Съвет. Изберете една цел и предприемете стъпка към нея
Магдалена Динева
Следпразничната депресия не е просто лошо настроение или мързел след почивните дни. По думите на психолога Теодора Симеонова, празниците всъщност рядко се преживяват като истинска почивка. „Тази почивка не се възприема много като почивка от хората. Празниците са интензивно време за взаимодействия, често в семеен план, където има натрупана динамика, която много често изморява“, обяснява тя.
Към тази умора се добавя и предварителната еуфория, с която хората посрещат празниците. „Същото това нещо се съчетава с една еуфория, която изпитваме от това, че идват празници“, казва Симеонова. Според нея празничните дни са наситени с множество задачи – подготовка, организация, избор на подаръци – което води до сериозно физическо и ментално изтощение.
Проблемът е, че тази умора рядко получава признание. „Имаме чисто физическо и ментално изтощение, но не се дава възможност то да се прояви. Вместо това се дава гласност на това, че са празници, че трябва да бъдем добри и т.н. – отново едно „трябва“, подчертава психологът.
Когато празниците приключат, тялото и психиката реагират рязко. „Когато отбележим, че празниците са минали, вече тялото си позволява да се разпадне буквално – и физически, и ментално, за да събере енергията, която е разходило преди това“, обяснява Симеонова. Това състояние често е съпроводено с усещане за празнота. „След тази еуфория, колкото и да е била повърхностна, е нормално да бъдем в другия спектър“, допълва тя.
Според психолога по време на празниците хората често живеят „за другите“. „Ние подготвяме празниците за другите, обикновено никой не се обръща към себе си. Като минат празниците, вече трябва да се обърнем към себе си и да започнем работа с нас“, казва Симеонова. Именно в този момент се появява и допълнителен психологически натиск – новата година и очакванията, които идват с нея.
„Всички говорят за новогодишни обещания. Вътрешно си казваме, че би било хубаво да започнем да тренираме, да намалим сладкото, но в същото време се съмняваме, че ще удържим на тези обещания“, посочва тя. Това съмнение често води до срив в самочувствието още преди реално да е направен опит за промяна. „Започваме да се чувстваме с ниско самочувствие, защото се страхуваме, че ще се провалим. И тук вече влизаме в депресията – "защо да започвам, като ще се проваля", обяснява психологът.
Изходът от това състояние не е в още по-голям натиск, а в по-умерен и съзнателен подход. „Като не поставяме голям акцент върху това, че е нова година и че трябва да правим много неща“, съветва Симеонова. Вместо това тя препоръчва хората да си зададат въпроса какво наистина искат да им се случи през годината и да започнат с „една цел и една стъпка към целта – бавно, спокойно, без излишен натиск върху себе си“.
Ключови остават и базовите грижи за тялото и ума. „Когато забележим липса на енергия, трудности с концентрацията, понижено настроение, раздразнителност, усещане за безсмислие, се връщаме към една добре изградена рутина – здрав сън, балансирано хранене. Без тези неща няма как да стане“, подчертава тя.
Смисълът също е от решаващо значение. „Трябва да имаме смисъл, който да си напомняме всеки ден – заради него да ставаме сутрин. Този смисъл се материализира в цел и в задачи“, казва Симеонова, като препоръчва човек още вечерта да си поставя една конкретна задача за следващия ден, която да го движи напред.
Според психолога има и момент, в който следпразничният спад вече не е нормален. „Ако след 20 януари все още не сме намерили нашето "защо", не сме създали рутина и усещаме, че симптомите се задълбочават, най-вече това безсмислие, тогава имаме нужда от помощ“, категорична е тя.
Симеонова отбелязва, че подобни състояния могат да се появят и след други празници, но не със същата сила. „Има разлика в сезоните. Зимата е студено и мрачно, докато Великден е пролет – започва нов живот за природата“, казва тя.
Според нея Коледа е силно натоварена с очаквания и еуфория, често подхранвана от маркетингови образи, докато Великден „все още държи друга линия – на религиозен празник“, което прави емоционалния спад след него по-слаб и по-лесен за преживяване.
