които има с горивата, самите заводи, които произвеждат тор, имат проблеми с доставките на суровина, което не само че повдига цените, но дори в момента заводите работят, колкото да си изпълнят заявките, а занапред изобщо не се знае дали ще има тор. А както всички знаем торът е нещо, което е жизненоважно за сектора. Това ни е може би една от най-важните суровини“.

„Цените на зърното са убийствено ниски“

По думите му обаче торовете не са единственият проблем.

„Далеч обаче торът не е единственият проблем, пред който е изправен секторът. Проблемите ни са страшно много. Цените на зърното са ниски, независимо че се вдигат цените на горивата и т.н. Макар и последните дни да скочиха малко цените на пшеницата, на 17 март пак отчетох спад. Да не говорим, че като кажем, че има скок в цените, това не означава, че са скочили в някакви нива, в които ние пак имаме някаква икономическа изгода, ами става въпрос, че така или иначе си остават прекалено ниски, независимо дали са вдигнати цените на горивата, или не. Просто са убийствено ниски. Буквално секторът ни е в криза“.

Сотиров даде и конкретен пример с цените на пшеницата.

„Преди 3 години цената на пшеницата беше между 40-45 стотинки. В момента цената е около 36 стотинки. Да не говорим, че за тези години няма смисъл да казвам колко е скочила инфлацията, колко са скочили цените на торовете и на препаратите, защото тук не страдат само торовете, свързано с горивата, ами страдат дори и препаратите за растителна защита – общо взето абсолютно всичко. Както нали и самото гориво – цената е скочила с близо 30 стотинки, което е доста. И предвид факта, че не можем да продаваме продукция на нормална цена, не говоря за висока, а за нормална, можете да си направите сметката, че нещата изобщо не вървят добре“.

Стопанствата намаляват, фалити вече има

Тенденцията в сектора също е притеснителна.

„Само за справка в Бургаска област за последните 10 години стопанствата са намалели с около 30 %. А предвид ситуацията през последните няколко години, този темп се засилва. Вече дори имаме колеги, които са пред фалит и очакваме още. Ситуацията е отчайваща“.

Помощ за горивата – вероятно няма

На въпрос дали се предвижда компенсация за земеделците заради високите цени на горивата, подобно на помощта за гражданите, Сотиров заяви: „Засега на този етап не знам, не мога да ви кажа. Може би при нас ще кажат това, че все пак ние получаваме помощ за акциза, но не мисля, че има смисъл да казвам, че тя е недостатъчна. Това е държавна помощ, която ние така или иначе имаме. Така че предполагам, че за нас може би няма да има някакви отстъпки или нещо да ни се помогне, което да е свързано с това“.

Субсидиите – чакат се, но има притеснения

По отношение на субсидиите Сотиров посочи, че към момента секторът все още не е получил основните плащания.

„Специално за сектор зърнопроизводство все още не мога да кажа нищо, понеже масово мерките, по които най-често участват зърнопроизводителите, тоест Еко – БРЕИ и Еко – НИП, се очакват някъде около края на май месец“.

Той подчерта, че основният въпрос е не толкова кога ще дойдат средствата, а дали ще бъдат изплатени навреме.

„Тук въпросът не е дали до момента нещо е дошло, а по-скоро – дали нещо изобщо ще дойде, защото много често сме имали ситуации, в които субсидии са били забавяни. Доколкото знам, въпреки кризата в сектора, мисля, че няма някаква индикация в министерството да има възможност субсидиите да бъдат изплатени по-рано, за да може просто колегите да „позакърпят“ положението“.

„Очакваме поне нещата да се случат нормално в министерството и субсидиите да дойдат поне по индикативен график, навреме“, добави той.

Ще поскъпне ли хлябът?

Относно това дали ситуацията ще се отрази върху цените на храните, Сотиров коментира: „Ами според мен, да“.

Той направи сравнение с предходни години: „Ще се върна пак назад, преди няколко години, когато цената на пшеницата беше между 40-45 стотинки, тогава хлябът струваше около лев, лев и 10. А в момента цената на пшеницата е 36 стотинки, а цената на хляба е близо 2 лева“.

По думите му връзката между цената на суровината и крайния продукт не винаги е пряка.

„Така че при нас дали ще скочат цените примерно на суровината, да кажем на пшеницата, не мога да ви кажа дали ще скочи и цената на хляба, защото просто се случват някакви аномалии в нашия сектор“.