На 20 юли (по нов стил) православната църква почита паметта на Свети пророк Илия, един от най-големите старозаветни пророци и силна фигура както в религиозната, така и в народната традиция. Празникът е известен като Илинден и заема важно място в духовния и обреден календар на българите.
Християнски произход и история
Свети Илия е живял през IX в. пр. Хр. в израилското царство и е известен като ревностен борец за чистотата на вярата в Единния Бог. Той се противопоставял на езическите култове и бил известен със своите чудеса. Най-знаменателното сред тях е изкачването му на небето в огнена колесница – събитие, което го отличава от всички останали пророци.
Илия се смята за предобраз на Йоан Кръстител и е почитан не само от християните, но и от юдеите и мюсюлманите. Църквата го възприема като застъпник за правдата и справедливостта, а неговият ден – Илинден – като възможност за молитва, духовно пречистване и размисъл.
Обичаи и традиции
Илинден е тясно свързан с природата и елементарните сили. В народните представи пророк Илия е господар на небесата, гръмотевиците и дъждовете. Смята се, че той „кара колесницата си“ през небето, носейки гръмотевици и мълнии. Затова се вярва, че в този ден не бива да се работи, особено на открито, за да не предизвика човек гнева на светеца.
На Илинден се колят жертвени животни, най-често черни петли или овни, които се принасят в чест на светеца. След това се прави общоселски курбан, около който се събират хората. Обредът е свързан със здраве, плодородие и защита от бедствия като градушки и пожари.
В някои райони се организират събори и сборове, които съчетават религиозното с веселото – с музика, танци, народни песни и панаири.
Жертвоприношения и курбани
Курбан в чест на Свети Илия е един от най-разпространените обичаи. Обикновено се коли черен овен или черен петел, смятани за „обичани“ от светеца, който според поверията се страхува от черно.
Курбанът се приготвя от мъжете и се раздава на всички – за здраве, защита от бедствия и плодородие. На някои места в Странджа и Родопите курбанът се прави на високо място – хълм или поляна, за да „чуе“ светецът молитвите.
Викане на дъжд и защита от градушка
В миналото, особено в селата, Илия се почитал като господар на мълнии, дъжд и градушки. Затова се правели магически ритуали за умилостивяване на светеца, за да не „гърми и тряска“.
Хората не перяли, не простирали и не работели на открито, за да не предизвикат гръм от светеца.
В някои села момичета изпълнявали обреда "Пеперуда" – танцували с венци и поливали вода по нивите за дъжд, въпреки че този обичай се прави и през други месеци.
Поверия за плодородие и реколта
Вярвало се, че ако на Илинден вали дъжд, годината ще е богата, но ако е сухо и много горещо – ще има суша и лоша реколта.
В Родопите и в Пиринско започвало прибирането на меда – затова в тези райони Илинден е известен и като „Пчелинден“. Не се взимал мед преди тази дата, за да не избягат пчелите. Медът, събран на Илинден, се използвал като лечебен, а питите се освещавали в църквата.
Прогонване на змиите
В народната митология на Илинден змиите и гущерите се скриват в земята и вече не излизат – това бележи повратен момент в природния кръговрат. На някои места хората обикаляли границите на селото с железни предмети и огън, за да предпазят мястото от влечуги и зли сили.
Вярване за отворено небе
Според легендите, небето се отваря в нощта срещу Илинден – само праведните можели да го видят и да се сдобият с божествена благодат. Смятало се, че ако човек пожелае нещо точно в този миг, то ще се сбъдне.
Селски събори и пазари
Илинден е повод за големи събори, надпявания и панаири, особено в планинските райони – например в Родопите, Пирин, Стара планина. Хората обличат народни носии, играят хора, пеят песни и устройват общи трапези.
Илинден е празник, който съчетава дълбока християнска символика с богата народна митология. Той ни напомня за мощта на вярата, за връзката между човека и природата, и за нуждата от съхраняване на традициите и почитта към светците.
Източник: vesti.bg
