Симптом. Забавени обществени поръчки, изпълнение и липса на доставки кара полицаи да износват старо облекло
Георги РУСИНОВ
В България униформата на българския полицай се е превърнала в диагноза, която разкрива системна ерозия, административен мързел и държавна липса на срам. Защото когато човекът, на когото възлагаме реда, сигурността и живота си, не разполага дори с нормално облекло за службата си, това не е просто управленски гаф – това е институционално предателство.
И ако в началото на 90-те все още гледахме към западната полиция като към бъдеще, днес сме в реалност, в която родните служители на реда доизносват кубинки от предишния министър. Смешно е, но не е за смях. Защото в тази „шивашка сага“ са вплетени не само конци, но и човешки достойнства, физическо здраве и професионална идентичност.
„Проблемите с униформите на полицаите са основно два – наличието им и предоставянето им“, казва Генади Тенев, заместник-председател на СФСМВР за „Черноморски фар“. И в това изречение се крие цялата трагикомедия. Не качеството, не визията, не дори цената, а самото съществуване на униформа е поставено под въпрос.
Униформата трябва да бъде устойчива, функционална, визуално представителна. Да бъде като броня срещу непредсказуемото – и в битовото, и в институционалното измерение на професията. Вместо това полицаите импровизират – с кубинки, купени от собствения джоб, с панталони, които не отговарят на нито един стандарт и пр.
Обществената поръчка – ритуал по самосаботиране
Като в повреден грамофон се върти механиката на обществените поръчки: обявяване – обжалване – забавяне – отказ – повторно обявяване – ново обжалване. Един административен фарс, в който винаги губи полицаят. Често се стига до периоди от година-две без доставка на ключови артикули – шапки, якета, обувки. В този вакуум служителят се превръща в консуматор на собствения си бюджет.
„Почват да се правят импровизации – кой каквото може да намери нещо подобно на униформено облекло, си го взима“, разказва Генади Тенев.
И това не е избор, а принуда. Точно както и луксът да носиш адекватни кубинки става личен разход. Кубинки, които се разпадат при допир с реалността.
„Тествани в независима лаборатория в Австрия, при 30 градуса външна температура, вътре в обувката се развиват 65 градуса“, припомня Тенев.
Лимитът от 800 лева не е достатъчен
По документи полицаят разполага с толкова пари за униформено облекло. На практика – с този лимит не може да се покрие дори лятната и зимната униформа.
„Примерно в момента една зимна униформа от полушуба и панталон е в размерите на около 550 лева. Дотук хвръкват 2/3 от лимита. Кубинката е на цена 127 лева. За този боклук, който ние доказахме, че е боклук. Лятната униформа е около 200 лева. И ние преминаваме лимита от 800 лева, и не можем да си поръчаме всичко. Тогава стигаме до абсурда да пишеш заявка за следващата година, а тази още да не си получил артикулите си, поради забавяне на поръчки, изработване и доставки“, посочва синдикалистът.
Но проблемът далеч не е само в парите. Проблемът с размерите е отделна сага. Служителите подават заявка с точно посочени мерки, но когато получат артикула, той често не отговаря на размерите. Защо? Защото изпълнението на обществената поръчка е толкова „добро“, че дрехите са буквално нефункционални. Униформата, която трябва да защитава, се превръща в неудобство.
Допреди три години ситуацията е била дори още по-абсурдна.
„За някои артикули нямаше право да се прави поръчка повече от веднъж на 2-3 години. С намеса на синдиката това ограничение бе премахнато – и сега униформите се заявяват всяка година. Звучи логично? Само на теория. В действителност служителят заявява артикул през тази година, но поради лимита не може да получи всичко необходимо. Останалото заявява догодина. През това време износва каквото има и каквото намери. И когато най-после дойде следващата заявка – често се оказва, че артикулът вече не съществува в същия вид“, коментира Тенев.
Един модел яке или панталон изчезва от каталога и се заменя с друг. Така се стига до комични – и унизителни – ситуации: служител е подал искане за замяна на конкретен артикул през 2023 г., но той не е бил наличен. През 2024 г. вече е наличен… но не същият, а друг. Нова кройка, нов цвят, нов артикулен код. Заявката му се обезсмисля.
