Класа. По негови проекти са построени Княжескят дворец, Духовната семинария, Софийската синагога, Централната баня, Румънската православна църква
Соня Кехлибарева
Има къщи в Бургас, останали от миналия век, строени с мисъл да надживеят времето, приютявали под покрива си няколко поколения наследници. Една от тях е солидна сграда, приковавайки погледа, собственост на някогашния търговец Найден Марков. Тя извисявайки гордо ръст вече над 110 години на ул. „ Филип Кутев“ 12, тя е истинска забележителност за морския град.
Кой е Найден Марков
Роден на 10 февруари 1873 г. в село Ябланица,Тетевенско, в многолюдното семейство на Мико и Найда Маркови. Баща му се е занимавал със земеделие. Найден учи начално образование в София, средно търговско в Свищов, а през 1893 г. завършва висше икономическо образование в престижната Виенска Търговска академия. Там той изучава статистика, търговски дела, счетоводство, кореспонденция и др. В началото на миналия век идва в Бургас и започва търговия на едро с колониални стоки. През 1904 г. се жени за Зафирка (1884-1960). Девойката е завършила американски колеж в Истанбул. Нейният дядо Златан Груев е един от първите радетели за църковна независимост и пръв митрополит на новооснованата екзархийска Сливенска епархия с името Серафим Сливенски. В семейство Маркови се раждат три деца: Найда (1905-1985), Георги (1908-1992) и Михаил (1914-1983).
Найден Марков
През 1907 г. Найден Марков купува от тъста си Георги Жечков празно място на ул. „ Дълга“ (дн. ул.“ Филип Кутев“), намиращо се в съседство с имотите на Георги Кондурис и Креона Трендафилов. На това място е имало турска джамия, а недалеч се е намирало и мюфтийството. Парцелът е ъглов и с неправилна петоъгълна форма. През 1908 г. е възложено на виенския архитект Фридрих Грюнангер да проектира на това място сграда. Архитектът е представител на еклектичния стил на виенския барок и сецесион. По негови проекти са построени редица култови сгради в София ( Княжески дворец, Духовна семинария, Софийска синагога, Централна баня, Румънска православна църква, частни къщи). Негови са красиви сгради в Русе, Разград, Кюстендил.
Многолюдното семейство на Найден Марков
Интересна подробност как този известен за времето си архитект е приел поръчка в Бургас. През 1906-1907 г. арх. Грюнангер проектира къща на известният финансист и по късно кмет на София- Димитър Яблански. Завършил държавни и стопански науки в Париж (1893), Яблански се завръща в България и се включва в политическия живот. Жени се за Харитина, дъщеря на видния банкер и политик Иван Евстатиев Гешов. Новопостроената къща е една от най-красивите в столицата, импозантна и приличаща на малък дворец. Външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. В архитектурно отношение сградата е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата. Запазена е до днес. Грюнангер строи по същия план и своята къща в Залцбург.
Виенският архитект Фридрих Грюнангер
Димитър Яблански ( Димитър Марков Минчев, приел по късно фамилия на родното си място) е чичо на Найден Марков. По негова препоръка виенския архитект се заема с проектирането на къщата на племенника му в морския град. Разбира се Найден нямал паричните възможности на чичо си, но неговата къщата и днес ни изненадва с внушителния си ръст за град като Бургас.
Жилището е със сутерен, два нормални жилищни етажа и таван.
Оригиналния вид на къщата
В партерния етаж сградата има два входа- един официален и един второстепенен. Обширно антре свързвано с първия етаж и от него води началото си дървено стълбище за втория етаж.
На първия етаж са проектирани: вестибюл, който води към две спални и бял салон отварян за тържествени случаи. Височината на стаите е 3,70 м Кубатурата е съобразена с броя на хората живеещи там, за да има достатъчно въздух. Две красиви кахлени камини са отоплявали помещенията. Вътрешните стени били декорирани. Около полилеите е имало флорални мотиви. Вратите са оформени с богат профил.
Вторият етаж: е с вътрешен вестибюл, от него се влизало в четири спални. Всяка стая е свързана с врата със съседната. В една от спалните има кахлена камина. Подовете са покрити с първокласен паркет, а антрето с красива теракота.
Изглед на къщата от източната страна
Мазето е обширно, пригодено за обитаване, с мивка и голямо циментово корито за пране, огнище, дърварник и кухня, където прислугата е работела. Имало е телефон с клапи свързани с етажите за повикване на прислугата. Изградена ниша с фаянсови плочки е използвана за хладилник.
Външното оформление е в духа на виенския „ класицизъм“, твърда тържественост и монументалност за жилищна сграда. Използвани са рустиката, пиластрите, богати корнизи и прозоречни рамки. Мансардния покрив е бил обшит с люспеста ламарина. Три балкона допълват фасадата: единият с ажурен парапет и изглед към улицата, а другите два, домакински, към двора.
Градината е оформена с цветни алеи.Оградата е от ковано желязо.
През 1948 г. новата Отечествено фронтовска власт настанява на първия етаж едно семейства в съжителство със собственичката Зафирка и малкия и син Михаил. Вторият син Георги, заедно със многолюдното си семейство са принудени да живеят на втория. Това наложило да се направят някои вътрешни преустройства. Оформят се помещения за кухня, трапезария и баня.
През годините се правят и други вътрешни промени. През 1974 г. таванът е преустроен в мансарден етаж за живеене. За целта покривът е повдигнат, премахната е люспестата обшивка.
След 1990 г. къщата е реституирана напълно и през 2018 г. е извършен основен ремонт. Част от парапета на тераса към двора е паднал, наложило се неговата възстановка.
Къщата днес
Това е единствената къща, доказано проектирана от виенския архитект Фридрих Грюнангер в Бургас.
През 2009 г.арх. Дунка Герганова издаде книгата си „ Българската синагога на 100 години“. В нея оспорва твърдениеттао, че Бургаската Синагога е проектирана от италианеца Рикардо Тоскани. При нейните проучвания на Софийската Синагога, тя открива общи архитектурни черти. Разбира се не са открити достоверни източници, които да потвърждават предположението, че арх. Грюнангер е автор на този проект.
Днес в къщата живеят наследниците на Найден Марков. Външният вид се след ремонтите е добил нов, красив вид.
Авторката благодари на правнучката Люба Ханджиева, която отвори къщата, сподели спомени и снимки за рода си. Без нейна помащ историята нямаше да бъде написана.
