Механизмите за компенсации работят като първа помощ, но не решават проблема
Интервю на Георги РУСИНОВ
-Г-н Чордбаджийски, каква година изпратиха лозарите и винарите по отношение на добиви, качество и икономически резултати?
- Ако трябва да бъда честен, ситуацията с реколтата беше тревожна. Количеството грозде беше значително по-малко, като най-засегнати останаха белите сортове. Да не кажа, че въобще ги нямаше на места. За наше щастие червените сортове не пострадаха от измръзванията, както белите. В някои райони пораженията бяха почти пълни. Има стопанства, които бяха с 80 - 100 % засегнати площи, те не успяха да наберат нищо. За икономически резултати е трудно да говорим – тепърва новите реколти вина предстои да излязат на пазара и да бъдат оценени от потребителите. От страна на качество- там, където хората имаха какво да наберат качеството беше доста добро, така че очакваме едни много хубави вина, които да излязат на пазара.
-Кой беше най-сериозният проблем за сектора през тази година?
- Беше трудна и сложна кампания поради няколко фактора. На първо място – измръзванията и градушките, а на второ – сушата и пожарите. Постоянно повтаряме, че имаме сериозен проблем с узаконяването на сондажите и изтичането на вода без контрол, което допринася за кризата в сектора. Всяка година нещата са едни и същи. Ние сме трети в Европа по сладководни води, а сме без вода. Трябва да се спре това изтичане на вода в канала.
-Къде натискът беше по-силен – в първичното производство на грозде или във винопроизводството и продажбите?
- През изминалата година натискът определено беше по-силен в първичното производство. Причината е, че лозарството в България е в структурна криза от години, а събитията от 2025 г., т.е. пожарите и сушата след това се превърнаха в „последната капка“ за много гроздо- и винопроизводители. Да, ние, винопроизводителите имаме по-голяма гъвкавост и можем да внасяме грозде, но при лозарите е по сложно – те са обвързани пряко със земята и са пряко зависими от климата. Без сериозна държавна намеса за възстановяване на масивите, възстановяване на напоителните канали и облекчаване на административните тежести, българското грозде за българското винопроизводство е изправено пред реален риск от загиване.
-Какви реални щети нанесоха пожарите върху лозята в засегнатите райони и как това се отрази на реколтата и на доходите на стопаните?
- Мащабът на пожарите през 2025 г. бе огромен, а лозята в райони като Сакар, Хасковско, Старозагорско и Югоизточна България бяха сред най-тежко засегнатите. Комбинацията от екстремна суша и горещи вълни доведе до спад в добивите. В някои райони средният добив падна под 400–500 кг/дка при норма от над 1000 кг/дка. През 2025 г. реалната загуба достигна до близо 0,50 евро на всеки килограм грозде, поради невъзможност да се покрият разходите за отглеждане при ниските добиви.
-Има ли механизми за компенсации и работят ли те реално за лозарите и винарите, пострадали от пожарите?
- Въпросът за обезщетенията на лозарите и винарите след пожарите през лятото е изключително болезнен за сектора. Въпреки че държавата разполага с утвърдени механизми, редовно се сблъскваме с бюрокрация и финансови ограничения. Държавата и ЕС предлагат няколко пътя за подпомагане, но те се активират при строго определени условия. Един от тях е de minimis. Както знаете миналото лято ДФЗ одобри спешно финансиране с над 86 хиляди евро за първата вълна пострадали за компенсиране на унищожена продукция.
Друг вариант е застраховане на реколтата. Държавата субсидира до 80% от застрахователните премии, но проблемът е, че голям процент от лозарите все още не застраховат площите си срещу пожар, разчитайки само на директна държавна намеса.
Механизмите съществуват и работят, но по-скоро като „първа помощ“, а не като цялостно решение за сектора. Към края на миналата и началото на тази година, фокусът се измества към усвояване на средства по нови интервенции от Стратегическия план, които да подпомогнат превенцията и застраховането.
-Кои сортове бяха най-търсени през тази година на българския пазар?
- В последните години у нас се търсят по-различни вина, отколкото преди 10 - 20 години. Като вино розето е може би най-предпочитано, продажбите му значително са се увеличили. При белите вина се търсят по-плодови вкусове, а при червените традиционно се гледа колко е отлежало. Типичните български сортове като Мавруд и Рубин винаги ще бъдат желани, не само в България, но и в чужбина.
-Кои наши сортове имат най-добра реализация при износа и има ли разлика спрямо вътрешното търсене?
- България не е сред държавите, които изнасят големи обеми вино, но българските вина намират място на външните пазари основно в по-нишови и специализирани сегменти. Като цяло в последните години сме част от една тенденция по произвеждане повече бяло вино и повече розе в България, защото търсенето им е по-голямо, отколкото на червеното. За жалост, червеното вино, колкото и да е хубаво, по-малко се консумира от българите. При износа по-добра реализация имат вина от характерни български сортове, които носят ясно разпознаваем стил. Вътрешният пазар остава водещ за българските производители, като интересът е насочен към вина с доказано качество и произход. Разликата между външното и вътрешното търсене е по-скоро в обемите, отколкото в отношението към самия продукт.
-Запазват ли се българските традиционни сортове или пазарът все по-силно диктува преминаване към международни?
- Като преобладаващи у нас сортове можем да кажем, че са Каберне, Мерло, Шардоне и Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският сорт Мавруд, така че се надяваме той да става все по-популярен и на външните пазари. Мога да заявя, че грозде от България не се изнася. Българското грозде си остава в България и се преработва в България.
-Как е позиционирана България днес на световната винена карта?
- Българските вина по нищо не отстъпват на световните конкуренти, независимо дали са от Франция, Испания, Италия или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н. и ние, като производители трябва да сме наясно с това. България започва да си връща чуждите пазари и започваме да стъпваме доста сериозно в Западна Европа, в Скандинавските страни, в Азия също. Във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния се залага на произведените в съответната страна вина, а след това на високоалкохолните им напитки и евентуално на нещо вносно.
-Какво обективно ни липсва, за да повишим международната разпознаваемост на българското вино – пазарна стратегия, маркетинг или последователна държавна политика?
- Мога да кажа, че в последните години проблемът не е в липсата на един от тези елементи, а в липсата на координация между тях. България произвежда вино на световно ниво, но „продуктът“ и „брандът“ на страната се разминават. Докато страни като Австрия и Нова Зеландия имат единно послание, подкрепено от държавата, на международни изложения като ProWein българските винарни се представят със своята индивидуалност, а чрез по-ясно общо послание за българското вино това присъствие може да бъде още по разпознаваемо и ефективно за всички участници в бранша.