Да си позволи полицай да набави всички 60–70 артикула, предвидени за униформено облекло, е чист лукс. Сметката не излиза, лимитът е изчерпан, а нуждите остават. Ето защо мнозина служители сами си купуват ризи, панталони, дъждобрани, обувки и пр. Сами поемат разходите на една система, която трябва да ги защитава.
„Това е реалността – и това е причината толкова много полицаи да изглеждат различно и несъответстващо, спрямо професията си“, казва Генади Тенев.
А когато в очите на обществото униформата изглежда като евтин маскарад, това е симптом на системен срив – не само на текстилно ниво, а в самия гръбнак на институцията.
Европейските униформи – мечта, удавена в процедури
С усилията на синдиката преди години са създадени съвместно с немски партньори функционални модели зимни и летни униформи – по европейски стандарт, изработени с качествени материали. Реакцията на МВР? Обявена обществена поръчка с надута цена, остро критикувана от синдиката, върната обратно – и в крайна сметка нито една фирма не кандидатства.
Следват нови опити, които също пропадат. Резултатът е един – нова поръчка за нови униформи. Отново. Само че с още по-висока цена и с още по-малко доверие.
„Много сме скептични към тях, но искаме да видим обществото и служителите какво ще кажат“, подчертава Генади Тенев и добавя:
„За мен те са нефункционални и некачествени на цени три пъти по-високи от сегашните. От 542 лева, зимната униформа отива на 1032 лева. Има и специализиран зимен комплект на стойност 1288 лева. Лятната униформа от 174 лева скача на 460 лева. Не знам как с лимита от 800 лева, ще си набавят всичко необходимо колегите. А навремето даже оставаха пари и ни даваха чорапи, както връщаха бонбони и дъвки по магазините“, казва още той.
Днес това звучи като шега. Горчива, разбира се.
„Знаете ли с какво работят катаджиите вън на 40 градуса?“, пита заместник-председателят на СФСМВР.
С дебела шапка от габардин, с жилетка и тениска под нея. Без летни панталони, защото само зимните имат светлоотразителни елементи. Същите онези кубинки, които се разпадат. И най-вече – без алтернатива.
Себестойността на тези кубинки? Преди години излизали на 28.80 лв. в завода, а се доставяли за 96.70. При запитване защо има такава разлика, отговорът бил прост: „По-хубаво ли е да няма нищо, отколкото да са по-високи цените?“ – философията на безизходицата.
Няма визия, няма приемственост, няма резултат
Всички тези порочни кръгове се въртят на фона на липса на визия за реформи в МВР.
„Последните четири години имали ли сме стабилен кабинет?“, пита риторично Тенев.
Трима министри обявили, че реформите са приключени. Само че на терен няма нищо завършено – само започнато, прекъснато и забравено.
Липсата на приемственост се оказва най-големият враг на системата. Не корупцията, не дори бюрокрацията – а късата памет на държавата. Къса като ръкавите на поредния некачествен зимен шинел.
Лиценз вместо поръчка – идея, погребана в нечия папка
Синдикатът предлага логично решение: МВР да издава лиценз на фирми за изработка на различни елементи от униформата, а служителите да разполагат с дебитна карта и да избират откъде да купят. Така ще има конкуренция, контрол, гъвкавост. И отговорност. Идеята получава похвали, но... дотам. Остава в папката на някой кабинет, който вече го няма.
„Китайска конфекция на дизайнерски цени“ – така един служител описал положението с работното облекло в МВР. И макар фразата да звучи остро, тя е болезнено точна. Униформата във Вътрешното министерство вече не е символ на власт, дисциплина и доверие. Тя е символ на липсата им.
Когато полицаят е принуден да ходи по шивачи, да кърпи, да чака с години и да се моли за зимна шуба – той не само се чувства предаден. Той е предаден.
Униформата е нещо повече от дреха. Тя е идентичност. Тя е видимото лице на невидимата държава. А когато това лице е разнищено, избеляло и неудобно – обществото започва да се смее не на шевовете, а на системата.
