Приемственост. В седмицата на дамите Светлозара Савова разказва за своя вдъхновител
Магдалена Динева
В седмицата на жените ще ви срещнем с една жена, посветила живота си на благотворителността. Този път обаче разказът ни ще бъде малко по-различен. Защото за нея пожела да разкаже нейна много близка – вече добре позната на читателите на „Черноморски фар“ – Светлозара Савова.
Миналата година ви срещнахме със Светлозара – разказахме нейната история, говорихме с нея за опасните TikTok предизвикателства при децата, както и за втората ѝ книга „Повече“. Днес тя се свърза с нас с едно ясно желание – да дадем гласност на жената, която я вдъхновява. Жената, която със своя пример „заразява“ всички около себе си да творят добро.
Всичко, което ще прочетете по-долу, е предоставено като информация от Светлозара Савова.
И не – не си измисляме, че е възможно една жена да говори така за друга. В свят, в който все по-често се повтаря клишето за женската завист и съперничество, ние избираме да покажем и другата страна – подкрепата, признанието и искреното възхищение. Защото има и такива истории. И те заслужават да бъдат разказвани.
Коя е Аделина Велкова
Аделина живее в София от 1999 година. Тя е инвалид от малка. На въпроса защо се занимава с благотворителност и защо е станала част от „Двете Лепти“, отговорът ѝ е прост: „Просто искам да бъда добра“. Нищо повече. Нищо по-малко.
Казвала е, че разбира проблемите на хората с увреждания от първа ръка. Самата тя носи тази съдба, но вместо да се затвори в нея, я е превърнала в мисия. Аделина е изключително вярващ и смирен човек. Освен че помага в кампаниите на Светлозара, тя организира и свои собствени.
Връзката със Светлозара
Двете се запознават именно чрез сайта „Двете Лепти“, където Аделина е администратор. „Много ми помага за кампаниите“, разказва Светлозара. „Когато съм била в сесия и съм имала изпити, тя ги е поемала. Тя е потвърждавала дарения. Общо взето правеше всичко. Когато бях болна – отново“.
Работила е дълги години в кол център. В момента работи онлайн, макар Светлозара да не знае точно с какво се занимава. Но знае едно – че независимо от работата си, Аделина винаги намира време за каузи.
Освен общата им мисия, връзката им е много повече от организационна. „Често ѝ се обаждам просто да я чуя или да ѝ споделя нещо“, споделя Светлозара. „Толкова често се чувам с нея, че мъжът ѝ Велко ѝ казва: "Щерка ти ти звъни".
Признание
През 2024 година Аделина печели награда от Фондация „Цоцорков“, свързана с благотворителност. Дълги години организира лагери за хора с увреждания в град Поморие – инициатива, която се реализира всяка година. В тази дейност до нея неизменно стои съпругът ѝ Велко, който ѝ помага активно.
„Проявява разбиране към всеки един човек във всяка една ситуация. Много добър медиатор е“, казва Светлозара.
Само преди дни двете отново са разговаряли – по повод бъдеща инициатива на Светлозара. „Бях ядосана, разстроена, заради моята наивност за пореден път“, признава тя. „Тя винаги ми дава добри съвети. Дори докато си говорихме, си записвах“.
Една от думите на Аделина ѝ правят особено силно впечатление: „За да си добър, трябва всеки ден да бориш тъмнината“.
„Това ми направи много силно впечатление и реших да си го запиша“, споделя Светлозара.
Аделина в очите на нейните близки
Светлозара признава, че не е запозната в детайли с цялата житейска история на Аделина, но споделя няколко щриха, които я описват по човешки начин:
- готви много вкусно;
- обича да ходи в парка и да снима цветята;
- обича да чопли слънчоглед с мъжа си;
- винаги е усмихната;
- обича морето.
„На хора като Аделина трябва да се дава гласност – за делата ѝ, за добротата ѝ. Общо взето за всичко“, казва Светлозара. „Затова аз като нейна "щерка" реших да разкажа за нея“.
Един от основателите на сайта "Двете Лепти" – Иван Василев – описва Аделина по следния начин: „Тя, Ади, е великан“. А според Светлозара всички, които я познават, ѝ се възхищават.
В разказа си тя споделя и личен момент, който за нея е показателен за характера на Аделина. Обикновено, когато е в София, Светлозара остава при братовчедка си. Този път обаче нямала къде да отседне. „Веднага бях приютена от Аделина, още щом ѝ се обадих“, разказва тя. На следващия ден, когато трябвало да отиде на обучение, Аделина я изпратила до спирката. Заедно с Велко ѝ обяснили подробно къде трябва да слезе и как да стигне.
„Когато се върнах и трябваше да обядваме, чаках годеника ми да ме вземе. Тя се беше разготвила. Толкова храна имаше, че масата щеше да падне“, спомня си с усмивка Светлозара.
Тихата победа на добротата
Историята на Аделина не е разказ за шумна популярност, а за тиха, постоянна отдаденост. За жена, която не търси признание, но получава уважение. За човек, който не говори много за себе си, а действа.
И може би най-точно я описват собствените ѝ думи – че добротата не е състояние, а ежедневна битка. Битка, в която тя избира да участва всеки ден.
Тук е моментът екипът на „Черноморски фар“ да пожелае както на Аделина, така и на Светлозара да продължават да бъдат вдъхновение и пример – не само една за друга, но и за всички български жени, които избират пътя на доброто, подкрепата и смислените каузи.
