Завръщане. Да преподаваш там, където си направил първите си крачки в образованието
Магдалена Динева
Когато си израснал в един град, учил си в неговите училища и се върнеш в същата класна стая, но този път като преподавател, усещането е специално. За Десислава Димитрова, млада и вдъхновена учителка от Бургас, това не е просто история за връщане у дома – това е път, който следва посока, избрана още в детството.
Началото
Десислава е родена и израснала в Бургас. Завършила е висшето си образование в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със специалност „Начална училищна педагогика и чужд (английски) език“. В момента е преподавател във втори пореден учебен сезон в ОУ „Найден Геров“ – училището, в което самата тя е била ученичка.
„Да се върнеш отново в училището, където си учил, само че вече като преподавател, е особено, но в хубавия смисъл“, казва тя. „Да видиш как самото то се е развило и как има много нови млади лица“.
Вдъхновението ѝ да избере учителската професия идва от нейната първа учителка – госпожа Бънка Калчева. „Помня как веднъж в час на класа тя ни попита какви искаме да бъдем като пораснем и аз казах: учител, като вас, госпожо“.
Първите стъпки – между ентусиазъм и предизвикателства
Миналата учебна година Десислава е работила в група за целодневна организация на учебния ден, а тази ѝ предстои да преподава английски език на ученици от първи и втори клас.
Най-голямото предизвикателство през първата ѝ година като учител? „Мисля, че всеки един учител ще каже, че най-голямото предизвикателство е комуникацията с родителите. Защото тя понякога е едностранна. Те не приемат, че детето има едно лице у дома и друго в училище“.
Въпреки това, опитът не я отказва от професията – напротив. „Когато работих още като студентка в една лятна занималня, тогава се бях замислила. Защото лятото децата са още по-диви и необуздани. Аз съм благодарна за опита, който изживях тогава“.
Тя вярва, че всеки млад човек трябва да се осмели да опита, дори и да сбърка. „Успях да се пречупя. Според мен това е най-важното в професията - да се осмелиш да опиташ, и да сгрешиш, естествено“.
Учителят като водач и пример
Десислава не гледа на преподаването само като на предаване на знания. Тя обръща внимание и на отношението към учениците и на емоционалната им интелигентност. „Според мен детето помни повече отношението на учителя към него, отколкото някакво послание. Да помнят топлото отношение, добротата.“
А ако трябва да им остави послание – то е просто: „Да бъдат добри хора, честни, да могат да помагат“.
В класната стая – английски език с игри, флашкарти и песнички
Методиката на преподаване на английски език в начален етап е за нея страст и предизвикателство. „Трябва постоянно да се сменят дейностите. Всички думи трябва да бъдат онагледени с флашкарти. Децата трябва да ги запомнят чрез игри“.
Часовете започват с разгрявка – песничка или гимнастика, а командите тренират слушането с разбиране. „Ако детето е грабнато, часът ще бъде пълноценен и спокоен и за двете страни“.
Извън учебника – творчество и емоция
Миналата година заедно с класния ръководител са участвали в редица училищни инициативи. Изложба за Деня на хляба, украса за Никулден, творчески проекти по повод националните празници. „Много хубави чинии бяхме изработили по повод 3 март с лика на Васил Левски. Лично на мен това най-много ми се запечата, беше много красиво“.
Поглед в бъдещето
Десислава гледа напред с желание за развитие. Вече е записала магистратура по „Английски език и методика“ в Пловдивския университет, за да може да преподава и в прогимназиален етап.
„Бих искала да си остана в образователната система, дай боже като старши учител. Да продължавам да се развивам в това поприще – в чуждия език“.
Заключение – с вяра в бъдещето и силата на доброто
„Човек е прекрасно да се движи напред“, казва Десислава в края на разговора. Точно това прави тя – развива се, учи, преподава и вярва, че доброто отношение и търпението са също толкова важни, колкото и уроците в учебника.
