Магдалена Динева
Ванеса Калинкова от Бургас спечели златен медал от Международната олимпиада по лингвистика и стана най-добре представилият се участник от българския отбор. Впечатляващият ѝ успех идва след години усилена подготовка и отдаденост, а състезанието тази година се проведе в Китайско Тайпе.
„За мен лично това е най-големият успех не само в сферата на лингвистиката, но и като цяло във всички състезания, на които съм участвала“, споделя Ванеса.
Макар и златото да е в сферата на езиците, пътят ѝ започва с друга наука – математиката. Тази година Ванеса завърши Природо-математическата гимназия „Акад. Никола Обрешков“ - Бургас. „Въпреки че не стигнах до международна олимпиада по математика, тя ми беше много интересна. Все пак се оказа, че по лингвистика станах по-добър състезател“.
След като завършва училище, Ванеса избира да следва информатика в Софийския университет. Причината – по-широките възможности за реализация в бъдеще.
С лингвистиката Ванеса се запознава още в 5 клас, макар в началото задачите да са били по-лесни и заниманията – по-неангажиращи. Всичко се променя в гимназията, когато се отваря възможността за участие в международни състезания: „В 8–9 клас задачите стават по-сериозни и започнах да се готвя по-целенасочено“.
Според Ванеса, олимпийската лингвистика е преди всичко въпрос на логическо и структурирано мислене, а не на сухи факти за конкретни езици. Често се работи с непознати езици, включително такива от далечни региони на света.
„Целта е чрез наблюдение на изречения и преводи да открием езикови закономерности. Например, да установим какъв е словоредът – подлог, сказуемо, допълнение – без да знаем езика“.
Най-любопитната ѝ задача? От език в Папуа Нова Гвинея, където „дуло на пистолет“ буквално се превежда като „нос на тапир“.
След преминаване през всички кръгове в България, Ванеса се класира за националния отбор. Следва интензивна подготовка – две седмици всекидневни тренировки по 5–6 часа в София.
„Подготовката беше изтощаваща, но много ефективна. Най-важното беше, че се тренирахме по формата на международната олимпиада, който е различен от този на българските състезания“.
Състезателите трябва да умеят да задържат вниманието си в продължение на 6 часа и да изградят стратегия за решаване на задачите. По думите ѝ това е ключово – да прецениш кои задачи носят повече точки, а можеш да ги решиш за по-малко време.
„На самата олимпиада задачите ми се сториха малко по-лесни, отколкото очаквах". Доволна от представянето си, но без прекомерни очаквания, Ванеса признава, че не е вярвала, че ще грабне златото. „Имах надежда поне за сребро, но златният медал беше огромна изненада. Не съм си го представяла“.
На въпроса дали участва с идеята да побеждава на всяка цена или спазва олимпийския принцип, Ванеса казва: „През годините възприятията ми се промениха. Сега по-скоро клоня към олимпийския принцип. Важно е да си спокоен и да вярваш в себе си“.
Състезанията вероятно ще останат в миналото – поне в този формат. Повечето международни олимпиади са за ученици, а възможностите след завършване са ограничени.
Въпреки наситената състезателна година, Ванеса успява да се подготви добре и за държавните зрелостни изпити. „Признавам, че нямах много време за тях. Олимпийската математика е съвсем различна от училищния материал. Но в крайна сметка – минаха доста добре. Изненадах се, че изкарах повече точки по български, отколкото по математика“.
Причината? „Професионално изкривяване“ – търсила по-сложно решение, отколкото се е изисквало. Въпреки това, и на двата изпита постига отлични оценки.
Извън състезанията Ванеса обича да чете художествена литература, да гледа филми и сериали. Танците също ѝ носят удоволствие – дълги години е тренирала класически балет. „Ходих на балет 10 години, макар да прекъснах преди две години. Все още ми е в сърцето и си танцувам понякога, макар и непрофесионално“.
Смята, че всяко усилие трябва да бъде балансирано с време за себе си: „Човек трябва да си оставя време за почивка. Така и резултатите стават по-добри“.
