Магдалена Динева
Бургаска област е на второ място в страната по размер на средната пенсия – поне това сочат официалните данни. Попитахме пенсионери от Бургас дали усещат този „просперитет“ и чувстват ли се сред най-богатите възрастни хора в България.
Отговорите бяха повече от категорични.
„Бедни сме. Нека не говорят глупости. Това са лъжи. Не го усещам аз. Ако не е мъжът ми, аз съм умряла жива. Как да го усетя с 320 евро пенсия, а пък 250 платих ток“, казва 73-годишната Янка, която срещаме на разходка заедно със съпруга си Димитър.
По думите ѝ реалността на хартия и реалността в портфейла са две различни неща.
„Два месеца чакаме водата. Защо го забавиха излизането? Защото сега увеличиха водата. Защо не си платихме старите сметки? На какво основание увеличават водата?“, пита тя.
Янка не приема тезата, че високите пенсии в Бургас се дължат основно на бивши служители от нефтозавода, военни и полицаи.
„Не съм съгласна, че хората от нефтозавода, военни и полицаи са причината да сме на второ място. Във всеки един град има такива места, които са по-заплатени“, казва тя.
Според нея реалната картина се вижда в пенсионерския клуб, който посещава.
„Гледам жените, с които се събираме в клуба – в него сме 160 човека. Почти всички са с минимална пенсия. Много рядко ще има някоя, която да взема повече – я мъжът ѝ починал и взима повече от него, я е от нефтозавода. Повечето сме бедни“, категорична е Янка.
Тя е работила в детска градина. Разказва, че в миналото възнагражденията са били символични. „Какви заплати даваха тогава? Сега вече дават хубави заплати, ама преди? Аз съм на 73 години. По наше време нищо не даваха. Най-голямата заплата беше 135 лева. Каква пенсия да чакам да взема?“.
По думите ѝ сегашните работещи в сектора са в по-добра позиция, но това не променя положението на хората от нейното поколение.
„Нека да увеличават, аз не съм против. Но да увеличат и на пенсионера. А те за нас се изказват, някои от горните, че не сме били работили, нямали сме производство. Чакай малко, бе моето момче – аз когато съм работила, ти къде си бил?“.
Въпреки възрастта си, тя продължава да работи сезонно. „Всяко лято работя в Созопол. За какво работя? Защото не ми стигат. Лекарствата ми са 200 лева. Моята пенсия отива за лекарства, защото ние сме по-възрастни и все някое допълнително лекарство се взима“.
Здравословните разходи са сериозно перо и за съпруга ѝ. „Мъжът ми го боли целия кръст, целия гръбнак. Вчера отидохме до личната за лекарствата за кръвното и т.н. Изписала му три вида за болките – 100 евро. И той директно ги отказа“, разказва Янка.
Срещаме и още една двойка пенсионери. Те признават, че не са напълно наясно как стоят нещата при останалите възрастни хора в града, но допускат, че високите пенсии в Бургас може да са повлияни от по-големия брой хора, работили в нефтозавода.
„Тук има много от нефтозавода, пък те са с големи пенсии. Най-вероятно това е причината“, казват те.
Попитани какво са работили на младини, двамата отговарят, че също са били служители в нефтозавода.
Официалната статистика поставя Бургас сред водещите области по среден размер на пенсията. Срещата с хората обаче показва, че зад числата стоят различни съдби – минимални пенсии, високи сметки, лекарства, отказани поради липса на средства, и продължаваща работа след 70-годишна възраст.
Дали второто място по средна пенсия означава по-добър живот – това, поне според част от бургаските пенсионери, остава спорен въпрос.
