Проблем. Как една закъсняла реакция на държавата отключи верижно напрежение във висшето образование, а младите отново излязоха на улицата
Георги РУСИНОВ
Понякога решенията, взети преди десетилетия, започват да произвеждат кризи в настоящето. Така се случи и с формулата за определяне на таксите за студентите в платено обучение в България. Дълги години тя стоеше в сянка, известна основно на финансистите в университетите и на чиновниците в образователната администрация. Но когато държавата увеличи финансирането за висшето образование – една дългоочаквана мярка за подобряване на качеството, именно тази формула се активира и предизвика лавинообразно увеличение на таксите за студентите извън държавна поръчка.
Никой не бе подготвен за този ефект. Не и студентите, не и университетите. Нарастващото напрежение прерасна в реална тревога в началото на месеца, когато започна да се говори за ръст на семестриалните такси с 50 до 100 процента в някои специалности. Последваха студентски протести в няколко града и срещи на най-високо равнище, на които се търсеше изход. За първи път от години младите излязоха на улицата не заради политически лозунги, а заради много по-конкретен въпрос: „Ще можем ли да си платим обучението?“.
Официалната позиция: Няма да има рязък скок
Няма да има рязко увеличение на таксите за студентите в платена форма на обучение. Това увериха категорично ресорните институции след серия от интензивни срещи и парламентарни действия, продиктувани от тревогата на академичната общност и студентите. Отложено напрежение, породено от остаряла формула в Закона за висшето образование, провокира бърз консенсус между Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите и студентските организации, с подкрепата на управляващото мнозинство в Народното събрание.
Всичко започна със среща между министъра на образованието Красимир Вълчев и ректори на технически висши училища, в която участие взеха председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова и председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков. Поводът – нарастващата тревога от внезапно увеличение на таксите за студентите, обучаващи се срещу заплащане.
„Нито държавата, нито висшите училища са увеличавали таксите. Те се повишават автоматично по формула, приета преди десетилетие“, заяви министър Вълчев.
Той посочи, че още преди месеци е било ясно, че увеличеното държавно финансиране и регулациите в Закона ще предизвикат подобна верижна реакция. Именно затова са започнати разговори с депутати и е внесен проект за промяна в закона.
Как действа формулата и защо е несправедлива
В момента формулата предвижда, че таксата за платено обучение е сбор от издръжката на студент държавна поръчка и таксата, която той плаща. Така например при удвояване на държавната субсидия, в резултат на усилията за повишаване на качеството на обучение, се получава и удвояване на таксата за платено обучение. Според министъра това е несъразмерно и поставя в риск достъпността на висшето образование.
С новите предложения формулата се променя – таксата за студент платено обучение вече ще е 60% от издръжката на студент държавна поръчка, а не 100%, както беше досега. Освен това ще бъде въведен праг – таксата за вече приетите студенти няма да може да бъде повишавана с повече от 20% спрямо предходната академична година.
Консенсус в парламента
„Считаме тези предложения за разумни и устойчиви“, заяви министър Вълчев и уточни, че са проведени разговори с лидерите на всички парламентарни групи, които подкрепят правителството.
Законопроектът беше приоритизиран и през изминалата седмица вече влезе в пленарна зала.
След дълъг дебат и консенсус между партиите, Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за висшето образование със 148 гласа „за“, 11 „против“ и 11 „въздържал се“. Законопроектът, внесен на 27 юни от представители на управляващото мнозинство, цели именно да предотврати драстичното повишение на таксите, което вече заплашваше да обезсмисли държавната политика за достъпност на образованието.
Студентите: „Записването започва – дайте ни яснота“
На среща с представители на Студентския съвет и Студентския дипломатически клуб към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, министърът увери, че ще се погрижи висшите училища да не събират новите по-високи такси преди приемането на законовите промени. Председателят на Студентския съвет Михаела Косева припомни, че на 11 юли започва записването на новоприетите студенти, при което те ще трябва да заплатят първата си семестриална такса. В отговор Вълчев се е обърнал към ректора на СУ проф. Георги Вълчев, който е уверил, че няма да бъдат събирани завишени такси.
В доклада на Парламентарната комисия по образование се подчертава, че в момента таксите в някои специалности се доближават или надвишават тези в редица университети в Западна Европа и Северна Америка, превръщайки България в ценово неконкурентоспособна образователна дестинация. Това се случва именно поради пряката връзка между размера на държавната субсидия и таксата за платено обучение.
Депутатът Петя Цанкова от „БСП – Обединена левица“ защити проекта, като отбеляза, че той коригира сериозен пропуск в действащата нормативна уредба. Предложените промени, включително ограничаването на таксата до 60% от държавната издръжка и въвеждането на максимален ръст от 20% за вече приети студенти, имат за цел да гарантират достъпност, устойчивост и предвидимост.
Друг важен елемент от промените засяга възможността университетите да сключват договори с работодатели, които да финансират обучението на конкретен студент. В момента липсва регламент за подновяване на такива договори, което създава затруднения. Новата уредба предлага въвеждането на четиристранен договор, който ще позволи прехвърляне на правата и задълженията към нов работодател. Така бизнесът и висшето образование ще се сближат още повече, в полза и на студентите, и на пазара на труда.
Финал с отворен край
„Текстът на чл. 95, ал. 4 в настоящия му вид е твърде фиксиран – той не допуска минимален периметър за определяне на такси. Това не е добре“, подчерта министър Вълчев по време на дебатите в пленарна зала.
Той настоя за по-гъвкав механизъм, който хем да не допуска кроссубсидиране между студенти държавна поръчка и платено обучение, хем да осигурява възможност университетите да бъдат конкурентни и на международния пазар, и спрямо частните висши училища у нас.
В заключение, макар да се наложи спешна законодателна интервенция, резултатът е ясен – студентите няма да плащат първоначално обявените непосилни такси, макар и увеличения да има, държавата запазва ангажимента си към достъпното образование, а университетите получават нова регулаторна рамка, която да им даде гъвкавост и стабилност. Финалните промени между първо и второ четене ще се очакват с повишено внимание от академичната общност.
