Уважение. Когато вярата не дели, а събира хората
Магдалена Динева
Турхут Исмаил е турчин мюсюлманин, роден в карнобатското село Искра. По образование е философ, по призвание - баща, а по душа - строител. Завършва философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Има пет деца - четири дъщери и един син.
"Аз съм хотелиер по неволя, строител съм по душа, философ съм по образование и баща по призвание", казва той.
От 20 години Турхут Исмаил развива бизнес като строителен предприемач и хотелиер на територията на община Несебър. Оттогава живее със семейството си в село Кошарица, но връзката му с родното село Искра остава завинаги.
Първо строи храм, после започва реставрации
Първият храм, който изгражда, е в село Дъбовица, община Сунгурларе. Идеята идва от негови приятели, чийто род е от този край. Годината е 2009-а - период на строителен бум, когато, по думите му, "всички строяха по морето, а никой не искаше по селата".
"Подхвърлиха ми идеята дали бих се включил в изграждането на един храм. За мен това беше предизвикателство - никога не бях строил храм", разказва Турхут.
Започва изграждането на храм "Рождество на Пресвета Богородица" в Котленския балкан. Строежът продължава две години, а през 2011 г. храмът е открит.
"Бях много удовлетворен - и като строеж, и като усещане. Да си сложиш в биографията, че си построил храм...".
Реставрациите идват по-късно. Пет-шест години след първия нов храм Турхут Исмаил се захваща с първата си реставрация - църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното му село Искра.
Импулсът идва след провокация от тогавашната кметица: "Ти в чужди села строиш храмове, а в твоето село оставяш църквата да рухне".
Заедно с отец Павел - свещеник от Карнобат, с кметицата и с църковното настоятелство започват да търсят вариант за спасяването на храма. Оказва се, че църквата е паметник на културата - факт, за който дотогава никой от тях не е знаел.
"Тогава вече влязох в тези бюрократични авантюри с паметниците на културата", спомня си Исмаил. Именно административният натиск го изправя на ръба на отказването.
Съдбата го среща с Божидар Димитров.
"Този човек доста ме вдъхнови. Аз бях на ръба да се откажа", казва той.
С негова помощ документацията е придвижена и храмът в Искра е възстановен.
При откриването Божидар Димитров остава видимо изненадан - дотогава не е вярвал, че реставрацията е доведена докрай.
Църквата е строена от Уста Генчо от Тревненската школа - съперник по майсторство на Кольо Фичето. По думите на Димитров това е една от най-големите селски църкви, в които е влизал.
След това откриване интересът към Турхут Исмаил рязко нараства. На събитието присъстват журналисти и представители на Старозагорската митрополия, които започват да го канят за реставрации и в други краища на страната.
Нов храм и стар храм - еднакво удовлетворение, различен път
Исмаил прави ясно разграничение между строителството и реставрацията.
"При строенето на нов храм е като да създадеш дете - нещо, което го е нямало, се появява на бял свят. Докато да възстановиш стар храм - 150–200-годишен, е като да върнеш към живот човек, който е на прага на смъртта".
Истинската реставрация, по думите му, означава възстановяване на оригиналния вид - с материали и технологии от времето на построяването.
"Да построиш нов храм на открито поле е много по-лесно, отколкото да реставрираш".
Последните проекти
Сред последните му реализирани обекти са църквата "Св. Троица" в Свиленград, "Св. Архангел Михаил" в Славяново, община Харманли, "Св. Атанасий" в Харманли и "Св. Николай Чудотворец" в Симеоновград.
Какво му дадоха и какво му взеха храмовете
"Преди да кажа какво съм спечелил, ще кажа какво загубих", казва Исмаил.
Дългите години в административни битки се отразяват на здравето му - развива диабет и централна сънна апнея на нервна основа. "Влязох здрав, а излизам с тези диагнози", признава той.
В същото време подчертава, че е спечелил много приятели, които сега ще му помогнат да се лекува от тези болести.
Проектът, който му е на сърце
Най-голямото предизвикателство за него остава църквата в село Искра.
