Магдалена Динева
Недостигът на приемни семейства в България се задълбочава, а системата все по-трудно успява да отговори на нуждите на децата в риск. Това заяви Гинка Илиева - приемен родител и програмен мениджър в Асоциацията по приемна грижа, по време на откриването на фотоизложбата "ПроменениТе – за живота след приемната грижа" в Община Бургас. Изложбата представя 20 портрета на млади хора, израснали в приемни семейства.
Изложба в Община Бургас разказва за живота на 20 младежи след приемна грижа
По думите й само за София е доказано, че са необходими около 300 приемни семейства, докато към момента активните са едва 29. За Бургаска област тя не посочи конкретна бройка, но подчерта, че и там ситуацията е "абсолютно недостатъчна".
Илиева обясни, че много често към асоциацията се обръщат институции от Бургас, региона и цялата страна с молба за спешно намиране на приемни семейства, за да не бъдат децата настанени в центрове от семеен тип или в т.нар. малки домове. "Много често се налага по наши вътрешни канали - чрез лични регистри и вътрешни групи – да търсим допълнително приемни родители и да ги убеждаваме да разширят профила си", каза тя.
49 приемни семейства в Бургаско се грижат за настанени деца
Друг сериозен проблем, според нея, е липсата на достатъчна подкрепа за вече утвърдените приемни семейства. В началото много от тях са поемали грижата за две или три деца, но с времето ентусиазмът е намалял. "Колегите ми отчитат като голям проблем недостатъчната подкрепа. Да, нея я има, но не е достатъчна. На тази основа хората започнаха да намаляват профилите си", посочи Илиева. В момента повечето приемни семейства се грижат само за едно дете, а такива с две или три деца са изключение.
Тя обърна внимание и на по-широкия социален контекст, като подчерта, че децата в риск са навсякъде около нас. "Зад всеки ъгъл има деца в риск. Във всяко семейство, за което се правим, че не чуваме, когато знаем, че зад вратата се случва нещо нередно, има майка или дете в риск", заяви тя.
Според Илиева много от проблемите произтичат от това, че съществуващите правила не се прилагат последователно. "На първо място трябва това, което е написано, да започне да се изпълнява, а не всеки да чете наредбите така, както му е удобно", каза тя. По думите й ключови са добрата подкрепа, сигурността и най-вече уважението към приемните родители. "Без уважение и зачитане на този невероятен труд няма да има приемни родители. А те и без това все повече намаляват", подчерта тя.
Като дългогодишен приемен родител Илиева сподели и личен опит. Тя разказа за две деца - брат и сестра, за които семейството й се е грижило в продължение на седем години. "Дойдоха при нас в изключително тежко състояние - момченцето беше нахапано от плъхове, а момиченцето - напълно сковано", спомни си тя. След години усилия децата са осиновени в Италия. "Изпратихме принцеса и принц в прекрасно семейство, но от този момент нататък вече три години не знаем абсолютно нищо за тях", каза Илиева и допълни, че липсата на информация за съдбата на децата след осиновяване е тежка емоционална загуба за приемните родители.
Тя изтъкна и сериозните социални и трудови несигурности, пред които са изправени приемните семейства. Приемните родители работят на граждански договори и при осиновяване или реинтеграция на дете остават едновременно без дете и без доход. "Нямаме болнични, нямаме ТЕЛК при по-тежко заболяване, нямаме право на обезщетение за безработица, нямаме отпуски. Много често сме сами на бойното поле", каза тя.
По думите й и социалните работници са претоварени, с недостатъчно финансиране и високо текучество. Често на един социален работник се падат много повече приемни семейства, отколкото е допустимо.
Най-тревожното за Илиева обаче е липсата на реална политическа воля за промяна. Тя подчерта, че от години се водят разговори с институциите на най-високо ниво, но резултатите са минимални. "Понеже сме малко на брой, сякаш няма желание системата да се промени", каза тя. Според нея, ако се промени цялостната политика по приемната грижа - финансирането, отношението и подкрепата - много повече хора биха станали приемни родители.
Особено остър остава проблемът с приемната грижа за по-големи деца и тийнейджъри. Повечето семейства предпочитат по-малки деца, което е разбираемо, но оставя големите без алтернатива. Илиева разказа за момиче на име Светла, за която се е грижила 16 години. "Много трудно беше и все още е трудно, но тя е част от нашето семейство и никога няма да се откажем от нея", каза тя. По думите й обаче не всяко приемно семейство има възможност да осигури квартира, издръжка, подкрепа за образование и старт в самостоятелния живот на порасналите деца.
