Историческият роман „Реките на времето“ с автор Евгения Кръстева-Благоева ще бъде представен за първи път извън столицата. Премиерата в Бургас е на 5 август в Регионална библиотека „Пейо Яворов“. За книгата ще говорят д-р Даниела Божинова, Васил Люцканов и авторката, а водещ на събитието ще бъде Николай Кръстев.
В „Реките на времето“ невидимите нишки на миналото събират съдбите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите Куциян и Белене. Базиран на редица реални спомени и документи от семейството на авторката доц. Евгения Кръстева-Благоева, романът е емоционален и дълбок разказ, в който всяка разказана история е истина. Пътищата на главните герои се преплитат с тези на някои от най-славните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов, цар Борис Трети, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора и др.
Заслушана в тихата песен на стария часовник, една жена решава да запечата тиктаканията му върху белия лист. А с тях и болката и щастието на предците си. Сякаш изтъкан от черно бели кадри на стар лентов апарат, пред читателя оживява споменът за цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето. От омнибусите и глъчката на София от началото на ХХ век, през трамваите, заведенията и старите улички до еднопосочния влак с крайна дестинация Белене.
Доц. Георги Лозанов отбелязва в своя рецензия за романа, че наративите в него текат в сложна времева структура. "Така че ти в нито един момент не си само в едно време. Влиза се по различни пътеки. Както казва Борхес, движиш се по разклонените пътеки на текста. Романът е белетристично постижение, защото успява да създаде тази градина с разклонени пътеки на текста", допълва той.
По думите на историка Стефан Иванов „най-голямата ценност на романа е, че се опитва да пренася ценностите и душевното богатство на една изгубена България в днешното безчестно време“.
Борис Гърдев определя изданието като "реквием за едно отминало и неповторимо време на страдание и възторг, за поколение, градило с ентусиазъм и вдъхновение една България, смачкана от ботуша на комунистическите издевателства и възкръснала за нов живот, но осакатена и без необходимите устойчиви житейски ориентири". Той допълва още, че „Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.
