Разликата в доходите на мъжете и жените у нас остава, показва Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г.
Представената информация от НОИ показва изпълнение на заложените в Плана за равнопоставеност 2023-2024 г. мерки „намаляване на разликата в пенсионната възраст между жените и мъжете“ и „повишаване адекватността на пенсиите чрез ежегодното им осъвременяване за ограничаване на бедността сред пенсионерите“, както и постигане на заложените целеви стойности на индикаторите.
Разликата между жените и мъжете в изискуемата възраст за придобиване право на пенсия намалява с 1 месец на годишна база - през 2024 г. е 2 г. и 5 м., през 2023 г. е 2 г. и 6 м. Средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер нараства - през 2024 г. е 883,02 лв. (мъже – 988,72 лв. и жени – 811,01 лв.), през 2023 г. е 784,48 лв. Средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер за 2024 г. е 883,02 лв. (мъже – 988,72 лв. и жени – 811,01 лв.).
През 2024 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (чл. 68, чл. 68а, чл. 69б от КСО) е 937,34 лв. (мъже – 1 054,36 лв. и жени – 870,40 лв.).
Коефициентът на заместване на дохода за пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. е 56,6%. Стойностите на коефициента по пол са съответно: мъже – 62,1% и жени – 54,0%. Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. е 23,2 години (мъже – 19,7 години и жени – 26,5 години).
Средният осигурителен доход през 2024 г. е в размер на 1 655,50 лв., като за мъжете размерът му е 1 696,76 лв., а за жените – 1 612,23 лв., или разликата е 5,2% в полза на мъжете.
Все още има разлика между половете по отношение на равнището на заетост. За жените, които участват на пазара на труда, вероятността за несигурни и непостоянни работни места е по-голяма, а в много случаи те работят на непълно работно време, не по свой избор. Вероятността жените да са систематично изложени на риск от бедност и социално изключване е по-голяма отколкото при мъжете, което се отразява неблагоприятно върху тяхното благосъстояние, особено когато полагат грижи за деца или когато са по-възрастни.
По данни от Наблюдението на работната сила, провеждано от Националния статистически институт, през 202418 г. разликата в заетостта между мъжете и жените (15-64 г.) е 6,5 п.п. Коефициентът на заетост за жените е 67,6%, а за мъжете - 74,1%. При населението на възраст 20-64 г. разликата в заетостта е 7,2 процентни пункта. Коефициентът на заетост за жените е 73,1%, а за мъжете - 80,3%.
Коефициентът на безработица при мъжете (15 + г.) е по-висока с 0,5 процентни пункта. Стойността на показателя за жените е 3,9 %, а за мъжете – 4,4%. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта показват, че делът на безработните жени за периода януари-декември 2024 г. е 55,1%, а при мъжете е 44,9% (средномесечният брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда е 154 604).
В групата на регистрираните безработни лица по степен на образование, най-висок дял при жените се наблюдава при тези с висше образование (64%), следвани от жени с основно и по-ниско (56,7%) и средно образование (50,6%), докато при мъже най- висок е делът на тези със средно образование (49,4%). С основно и по-ниско образование са 43,3%, а с висше образование са 36%.
За двете години на изпълнение на Плана за равнопоставеност 2023-2024 г. общо 320 634 безработни лица са постъпили на работа, включително на работни места в реалната икономика, както и по програми, проекти и мерки, финансирани със средства от държавния бюджет и по ОП РЧР 2014-2020 и ПРЧР 2021-2027, като от тях жените са 57,8% (185 400 лица), а мъжете са 42,2% (135 234 лица).
Следва да се отбележи, че с помощта на инициативите на активната политика на пазара на труда през 2023-2024 г. повече безработни жени са постъпили на работа отколкото безработни мъже, вкл. по трите групи професионална квалификация.
Източник: pariteni.bg
