Официално: 14 скривалища има в Бургас, реално – повече

Състояние. Поддържани ли са обаче добре – регистрите ги определят като „задоволителни“

Георги РУСИНОВ

Общо 14 защитни съоръжения – скривалища за населението, са включени в регистъра на Община Бургас, показва публикуваната информация за колективните средства за защита на територията на града. Според данните всички обекти са оценени в „задоволително“ техническо състояние.

Част от укритията се намират в централната част на Бургас. Разположени са на ул. „Александър Батенберг“ №1, ул. „Цар Петър“ №2, ул. „Александровска“ №1, ул. „Христо Ботев“ №55. Поддръжката на различните укрития е възложена на няколко институции и компании – сред тях са Община Бургас, „Пристанище Бургас“ ЕАД, EVN, РДПБЗН – Бургас, „Корабостроителница Бургас“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“.

В регистъра са включени и укрития в няколко училища в града – ОУ „Елин Пелин“, ОУ „Братя Миладинови“, СУ „Константин Петканов“ и СУ „Епископ Константин Преславски“. Тези обекти също могат да бъдат използвани като колективни защитни съоръжения при извънредна ситуация. Началникът на отдел „Управление на кризи и ОМП“ към Община Бургас Галя Байчева заяви за „Черноморски фар“, че скривалищата в училищата са в „перфектно състояние“. Именно за тяхната поддръжка отговаря общината.

Четири от скривалищата се намират в индустриалната зона край Бургас, на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“. В региона има и едно от най-големите подобни съоръжения – скривалището под металургичния завод в Дебелт, което се поддържа от „Промет Стийл“ АД. По информация на източници то е сред най-добре поддържаните в района, заедно с тези на „Лукойл Нефтохим Бургас“.

В документа са публикувани и указания за използването на защитните съоръжения. Те се заемат след подаване на сигнал „Въздушна опасност“, като гражданите трябва да се отправят към предварително определеното укритие. При влизане предимство се дава на възрастни хора, болни и деца, а вътре трябва да се спазва ред и да се изпълняват указанията на службите за пожарна безопасност и защита на населението.

Повечето стари сгради трябва да имат подобни помещения

Освен обектите, които фигурират официално в регистрите, в Бургас има и други известни подземни помещения, използвани или предвидени като скривалища. Такова например се намира под сградата, в която днес се помещава ресторант „Златна рибка“. Подобно съоръжение има и под бившата Билкова аптека в северната част на централната градска зона. По информация от наши източници убежища има и в две жилищни сгради по бул. „Демокрация“ в района около турското консулство. Те са от т.нар. частен тип, тъй като са изградени като част от жилищните постройки и се стопанисват от собствениците им.

Запознат експерт коментира още, че много от по-старите сгради в Бургас вероятно разполагат с подобни помещения, макар те да не са официално описани като колективни средства за защита. Причината е, че голяма част от сградите, строени в периода около и след Втората световна война, са проектирани именно с такива подземни пространства.

Сред най-големите известни съоръжения е системата от подземни помещения под историческата част на Морската градина. Тя обхваща значителна територия в района около Морското казино и Гъбката и има няколко входа. Макар конструктивно пространствата да са запазени, не е напълно ясно дали всички части могат да се използват при необходимост, тъй като на места има проблеми с проникване на вода и периодично наводняване.

При извънредна ситуация за временни места за укриване биха могли да се използват и някои по-големи подземни пространства в града. Сред тях са подземният паркинг под площад „Св. св. Кирил и Методий“, подземният паркинг при Операта, както и този в мол „Галерия“ в жк „Славейков“. Подобни обекти не са изграждани като класически бомбоубежища, но при нужда могат да служат като импровизирани места за укритие.

Колко души могат да поберат

По данни на наши източници общият капацитет на всички колективни средства за защита в Бургас е изчислен за приблизително 30% от населението на града. При последното преброяване това означава, че те биха могли да поберат около 60-65 хиляди души. На практика обаче реалният брой вероятно е по-нисък, тъй като значителна част от тези подземни съоръжения не се поддържат и състоянието им не позволява пълноценно използване.