"Това ми беше като учебен център. Сега вече като видя един храм, само по пукнатините мога да сложа диагнозата - дали проблемът е от основите, от почвата или от обтегачите", обяснява той.
В търсене на баланса
Работата с храмове - паметници на културата, изисква синхрон между институциите. Исмаил дава пример с отказа си да поеме реставрацията на църквата в Добърско.
Предписанието на Националния институт за недвижимо културно наследство е да бъде премахнат кръстът от храма, защото в османския период такъв не е съществувал.
„Те гледат на църквата като на паметник, а не като на храм", казва той. "Трябва да се намери балансът, защото какво ще си кажат хората ако Турхут Исмаил отиде и свали кръста от храма...".
Според него подобна липса на баланс води и до трагични резултати, какъвто е случаят с църквата в село Добриново, която рухва, докато се чакат решения от институциите.
Екипът
Турхут Исмаил работи с ядро от 15-16 души, с които има дългогодишен опит.
"Нямам наемници. Вземам работа, колкото мога да свърша. По-добре да кажа "не", отколкото да обещая нещо, което няма да изпълня", казва той и допълва, че авторитетът се гради трудно, но се губи бързо.
Общественото мнение и пътят към Турция
Фактът, че е мюсюлманин, който реставрира православни храмове, поражда различни реакции. Част от хората очакват негативно отношение както от православната, така и от мюсюлманската общност, но според Исмаил това не се случва. "Навсякъде ми казват, че се гордеят с мен", споделя той.
По-интересният казус се случва при пътуване до Турция заедно с архиерейския наместник на Котленска духовна околия - ставрофорен свещеноиконом Димитър Панайотов Сотиров.
Още преди тръгването отец Димитър заявява: "Тука с расото няма да вляза".
Турхут усеща притеснението му и настоява: "Отче, няма такова нещо. Искам те с расото, с кръста. Покрай тебе да се почувствам и аз човек".
След преминаването на граничния пункт Малко Търново опасенията се оказват неоснователни. Турските митничари, виждайки свещеника, отбиват цялата колона, за да ги пропуснат първи. Носят му чай и вода, проявяват откровено уважение.
"Отецът започна да се шашка", разказва Турхут.
В Лозенград, в българската махала, двамата посещават музея на Ататюрк, а след това се отправят към етнографския музей. Отец Димитър върви бавно, със спирания, а около тях в парка се събират хора. Процесията напредва тежко и тържествено, а служителите в музея гледат с изумление.
"Там хората не бяха виждали свещеник от сто години", казва Исмаил.
Запитан кой е свещеникът, Турхут се опитва да обясни с разваления си турски и в крайна сметка казва, че това е "българският Вартоломей".
В този момент реакцията е мигновена. Отворената до този момент само една врата на музея се разтваря изцяло, хвърля се червен килим и ги молят да изчакат, докато пристигне дежурният фотограф от общината.
"Отецът се видя в чудо", разказва Исмаил. По-късно свещеникът споделя, че никога не е виждал такова уважение, дори в България.
Изводът, който прави отецът, е категоричен: "Вярата в Турция я има на практика, докато при нас я има на теория".
Хората се връщат към вярата
По наблюденията на Турхут Исмаил през последните години храмовете в България се пълнят все повече, включително с млади хора.
"Преди идваха основно възрастни и тежко болни хора. Сега виждам млади семейства", казва той.
Според него вярата може да бъде основа и за възстановяване на държавата - чрез ценности, семейство и отговорност.
Личният призив
Като баща на пет деца Исмаил отправя личен апел към българите.
"Не се страхувайте да правите семейства и деца. Пет деца се гледат по-лесно от едно - те сами започват да се гледат".
С усмивка добавя: "Искам българите да остаряват с 15 внучета, а не с три йоркита. Защото внуците ще ги гледат, а България трябва да има на кого да се остави".
В края на разговора той си пожелава едно коледно чудо: "Бюрокрацията да се намали и нихилизмът в чиновниците да се изкорени".
